Направо към съдържанието

Мирково (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Мирково)
Мирково (община)
Общи данни
ОбластСофийска област
Площ207.88 km²
Население2 454 души
Адм. центърМирково
Брой селища5
Управление
КметЦветанка Йотина
(КОД; 2007)
Общ. съвет11 съветници
  • РБ (5)
  • ГЕРБ (5)
  • БСП (1)
Мирково (община) в Общомедия

Община Мирково се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област.

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в източната част на Софийска област. С площта си от 207,876 km2 е 13-а по големина сред 22-те общини на областта, което съставлява 2,94% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релефът на общината е хълмист, ниско и средно планински, като територията ѝ попада в пределите на Стара планина, Задбалканските котловини и Средна гора.

Северната четвъртина на община Мирково се заема от южните склонове на Етрополска планина (съставна планина на Западна Стара планина). В нея, на границата с община Етрополе се издига най-високата точка на община Мирково – връх Мара Гидия 1789,8 m. Южно от Етрополска планина се простират западните, хълмисти части на Златишко-Пирдопската котловина, където южно от село Бенковски, на границата с община Златица (землището на село Петрич), в коритото на Буновска река се намира най-ниската ѝ точка – 516 m н.в.

Западно от Златишко-Пирдопската котловина, на границата с община Горна Малина, в посока север-юг е разположен високият планински праг Гълъбец свързващ Етрополска планина на север с Ихтиманска Средна гора на юг, по билото на който преминава Главния вододел на България.

В южната и югозападната половина на община Мирково се простират североизточните разклонения на планинския рид Белица (част от Ихтиманска Средна гора). Най-високата му точка връх Голямата Икуна 1220,9 m се издига в най-южната част на общината, на границата с общините Елин Пелин и Ихтиман.

По западната (с община Горна Малина) и по северната (с община Етрополе) граница на община Мирково преминава участък от Главния вододел на България, като територията ѝ изцяло принадлежи към Беломорския водосборен басейн.

Най-голямата река в община Мирково е Буновска река (24 km, десен приток на река Тополница). Тя извира на 1375 m н.в. в местността „Кръговрат“ в Етрополска планина на 1 км югоизточно от връх Звездец (1655 m, най-северозападната точка на водосборния басейн на река Марица). До село Буново тече на юг в дълбока и залесена долина. След това навлиза в западната покрайнина на Златишко-Пирдопската котловина, като запазва южната си посока с лек уклон на югоизток, напуска пределите на общината и след около 4 km се влива отдясно в река Тополница на 480 m н.в., на 1 km северно от село Петрич, община Златица. Нейни основни притоци са реките: Букитска река (ляв), Мирковска река (ляв) и Смолска река (десен). Първите две изцяло протичат през територията на община Мирково, а третата с горното и средното си течение.

Южната част на общината (землището на село Каменица) се отводнява от Каменишка река (десен приток на Тополница), която протича с горното и част от средното си течение през територията на община Мирково.

Етнически състав (2011)

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 2540 100,00
Българи 2227 87,68
Турци 8 0,31
Цигани 152 5,98
Други 4 0,16
Не се самоопределят 11 0,43
Неотговорили 138 5,43
Население по възрастови групи към септември 2021 година[2]
Общо 0 – 4 5 – 9 10 – 14 15 – 19 20 – 24 25 – 29 30 – 34 35 – 39 40 – 44 45 – 49 50 – 54 55 – 59 60 – 64 65 – 69 70 – 74 75 – 79 80 – 84 85+
2337 75 89 113 84 88 96 119 130 125 159 156 164 207 183 198 155 110 86

Движение на населението (1934 – 2021)

[редактиране | редактиране на кода]
Община Мирково
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2021
Население 6916 6977 6199 5453 4857 4106 3534 3179 2540 2337
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Общината има 11 населени места с общо население от 2337 жители към 7 септември 2021 г.[2]

Списък на населените места в община Мирково, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Бенковски 103 16,014 Келаво Камарци Плъзище - - Кайрака, в з-щето на с. Каменица
Брестака 16 - в з-щето на с. Каменица Преспа - - в з-щето на с. Каменица
Буново 288 149,711 Смолско 285 41,025
Илинден 3 - в з-щето на с. Каменица Хвърчил 3 - Фърчил, в з-щето на с. Каменица
Каменица 75 137,741 Черковище - - в з-щето на с. Каменица
Мирково 1564 63,385 ОБЩО 2337 207,876 6 населени места са без землища

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • Указ № 157/обн. 6 юни 1897 г. – преименува с. Келаво Камарци на с. Бенковски;
  • МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува к. Кайрака на к. Плъзище;
  • Указ № 236/обн. 28 май 1950 г. – преименува к. Борил на к. Преспа;
  • през 1956 г. – осъвременено е името на к. Фърчил на к. Хвърчил без административен акт;
  • Указ № 881/обн. 30 ноември 1965 г. – заличава к. Мальов рът поради изселване;
  • Указ № 970/обн. 4 април 1986 г. – заличава к. Яловица поради изселване;
  • Указ 250/обн. 12 август 1991 г. – заличава община Средногорие и на нейната територия създава Община Антон, община Златица, Община Мирково, община Пирдоп, община Чавдар и община Челопеч.

През територията на общината, от запад на изток, на протежение от 13,4 km преминава участък от трасето на жп линията СофияКарловоБургас от Железопътната мрежа на България.

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 28,5 km:

Официален сайт на община Мирково