Направо към съдържанието

Пепелище (община Неготино)

(пренасочване от Пепелище (Община Неготино))
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Пепелище. За селото в Егейска Македония, Гърция, със старо име Пепелища или Пипилища, вижте Намата (дем Горуша).

Пепелище
Пепелиште
— село —
Панорама на Пепелище и Криволак
Панорама на Пепелище и Криволак
41.5189° с. ш. 22.1283° и. д.
Пепелище
Страна Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаНеготино
Географска областТиквеш
Надм. височина136 m
Население1070 души (2002)
Пощенски код1441
Пепелище в Общомедия

Пепелище или Пепелища (на македонска литературна норма: Пепелиште) е село в Северна Македония, в община Неготино.

Пепелище е разположено на 4 километра североизточно от град Неготино на левия бряг на Вардар срещу село Криволак. На изток от селото е Конечката планина (Серта).

В XIX век Пепелище е предимно помашко село в Тиквешка кааза на Османската империя. Йордан Хаджиконстантинов Джинот пише в 1855 година, че в Пепелища има „прекрасна“ джамия, чието минаре е „е най-искусно правено“, както и „прекрасен палат, един от най-вкусныте европейски зданiя“, който бил запален.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Пепелища има 80 жители българи християни, 850 българи мохамедани и 54 цигани.[2]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. Мюсюлманите се изселват от селото и на тяхно място се заселват 43 семейства сръбски колонисти, които с частни средства изкупуват цялата земя на селото.[3]

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Пепелище (Pepelište) като турско село.[4]

След Втората световна война са заселени и българи от Горна и Долна Горица в Мала Преспа.

В 1993 година е изградена църквата „Свети Илия“.[5]

Според преброяването от 2002 година Пепелище има 1070 жители.[6]

„Свети Илия“
Националност Всичко
северномакедонци 796
албанци 0
турци 33
роми 25
власи 0
сърби 194
бошняци 0
други 22
Родени в Пепелище
  • Йован Павлов (р.1935), генерал-майор от Югославската народна армия
  1. Iордан х. Константинов. Любляно-Пеонiя (Тиквешъ), Цареградски вестник, година 5, № 214, Февруарiа 26, 1855, с. 4. (рубрика Български вѣсти)
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 155.
  3. Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 - 1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 27. Посетен на 30 януари 2014 г.
  4. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  5. Тимјаничка парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 18 февруари 2014 г.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 1 февруари 2011