Евангелие от Иоан

Евангелие от Иоан
	Евангелие от Иоан
Εὐαγγέλιον κατὰ Μᾶρκον
Поредица	Нов Завет
Предходна	Евангелие от Лука
Следваща	Деяния на светите апостоли
Начало	Ἐν ἀρχῇ ἦν ὁ λόγος, καὶ ὁ λόγος ἦν πρὸς τὸν θεόν, καὶ θεὸς ἦν ὁ λόγος.
Край	Многое и другое сотворил Иисус; но, если бы писать о том подробно, то, думаю, и самому миру не вместить бы написанных книг. Аминь.
	Евангелие от Иоан в Общомедия

Евангелието от Йоан е четвъртото евангелие и същевременно четвъртата книга от Новия завет на Библията.

Автор (традиционна позиция)[редактиране | редактиране на кода]

Още в най-старите текстови свидетелства (виж картинката) се намира заглавието „Евангелие от Йоан“, което посочва (един определен) Йоан като автор. В самия текст на евангелието се подчертава един ученик на Иисус като „ученика, когото обичаше Иисус“ (Йоан 21:20 и 19:26). За него се казва в Йоан 19:25 – 27, че е присъствал непосредствено при разпятието. Освен това се приписва на свидетеля на събитията една особена свидетелска функция (Йоан 19:35). На края на евангелието в Йоан 21:24 се назовава любимия ученик изрично като негов автор:

"Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща, който и написа тия неща; и знаем, че неговото свидетелство е истинно."

Християнската традиция идентифицира този безименен ученик като апостол Йоан, тъй като от тримата ученици, които стояха най-близо до Иисус – Петър, Яков и Йоан – Яков е убит още през 44 г. (Деяния 12:2), а Петър бива изрично разграничен от любимите ученици (Йоан 13:15; 21:22).

Авторът не само е имал добри познания за еврейските празници и обичаи, а е познавал и детайли за Ерусалим (Йоан 5:2) преди разрушението му от римските легиони през 70 г., което е потвърдено от библейската археология.

Също и християнското предание докладва за Йоан като автор на четвъртото евангелие. Ранният християнски теолог Ириней Лионски (135 – 202 г.), ученик в своята младост на Поликарп Смирненски (69 – 155), който – така пише Ириней – бе от своя страна ученик на апостол Йоан. Последният живял по времето на император Траян (98 – 117) в Ефес и там след Матей, Марко и Лука също написал едно свое евангелие.

Дата на създаване[редактиране | редактиране на кода]

Най-старият известен документ за това евангелие е намерения в Египет Папирус Райлъндс (P 52), който съдържа отпред части от стихове 31 – 32, а на задната си страна фрагменти от стихове 37 – 38 на 18. глава на евангелието. Бива датиран според анализата на вида на текста през 125 г., с което са съгласни повечето папиролози. Отделни автори пледират за периода между 90 и 150 г., а някои за 170 г. Този фрагмент дава основата за една датировка на евангелието от Йоан.

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Пролог: Вечното Слово дойде в света (1:1 – 18)
От Йоан Кръстител към Божия Агнец (1:19 – 51)
Сватбата в Кана Галилейска (2:1 – 12)
Очистване на храма в Йерусалим (2:13 – 22)
Разговор с Никодим, дейност в Юдея (2:23- 3:36)
Исус в Самария, разговор със Самарянката на Яковия кладенец (4:1 – 42)
Исус отново в Галилея, изцеление на сина на царския чиновник (4:43 – 54)
Изцеление на парализирания в къпалнята Витесда (5:1 – 47)
Нахранване на 5000 души в Галилея (6:1 – 71)
Конфронтация в Йерусалим, Празника на Шатроразпъването, Изцеление на слепеца по рождение, възкресение на Лазар (7:1 – 11:54)
Решение за убийство, Помазване на Исус във Витания, последни публични речи на Исус (11:55 – 12:50)
Измиване на краката на учениците, прощални думи, първосвещеническа молитва (13:1 – 17:26)
Разпети петък: Арест, Разпит пред Анна и Каяфа, отричане на Петър, Исус пред Пилат, Разпятие, Погребение (18:1 – 19:42)
Среща с възкръсналия, Мария Магдалена, десет ученика, Тома, Явление на Тивериадското езеро (20:1 – 21:25)

Известни цитати[редактиране | редактиране на кода]

„В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото“ (1:1).
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот.“ (3:16) – т.нар. „златен текст на Библията“
Думите на Исус „аз съм“:
- „Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мен, никога няма да огладнее, и който вярва в Мен, никога няма да ожаднее.“ (6:35) (на църковнославянски език: „Азъ єсмь хлѣ́бъ живо́тный: грѧды́ѝ ко мнѣ̀ не имать взалкáтисѧ, и вѣ́руѧй въ мѧ̀ нє имать вжáждатисѧ никогдáжє.“)
- „Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, а ще има светлината на живота.“ (8:12)
- „Аз съм вратата; ако някой влезе през Мен, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.“ (10:9)
- „Аз съм добрият Пастир; добрият пастир дава живота си за овцете.“ (10:11)
- „Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мен, дори и да умре, ще живее.“ (11:25)
- „Аз съм пътят и истината и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мен.“ (14:6)
- „Аз съм истинската лоза и Моят Отец е земеделецът.“ (15:1)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Evangelium nach Johannes в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.