Книга на Еклисиаста
Тази статия е за книгата от Стария завет. За албума на КариZма вижте Еклисиаст (албум).
| Книга на Еклисиаста | |
| קֹהֶלֶת | |
 | |
| Създаден | III век пр. Хр. |
|---|---|
| Оригинален език | иврит |
| Поредица | Стар завет |
| Предходна | Книга Притчи Соломонови |
| Следваща | Книга Песен на песните |
| Книга на Еклисиаста в Общомедия | |
Еклисиаст,[1][2] т.е. Проповедник (на гръцки: Εκκλησιαστής; на латински: Ecclesiastes; на иврит: קהלת, Кохелет), е книга от Стария завет (еврейската Библия). Заглавието на тази книга води началото си от гръцкия превод на седемдесетте.
Еклисиаст е анонимен труд,[3] най-вероятно написан в III век пр.н.е. [4] Авторът се представя като син на Давид и цар на Йерусалим, т.е. Соломон, което датира книгата от X век пр.н.е.
Книгата говори за смисъла на живота и за най-добрия начин той да бъде изживян. Тя обявява всички човешки дела за суета, тъй като и мъдрите, и глупавите са подвластни на смъртта, а постиженията им са нетрайни. Еклисиаст недвусмислено определя разума за основа на добре преживения земен живот, но в никакъв случай не приписва вечност на живота. Заради безсмислието на живота човек трябва да се радва на малките радости от всекидневието, като ядене, пиене и доволство от собствения труд.
В творбата има лични и автобиографични елементи. Тя съдържа предимно афоризми и максими, които се редуват с кратки и ясни обяснения и разсъждения върху смисъла на живота и най-добрия начин на живот. Голямо внимание е отделено на смъртта (глава 3).
Повечето изследователи на книгата смятат епилога (стихове 12:9–14) за добавени от по-късен автор. Някои изследователи смятат за добавки и други пасажи, целящи книгата да бъде направена религиозно по-ортодоксална, например напомнянията за справедливостта на Бога и за нуждата от набожност.[5]
Значение на заглавието
[редактиране | редактиране на кода]Еврейската дума קהלת (Кохелет) означава служба или дейност на онзи, който говори, поучава, проповядва пред събрание, на иврит קהל (кахал), на гръцки εκκλησία (първоначално εκκλησία означава светско събрание, а по-късно започва да се използва със значение на религиозно събрание, като в Новия завет вече има значение на църква). Друго тълкувание на думата קהלת (кохелет) е събирач, като от контекста на книгата може да се предположи, че събира афоризми или група от хора, за да ги учи на мъдрост.
В българското заглавие на книгата е запазена гръцката дума, Εκκλησιαστής, с новогръцко произношение (η = и), съответно побългарена (без окончанието ής),[6] а освен това се използва и славянското заглавие Проповедник. Обаче това заглавие предполагало религиозна функция, докато действителната функция е по-скоро учител.
Автор
[редактиране | редактиране на кода]В първите две глави авторът описва себе си като син на Давид и цар на Израел в Йерусалим, представяйки се като велик мъдрец, живеещ в разкошен дворец. Това би могло да се отнася само до цар Соломон, понеже неговите наследници са царе само на Юдея. По-късно традиционното схващане на равините и на ранните християни е, че книгата Еклисиаст е написана от цар Соломон. Разпространено сред съвременните изследователи схващане е, че книгата е написана около 250 пр.н.е. от неелинизиран интелектуалец от средите на втория йерусалимски храм. Тази най-късна възможна датировка се определя от факта, че в книгата на Сирах (написана около 180 г. пр.н.е.) многократно се цитират или перифразират места от Еклисиаст като от канонично произведение.
Език
[редактиране | редактиране на кода]Еврейският език на Еклисиаст не е обичаен за епохата на царуването на Соломон, понеже книгата съдържа множество заемки от други езици, например от арамейския и староперсийския език. Влиянието им е характерно за късния еврейски език, настъпило след превземането на Йерусалим от вавилонските войски през 587 г. пр.н.е.. Обаче използването на тези заемки може да се свърже и с езиковите познания на Соломон, които евентуално е натрупал при развитието на външната търговия и международните отношения (Първа книга на царете 4:30, 34; 9:26–28; 10:1, 23, 24).
Датиране на Еклисиаст
[редактиране | редактиране на кода]Доминик Рудман в изследването си Детерминизмът в Еклисиаст (JSOTSup. 316; Sheffield: Sheffield Academic Press, 2001, стр. 13) цитира различни съвременни коментари в подкрепа на датирането на Еклисиаст. Същият автор в Бележка относно датирането на Еклисиаст. Архив на оригинала от 2005-09-07 в Wayback Machine. в Catholic Biblical Quarterly том 61, бр. 1 (1999), стр. 47 – 53, обсъжда книгата Лингвистични доказателства и датиране на Кохелет от Чун Леонг Сеов (JBL, том 115 (1996), стр. 653–654), в която Сеов посочва 4 век пр.н.е.. В тази бележка се твърди: „Повечето съвременни коментатори, например Р. Н. Уайбрей (Ecclesiastes, [NCB Commentary; Grand Rapids: Eerdmans; London: Marshall, Morgan & Scott, 1989] 4 – 12), привеждат доводи в полза на датирането от средата до края на 3 век пр.н.е. Други, сред които Н. Лофинк (Kohelet [NEchtB; Wurzburg: Echter Verlag, 1980] 7) и Чарлз Френсис Уитли (Koheleth: His Language and Thought (Кохелет: неговият език и мисъл) [BZAW 148; Berlin/ New York: de Gruyter, 1979] 132 – 46), предлагат началото или средата на 2 век пр.н.е..“
Място в канона
[редактиране | редактиране на кода]В Еклисиаст едно от названията на Бога – האלהים (ха-елохим), което се използва често в Петокнижието, се среща 32 пъти, което се възприема като Божие вдъхновение и дава повод тази книга да бъде причислена към библейския канон както на юдаизма, така и на християнството. Според Адам Кларк, Commentary, том III, стр. 799: „Книгата, озаглавена Кохелет или Еклисиаст, винаги е възприемана както от юдаизма, така и от християнството като написана по вдъхновение от Всевишния и съответно се е смятала за част от свещения канон.“
Еклисиаст също така е в съзвучие с останалите библейски книги, където се засягат същите теми. Книгата е в съгласие с Битие за това, че човек е създаден от „пръст от земята“ от Бог, който му е вдъхнал жизнено дихание (Еклисиаст 3:20, 21; Битие, 2:7, 7:22; Исаия, 42:5). Освен това Еклисиаст утвърждава библейското учение, че човек е създаден праведен, но по собствена воля е избрал да не се подчини на Бога (Еклисиаст 7:29; Битие 1:31, 3:17; Второзаконие 32:4, 5). Еклисиаст също така приема Бога като Създател (Еклисиаст, 12:1; Битие, 1:1) и е в съответствие с другите книги от Стария завет по въпроса за смъртта (Еклисиаст, 9:5, 10; Битие, 3:19; Псалми, 6:5, 115:17 (113:25)).
Еклисиаст повествува за неуспешния опит на човека да открие смисъл в живота с помощта на житейските блага. Понеже всяко възможно благо в живота се унищожава от неизбежната смърт, Еклисиаст стига до заключението, че животът и всички човешки дела са нещо безсмислено, суета.
Думата הבל (hebel), преведена като „суета“, буквално означава „дъх, въздишка“, а в преносен смисъл: „нещо безсмислено, напразно“. При традиционния превод на български се използва думата „суета“ с архаичния си (старобългарски) смисъл, който вярно предава значението на еврейската дума.
Основното заключение в Еклисиаст, което е и негов лайтмотив, се повтаря както в началото, така и в края на книгата: „Суета на суетите, каза Еклисиаст, суета на суетите – всичко е суета!“ Изразът „суета на суетите“ всъщност е превъзходна степен.
Въпреки суетата на земния живот Еклисиаст препоръчва на хората да живеят според Божиите заповеди (3:10–17), предупреждава ги за Божия съд (8:12, 9:1) и възхвалява мъдростта, като я сравнява с получено наследство (7:11) и я нарича животворна (7:12).
Отзвук в другите книги на Библията
[редактиране | редактиране на кода]Цитати и перифрази от Еклисиаст се срещат първо в Книгата на Сирах:
- Сир. 11:5 – Екл. 4:13;
- Сир. 13:25 – Екл. 8:1;
- Сир. 14:4 – Екл. 2:21;
- Сир. 21:20 – Екл. 7:6.
Позовавания на Еклисиаст се срещат и в Новия завет, например в Послание към римляните (8:20): „тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оногова, Който ги покори“.
Отзвук на Еклисиаст извън Библията
[редактиране | редактиране на кода]- Песента „Turn! Turn! Turn!“ на Пит Сийгър е по стиховете за времената в Еклисиаст (3:1–8). В средата на 60-те години на XX век е популяризирана от групата The Byrds.
- Главният герой в разказа Роза за Еклесиаст (1963) от Роджър Зелазни, номиниран за наградата „Хюго“ използва цитати от Еклисиаст за по-голям емоционален ефект.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Оригинален текст и билингва на английски Архив на оригинала от 2007-05-02 в Wayback Machine.
- Преводи на английски език според юдаистичното тълкуване:
- Кохелет (Еклисиаст) – Йов (Judaica Press) превод с коментари от Раши
- Християнски преводи:
- Еклисиаст Архив на оригинала от 2005-10-24 в Wayback Machine. в The Great Books (нова ревизия на стандартната версия на английски)
- Еклисиаст (нова версия на английски)
- Книга на Еклисиаста
- Еклисиаст Архив на оригинала от 2005-11-13 в Wayback Machine. в УкиИзточник (на английски, оторизирана версия на крал Джеймс)
Статии по темата
[редактиране | редактиране на кода]- Еклисиаст (Кохелет) в Jewish Encyclopedia ((en))
- Уилям МакДоналд Еклисиаст – общ преглед Архив на оригинала от 2005-03-07 в Wayback Machine.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Biblija, Zagreb, 1980: Приложения (Dodaci) (на хърватски), стр. 1207 – 1208
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Изписване според Библия, изд. Св. Синод на Българската православна църква, 1993 г., архив на оригинала от 6 февруари 2015, https://web.archive.org/web/20150206111516/http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=bible_old_testament_24.xml, посетен на 6 февруари 2015
- ↑ Изписване според www.biblegateway.com
- ↑ The New American Bible. Oxford University Press. 2005. p. 649.
- ↑ Rudman, Dominic (2001). Determinism in the Book of Ecclesiastes. Sheffield Academic Press. ISBN 978-0-567-21563-5
- ↑ Fox, Michael V. (2004). The JPS Bible Commentary: Ecclesiastes. Jewish Publication Society. ISBN 978-0-8276-0965-5.
- ↑ Библия, Ветхий завет, Книга на Еклисиаста, или Проповедника, Св. синод на БПЦ, София, 1993 г., архив на оригинала от 6 февруари 2015, https://web.archive.org/web/20150206111516/http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=bible_old_testament_24.xml, посетен на 6 февруари 2015
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ecclesiastes в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |