Черноград
| Черноград | |
  Черноград  Черноград | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 564 души[1] (15 март 2024 г.) 25,6 души/km² |
| Землище | 22,05 km² |
| Надм. височина | 199 m |
| Пощ. код | 8545 |
| Тел. код | 05539 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 81102 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община – кмет | Айтос Васил Едрев (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Черноград Юмер Иляз (ДПС) |
Черногра̀д е село в Югоизточна България, община Айтос, област Бургас.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Черноград се намира на около 12 km западно от общинския център град Айтос и 12 km североизточно от Карнобат. Разположено е южно от Карнобатската планина. Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 208 m, в южния му край – около 230 m, а в северния – около 180 m. Климатът е преходноконтинентален, в землището преобладават смолници и лесивирани почви[2].[3]
Общинският път, минаващ през Черноград, води на северозапад към пътни разклонения за селата Тополица, Кликач и Раклиново, както и към отстоящата на около километър гара/спирка Черноград на железопътната линия Пловдив – Бургас, а на юг – към кръстовище с първокласния Подбалкански път, водещ на изток към Айтос и на запад – към Карнобат.
На североизток от селото на реката има язовир, поделен между землищата на Черноград и Тополица.[4]
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото е основано от турци. След 1878 г. се заселват българи от Габровско, Търновско и Тревненско.[3] След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България с името Кара̀ сарлѝи. Преименувано е на Черноград през 1934 г.[5][3][6] През 1968 – 1969 г. се заселват турци от селата Змеево[7], Рупча[8], Смочево[9], чиито землища попадат в чашата на язовир „Камчия".[3]
От периода 1910 – 1948 г. в Държавния архив – Бургас, се съхраняват документи на/за църковно настоятелство при храм „Света Параскева“[10] в село Черноград.[11]
От периода 1949 – 1958 г. в Държавния архив – Бургас, се съхраняват документи на/за Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Трайчо Костов“ – с. Черноград, Бургаско.[12] През 1959 г. ТКЗС „Трайчо Костов“ се влива в обединеното ТКЗС (ОТКЗС) с център село Пирне.[13] В списъка на фондове от масив „С“ на архива, фонд 820, се съхраняват документите от периода 1961 – 1994 г. на/за ОТКЗС „Христо Ботев“ – с. Черноград, Бургаско, което – във връзка с промените в наименованието на фондообразувателя и съответните периоди, преминава през следните организационни форми:
- ОТКЗС „Христо Ботев“ – с. Черноград, Бургаско (1962 – 1975);
- Аграрно-промишлен комплекс (АПК) – Айтос, ОТКЗС „Христо Ботев“ – с. Черноград, Бургаско (1971 – 1975);
- АПК – Айтос, клоново стопанство – с. Черноград, Бургаско (1979 – 1983);
- АПК – Айтос, смесена бригада – с. Черноград, Бургаско (1984 – 1989);
- Трудово кооперативно земеделско стопанство „Трайчо Костов“ – с. Черноград, Бургаско (1990 – 1992);
- Земеделска производителна кооперация „Наша земя“ – с. Черноград, Бургаско (1992 – 1992) и последно
- Ликвидационен съвет на Земеделска производителна кооперация „Наша земя“ – с. Черноград, Бургаско (1992 – 1995).
През 2008 г. е закрито основното училище „Цанко Церковски“ в Черноград. Документацията на закритото училище се съхранява в основното училище „Светлина“, село Тополица.[14]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението на село Черноград[15] наброява към 1934 г. 804 души, поради миграция има понижения и повишения на числеността през следващите години с максимум от 890 души към 1965 г. и към 2019 г. намалява до 500 души (по текущата демографска статистика за населението).
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[16]
| Численост | |
| Общо | 540 |
| Българи | 83 |
| Турци | 374 |
| Цигани | 59 |
| Други | - |
| Не се самоопределят | 4 |
| Неотговорили | 20 |
Религии
[редактиране | редактиране на кода]В село Черноград се изповядват ислям и православно християнство.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Село Черноград към 2020 г. е център на кметство Черноград.[17][18]
В село Черноград към 2020 г. има:
- действащо читалище „Светлина – 1932 г.“;[19][20]
- постоянно действаща джамия;[21]
- пощенска станция.[22]
Природни и културни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В околностите на Черноград се намира калето Кара хисар.[3]
На стената на училището е монтиран пластмасов панел, посветен на загиналите в Балканската и Първата световна войни. Под него са монтирани 2 мраморни плочи. Лявата плоча е посветена на участника в опълченското движение Ненко Димов Иванов. На дясната плоча са изписани имената на загиналите в Отечествената война 1944 – 1945 г.[23]
Източници и бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ ЛЕСИВИРАНИ ПОЧВИ, лувисоли (от фр. „lessivage“ и от лат. „luvere“ – измиване, отмиване и от лат. solum – почва, земя) – почвен тип по системата на ФАО, включващ почвени подтипове от сивите горски и канелените горски почви от досегашната класификация на почвите. Източник: География, Географски речник Л, Лесивирани почви
- ↑ а б в г д Голяма енциклопедия „България“, том 12, стр. 4786, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
- ↑ Агенция по геодезия, картография и кадастър; Карта, село Черноград, поземлени имоти 81102.28.37 и 72727.26.61; към април 2020 г., архив на оригинала от 8 септември 2018, https://web.archive.org/web/20180908161738/https://kais.cadastre.bg/bg/Map, посетен на 13 април 2020
- ↑ Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 289
- ↑ Справка за с. Черноград, общ. Айтос, обл. Бургас към 14.08.1934 г.; Събитие: промяна на наименование
- ↑ Справка за с. Змеево, общ. Подвис, Бургаски окр. към 01.01.1976 г.
- ↑ Справка за с. Рупча, общ. Подвис, Бургаски окр. към 01.01.1976 г.
- ↑ Справка за с. Смочево, общ. Везенково, Бургаски окр. към 01.01.1976 г.
- ↑ Към април 2020 г. в Националния регистър на храмовете в Република България няма данни за православен храм в село Черноград.
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Бургас, Списък на фондове от масив „К“, фонд 463K, Църковно настоятелство при храм „Св. Параскева“ – с. Черноград, Бургаско
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Бургас, Списък на фондове от масив „С“, фонд 432, Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Трайчо Костов“ – с. Черноград, Бургаско
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Бургас, Пътеводители, Пътеводител на архивните фондове, колекциите и частичните постъпления (1944 – 1984). Част ІІ, стр. 219; ТКЗС „Трайчо Костов“ – с. Черноград
- ↑ Министерство на образованието и науката, Регионално управление на образованието – гр. Бургас, Регистър на закритата или преобразувана образователна институция и съхранение на документацията; Основно училище „Ц. Церковски“, село Черноград, Заповед № РД-14-330/18.07.2008 г.
- ↑ Справка за населението на с. Черноград, общ. Айтос, обл. Бургас
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Справка за събитията за кметство Черноград, общ. Айтос
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Бургас, кметство Черноград
- ↑ Детайлна информация за читалище „Светлина – 1932 г.“, село Черноград, община Айтос, област Бургас
- ↑ Информационна карта за 2016 г., читалище „Светлина – 1932 г.“, село Черноград, община Айтос, област Бургас
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България, Черноград, община Айтос, област Бургас; джамия
- ↑ Български пощи, Пощенски станции, област Бургас, 8545 Черноград // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2020-04-13.
- ↑ Регистър на военните паметници и паметни плочи в област Бургас; село Черноград (към 2020 г.)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||