Книга Съдии Израилеви

Книга Съдии Израилеви
	Книга Съдии Израилеви
שופטים
Поредица	Стар завет
Предходна	Книга Иисус Навин
Следваща	Книга Рут
	Книга Съдии Израилеви в Общомедия

Книгата на съдиите (на иврит: Шофтим [שופטים]) е своеобразно продължение на Книгата на Исус Навиев и заедно с нея и Първа и Втора книга на Самуил, както и Първа и Втора книга на царете, спада към историческите книги в Библията (Стария завет), а според традицията на юдаизма се числи към ранните пророци (Неви’им Ришоним [נביאים ראשונים]). В тази книга е представен животът на израилтяните в трудния период след завладяването на Ханаан, преди установяване на монархия.

Съдържание на книгата

В началото на книгата има два увода: първият е исторически (1:1 – 2:5) и представя настаняването на израилтяните в Ханаан, с всички техни успехи и неуспехи, а вторият е религиозен (2:6 – 3:6) и разкрива пред читателя причината за появата на съдиите: „и израилтяните сториха зло пред Господа, като се поклониха на ваалимите“ (2:11) „и Господ издигаше съдии, които ги избавяха от ръцете на техните грабители“ (2:16). Във втория увод са представени делата на израилтяните, които са в явно противоречие с обещанието, дадено пред Бог: „Бързо се отклоняваха от пътя, в който бяха ходили бащите им в подчинение на Господните заповеди“ (2:17).

След уводната част, която дава представа за историческото значение на този период, Книгата на съдиите го представя като време на невярност в противовес на времето на Исус Навиев, което е време на вярност. Повествованието е изградено така, че вниманието на читателя постоянно се насочва към поуките, които книгата има за цел да даде: израилтяните са притеснявани от своите противници, защото са изоставили своя Бог и служат на чужди богове. Въпреки това, Бог не остава глух към техните вопли и им праща съдии, за да ги освобождават. Обаче след като умре един съдия, израилтяните пак се връщат на погрешния път.

По-нататък в книгата следва историческо описание на всичко, което отделните съдии извършват за своите племена. Техният брой е дванадесет (Готониил, Аод, Самегар, Девора, Гедеон, Тола, Яир, Ефтай, Ивцан, Елон, Авдон, Самсон), а разказите за тях са с различна дължина. Някои са споменати само бегло и поради това се наричат „малки съдии“.

Книгата завършва с две допълнения, които показват какъв безпорядък е царял сред израилтяните преди установяване на монархията. В първото се разказва за преселването на данците (17 – 18 глава), а във второто – за престъплението, което извършват жителите на Гавая, град на вениаминците, както и войната срещу тях (19 – 21 глава).

Основна идея на Книгата на съдиите

Личностите, за които се говори в книгата, се наричат общо „съдии“ на иврит: шофтим, от глагола шафат (שפט), който означава съдя, защитавам, и в някакъв смисъл: спасявам, избавям, освобождавам. Съдиите са тези, които утвърждават отново отделните израилтянски племена, чието съществуване е застрашено. Названието шофет (съдия) е близко до финикийската титла суфет.

В Библията съдиите са представени като надарени водачи или избавители, които действат в периода преди царете. Съдиите са изпратени от Бог, за да избавят израилтяните и да им покажат правия път, следван от техните предци.

Информация, която дава книгата

В Книгата на съдиите, освен историческите предания за отделни събития, се открива религиозното значение на тези събития. Религиозната гледна точка присъства още в увода (2:6 – 3:6), във въведението към разказа за Гедеон (6:7 – 10), както и във въведението към историята на Ефтай (10:6 – 16). Характерни са редица повтарящи се изрази, означаващи:

грях: „И израилевите синове вършиха зло пред Господа и служиха на ваалимите“ (2:11), „И израилевите синове вършиха зло пред Господа и забравиха Господа, своя Бог, и служеха на ваалимите и на ашерите“ (3:7), „И израилевите синове отново вършиха зло пред Господа“ (3:12), „После израилевите синове пак вършиха зло пред Господа“ (4:1), „И израилевите синове пак вършиха зло пред Господа“ (6:1), „После израилевите синове пак вършиха зло пред Господа и служеха на ваалимите и на астартите...“ (10:6), „И израилевите синове пак вършиха зло пред Господа“ (13:1).

последица от греха:
- наказание: Господ ги предава „в ръцете на враговете им“ (2:14), „в ръката на месопотамския цар Хусанрисатаим“ (3,8), „в ръката на ханаанския цар Явин“ (4:2), „в ръката на Мадиам“ (6:1), „в ръката на филистимците и в ръката на синовете на Амон“ (10:7).
- покаяние: „И израилевите синове извикаха към Господа“ (3:9, 3:15, 4:3, 6:6), „И израилевите синове извикаха към ГОСПОДА и казаха: Съгрешихме против Теб, защото оставихме нашия Бог и служихме на ваалимите!“ (10:10).
спасение: на молбите на израилтяните Бог отвръща като им изпраща спасители – съдиите: „И Господ издигаше съдии, които ги избавяха от ръцете на техните грабители“ (2:16), „и Господ издигна спасител за израилевите синове, който ги спаси“ (3:9), „и Господ издигна избавител“ (3:15).
победа: „Така в онзи ден Моав беше покорен под ръката на Израил“ (3:30), „Така Мадиам беше покорен пред израилевите синове и вече не надигна глава“ (8:28)
мир: „После земята имаше спокойствие четиридесет години“ (3:11), „И земята имаше спокойствие осемдесет години“ (3:30), „И земята имаше спокойствие четиридесет години“ (5:31), „И в дните на Гедеон земята имаше спокойствие в продължение на четиридесет години“ (8:28).

Във фразеологията може да се открие религиозна логика: последствието от греха е наказанието, но ако хората се разкаят, ще получат спасител. По този начин теологията и историята се преплитат в Книгата на съдиите.

Книгата на съдиите и историята

Книгата на съдиите е източник на исторически сведения за периода от смъртта на Исус Навиев до установяване на монархия. Повествованието помага да се пресъздаде историческата картина за отделни племена, за които няма никаква друга информация, освен, че са били политически обединени в съюза на дванадесетте племена. Тук е представена историята на групи, които възникват поради връзките или неприятелските отношения между отделни племена. Като фактология, книгата посочва колко дълго е управлявал даден съдия. Възможно е числата да имат повече символично значение, но със сигурност може да се каже, че събитията, за които се говори в Книгата на съдиите се отнасят към периода от около 1200 до 1030 пр.н.е.

Религиозно значение на Книгата на съдиите

Книгата на съдиите на места е трудно разбираема. Обаче и в най-старите текстове, които съдържа, напр. Песента на Девора (5 глава), лесно се открива мисълта, че Бог е този, който подкрепя израилтяните в тежки моменти. Книгата непрекъснато подчертава слабостта на израилтяните и търпението на Бог, който отново и отново изпраща спасители на израилтяните. По този начин се подчертава фактът, че в историята на израилтяните Божиите дела са постоянни, което служи като утеха и надежда. С точността и строгостта, с които наказва греха, Бог дава и спасение навреме. Бог е този, който води израилтяните, като им изпраща съдиите (3:10, 6:34, 11:29, 13:25, 14:6 – 19, 15:14).

Ползвани източници

Библия, Синодално издателство, 1992, София

Външни препратки