Етрополска планина

Етрополска планина
	Етрополска планина
	Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение	България; Софийска област
Част от	Стара планина
Най-висок връх	Мара Гидия
Надм. височина	1789,8 m
Подробна карта

Етропо̀лска планина̀ е планина в най-източната част Западна Стара планина, Софийска област, между Ботевградския и Златишкия проходи.

Географско положение, граници, големина

Етрополска планина се издига в най-източната част на Западна Стара планина с посока изток-запад, с дължина 20 км и ширина 10 км. На запад Ботевградския проход (Арабаконак, 970 м) я отделя от планината Мургаш, а на изток Златишкия проход (1385 м) – от Златишко-Тетевенската планина на Средна Стара планина. На север достига до малката Етрополска котловина, а на северозапад, чрез седловина висока 1140 м се свързва с планината Било. На юг се спуска стръмно към Камарската и Златишко-Пирдопската котловина, а чрез планинския праг Гълъбец се свързва с Ихтиманска Средна гора.

Билото на планината е остро, гребеневидно. Южните ѝ склонове обърнати към Подбалканските котловини са стръмни и дълбоко разчленени от Буновска река (десен приток на Тополница) заедно с левия си приток Мирковска река, а северните – силно разчленени от реките Малки Искър и Бебреш и техните притоци.

Западната част се пресича от малко използван път от Етрополе за село Стъргел през Етрополския проход^[1] (1401 м).

Върхове

Най-висока точка е връх Мара Гидия (1789,8 м), разположен в средата на планината.

Име	Кота (m)
Мара Гидия	1789,8
Етрополска Баба	1787,2
Челопечка Баба	1722
Баба Звездец	1654,8
Мургана	1639

Геоложки строеж

Образувана е върху южното крило на Етрополската антиклинала. Изградена е от гранити, палеозойски кристалинни скали и горнокредни варовикови, песъчливи и глинести скали. В тази връзка е и находището на медна руда – „Елаците“ и наличието на залежи от желязна руда.

Почви

Почвите са кафяви горски и сиви горски и планинско-ливадни.

Флора

Билото е обрасло с храстова и тревна растителност. Северните склонове са покрити с букови гори, а южните в по-голямата си част са обезлесени, засегнати силно от ерозия и на места с петна от буково-габърови гори.

Населени места

По южното подножие на планината са разположени селата Буново, Мирково, Стъргел, Църквище и Челопеч, а по северното – град Етрополе и село Бойковец.

Туризъм

Хижи

В Етрополска планина се намират следните хижи:

Име	Надморска Височина (m)	Действаща	Места	Ток	Вода
„Чавдар“	1450	Да	30	Да	Да
„Звездец“		Да		Да	Да
„Мургана“	1385	Да	60	Да	Да
„Кашана“	1340	Да	30	Да	Да

Пътища

По най-източната част на планината, през Златишкия проход, на протежение от 25 км преминава участък от второкласен Републикански път II-37 Ябланица – Панагюрище – Пазарджик – Пещера – Доспат – Барутин.

Вижте също

Списък на планините в България

Топографска карта

Лист от карта K-34-48. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-37. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

↑ много често проходът се бърка със Златишкия проход, който отделя планината от Златишко-Тетевенската планина

Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1972 – 1973.
Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 203.
Стара планина пътеводител

[1] много често проходът се бърка със Златишкия проход, който отделя планината от Златишко-Тетевенската планина

[1]