Мала планина
| Мала планина | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | България Софийска област |
| Част от | Стара планина |
| Най-висок връх | Церия |
| Надм. височина | 1234,1 m |
| Подробна карта | |
 | |
Мала планина е планина в Западна Стара планина, Софийска област, на запад от Искърския пролом.[1]
Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Мала планина се простира на запад от пролома на река Искър, който я отделя от Голема планина. На север долината на Искрецка река (ляв приток на Искър) я отделя от планината Понор, а на юг долините на реките Дълбочица (ляв приток на Искър) и Крива река (ляв приток на Блато, от басейна на Искър) – от Софийска планина. На запад, в района на село Бучин проход, чрез седловина висока 814 м се свързва с планината Чепън.[1]
Дължината ѝ от запад на изток е около 20 км, а ширината ѝ варира от 4 – 5 км в източната част до 7 – 8 км – в западната. Мала планина е ниска планина с меки очертания, като билото ѝ е с надморска височина около 1000 м.[1]
Върхове
[редактиране | редактиране на кода]Най-висока точка е връх Церия (1234,1 м), разположен южно от село Свидня.[1]
| Име | Кота (m) |
|---|---|
| Церия | 1234,1 |
Геоложки строеж
[редактиране | редактиране на кода]Образувана е върху Свогенската антиклинала, като западната ѝ част е изградена от триаски варовици с карстови форми, а източната – от палеозойски кристалинни скали. Има находища на антрацитни въглища в района на град Своге.[1]
Климат и води
[редактиране | редактиране на кода]Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и прохладно лято.[1]
Почви
[редактиране | редактиране на кода]Почвите са кафяви горски.[1]
Флора
[редактиране | редактиране на кода]В зачителна степен е обезлесена, като в отделни райони са запазени гори от благун, цер, бук и габър. Големи площи са заети от пасища, а има и обработваеми земи.[1]
Населени места
[редактиране | редактиране на кода]По склоновете на планината са разположени град Своге (на североизток) и селата Томпсън (на югоизток), Церецел (на юг), Дреново, Дръмша и Чибаовци (на югозапад), Бучин проход и Манастирище (на северозапад), Завидовци, Искрец и Свидня (на север).[1]
Пътища
[редактиране | редактиране на кода]По подножията на планината преминават два пътя от Държавната пътна мрежа:
- По западното подножие, от местността Беледие хан до село Бучин проход, на протежение от 7 км – участък от второкласен Републикански път II-81 София – Монтана – Лом.
- по северното подножие, по долината на Искрецка река, на протежение от 21 км третокласен Републикански път III-164 Своге – Бучин проход.[1]
По източното подножие на Мала планина, през Искърски пролом, между гарите Реброво и Своге, преминава и част от трасето на жп линията София – Горна Оряховица – Варна.[1]
Други
[редактиране | редактиране на кода]На Мала планина е наречена улица в квартал „Лозенец“ в София (Карта).
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-34-47. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 301.