Костинброд (община)
Костинброд (община) | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Софийска област |
Площ | 254,412 km² |
Население | 17 060 души |
Адм. център | Костинброд |
Брой селища | 15 |
Сайт | kostinbrod.bg |
Управление | |
Кмет | Трайко Младенов (ГЕРБ; 2015) |
Общ. съвет | 17 съветници
|
Община Костинброд се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област.
География
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Общината се намира в северозападната част на Софийска област. С площта си от 254.4 km2 е 12-а по големина сред 22-те общини на областта, което съставлява 3,59% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на югозапад – община Божурище;
- на запад – община Сливница;
- на северозапад – община Драгоман и община Годеч;
- на североизток – община Своге;
- на югоизток – Столична община, област София.
Природни ресурси
[редактиране | редактиране на кода]Релеф
[редактиране | редактиране на кода]Релефът на общината е равнинен, хълмист, ниско и средно планински и територията ѝ попада в пределите на Западна Стара планина и Софийската котловина.
Южната половина на общината е заета от северните части на Софийската котловина. В нея, югоизточно от град Костинброд, на границата със Столична община, в коритото на река Блато се намира най-ниската ѝ точка – 526 m н.в.
В северната половина на община Костинброд се простират разклоненията на три планини, които са съставни части на Западна Стара планина. Крайния северозапад, в землището на с Бучин проход се заема от най-източните части на планината Чепън (крайно южно разклонение на Западна Стара планина). Тук максималната височина от 966,4 m е разположена на 0,5 km западно от село Бучин проход. В района на селото тя се свързва с Мала планина, от която в пределите на община Костинброд попадат нейните югозападни части. На 1 km северно от село Чибаовци, на границата с община Своге се издига най-високата точка на община Костинбрад – 1131,1 m. Южно от нея, в завоя на Крива река (ляв приток на река Блато) на територията на общината са разположени крайните северозападни разклонения на Софийска планина. Североизточно от село Царичина, на границата с община Своге височината ѝ достига до 1093,7 m.
Води
[редактиране | редактиране на кода]Най-голямата река на община Костинброд е река Блато (30 km, ляв приток на Искър), която протича през нея с горното и средното си течение. Тя води началото си от карстов извор на 1,2 km западно от селата Опицвет и Безден, на 554 m н.в. и до напускането си на територията на общината тече в югоизточна посока през село Петърч и град Костинброд. На територията на общината тя получава своите три най-големи притоци – Сливнишка река, Костинбродска река (Белица) и Крива река. Сливнишка и Костинбродска река (Белица) протичат през общината с най-долните си течения през Софийската котловина и се вливат отдясно в река Блато в източната част на град Костинброд. Крива река води началото си от Мала планина, като в началото тече в югозападна посока, а след, а след местността Беледие хан – в югоизточна, в дълбока и слабо залесена долина. При село Драговищица навлиза в Софийската котловина, минава през село Голяновци, напуска пределите на община Костинброд и след около 3 km се влива отляво в река Блато.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав (2011)
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 17 846 | 100,00 |
Българи | 16 156 | 90,53 |
Турци | 22 | 0,12 |
Цигани | 402 | 2,25 |
Други | 28 | 0,16 |
Не се самоопределят | 39 | 0,22 |
Неотговорили | 1 199 | 6,72 |
Движение на населението (1934 – 2021)
[редактиране | редактиране на кода]Община Костинброд | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Година | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | 2021 | |
Население | 14210 | 15442 | 15635 | 18649 | 19715 | 19321 | 17951 | 18015 | 17846 | 17824 | |
Източници: Национален Статистически Институт, [1] |
Населени места
[редактиране | редактиране на кода]Общината има 14 населени места с общо население от 17 824 жители към 7 септември 2021 г.[2]
Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Безден | 283 | 18,888 | Дръмша | 105 | 18,044 | ||
Богьовци | 137 | 14,257 | Костинброд | 11935 | 41,405 | ||
Бучин проход | 106 | 15,904 | Бучино дервент | Опицвет | 440 | 15,672 | |
Голяновци | 818 | 5,382 | Петърч | 2182 | 23,708 | Петрич | |
Градец | 398 | 27,289 | Понор | 26 | 14,309 | ||
Драговищица | 1121 | 11,198 | Царичина | 72 | 20,092 | ||
Дреново | 20 | 13,290 | Чибаовци | 181 | 14,974 | ||
ОБЩО | 17824 | 254,412 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени
[редактиране | редактиране на кода]- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Бучино дервент на с. Бучин проход;
- – преименува с. Петрич на с. Петърч;
- Указ № 91/обн. 02.03.1951 г. – заличава с. Батковци и го присъединява като квартал на с. Драговищица;
- Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – обединява селата Маслово и Шияковци в едно ново населено място – с. Обединение;
- Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – заличава с. Обединение и го присъединява като квартал на с. Костинброд;
- – признава с. Костинброд за гр. Костинброд.
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]В южната част на общината, от северозапад на югоизток, на протежение от 10,7 km преминава участък от трасето на жп линията Калотина – София – Пловдив – Свиленград.
През общината преминават частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 64,1 km:
- участък от 35,8 km от Републикански път II-81 (от km 4,4 до km 40,2);
- последният участък от 2,3 km от Републикански път III-164 (от km 17,2 до km 20,0);
- началният участък от 10 km от Републикански път III-811 (от km 0 до km 10,0);
- началният участък от 0,6 km от Републикански път III-813 (от km 0 до km 0,6);
- началният участък от 12,3 km от Републикански път III-8102 (от km 0 до km 12,3);
- началният участък от 3,1 km от Републикански път III-8103 (от km 0 до km 3,1).
Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-34-34. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-46. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-47. Мащаб: 1 : 100 000.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
|