Направо към съдържанието

Песен на песните

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Песен на песните
שיר השירים
СъздаденIII век пр. Хр.
Оригинален езикиврит
ПоредицаСтар завет
ПредходнаКнига на Еклисиаста
СледващаКнига Премъдрост Соломонова
Песен на песните в Общомедия
Песен на песните, Густав Моро, 1853 г.

Песен на песните“ (на иврит: שִׁיר הַשִּׁירִים; на гръцки: ᾆσμα ᾀσμάτων, ὃ ἐστι Σαλώμων; на латински: Canticum Canticorum Salomonis) е 17-ата книга на Танаха, канонична книга на Стария завет. Написана е на иврит и е приписвана на Соломон, владетел на обединеното Еврейско царство[1].

В нея се описва любовта на мъж, който изглежда е самият цар (предполагаемо - Давид, чийто син от Вирсавия е Соломон) към девойка, наречена Сунамка (Сунамита), която става негова жена и би могла да бъде някоя от наложниците му, включително Ависага или съпругата му Мелхола, дъщеря на предшественика му цар Саул.

Счита се, че поначало това е сборник от сватбени песни, възхваляващи сексуалната любов[2], но юдаистката, а по-късно - и християнската традиция приписват на произведението други значения, съответно го разглеждат като алегория на отношението на Господ към Израел[3] и на това на Христос към Църквата[4].

  1. Song of Solomon // King James Version The Holy Bible, Conteyning the Old Testament, and the New. London, Robert Barker, 1611..
  2. Garrett, Duane (1993). Proverbs, Ecclesiastes, Song of Songs. B&H Publishing Group. ISBN 978-0-8054-0114-1.
  3. Sweeney, Marvin A. (2011). Tanak: A Theological and Critical Introduction to the Jewish Bible. Fortress Press. ISBN 978-1-4514-1435-6.
  4. Norris, Richard Alfred (2003). The Song of Songs: Interpreted by Early Christian and Medieval Commentators. Eerdmans.