Буновска река
| Буновска река | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение | България Софийска област Община Мирково Община Златица |
| Дължина | 24 km |
| Водосб. басейн | 185 km² |
| Начало | |
| Място | местността „Кръговрат“, Етрополска планина |
| Координати | |
| Надм. височина | 1375 m |
| Устие | |
| Място | десен приток на Тополница → Марица → Бяло (Егейско море) |
| Координати | |
| Надм. височина | 480 m |
Буновска река е река в Южна България – Софийска област, общини Мирково и Златица, десен приток на Тополница. Дължината ѝ е 24 km.
Буновска река извира на 1375 m н.в. в местността „Кръговрат“ в Етрополска планина на 1 km югоизточно от връх Звездец (1655 m, най-северозападната точка на водосборния басейн на река Марица). До село Буново тече на юг в дълбока и залесена долина. След това навлиза в западната покрайнина на Златишко-Пирдопската котловина, като запазва южната си посока с лек уклон на югоизток и се влива отдясно в река Тополница на 480 m н.в., на 1 km северно от село Петрич, Община Златица.
Основни притоци: леви – Букитска река и Мирковска река; десни – Смолска река.
Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода април-юни, а минимумът – юли-октомври.
По течението на реката има само едно населено място – село Буново в Община Мирково.
В долното течение, в Златишко-Пирдопската котловина водите на Буновска река се използват за напояване.
По долината на реката, в средното ѝ течение на протежение от 7 km, между Буново и Мирково преминава участък от Републикански път I-6 от Държавната пътна мрежа ГКПП Гюешево – София – Бургас, а в долното ѝ течение от село Бенковски до устието ѝ – участък от Републикански път III-6006.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-34-48. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-60. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-49. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 69.