Камарска котловина

Камарска котловина
	Камарска котловина
	Изглед към с. Стъргел и част от Камарската котловина
	Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение	България
Надм. височина	700 m
Дължина	5 km
Ширина	5 km
Площ	20 km2
Инфраструктура

Кама̀рска котловина̀ (или Долнокамарска котловина) е най-малката от Задбалканските котловини и се явява четвърта по ред от запад на изток.

Камарската котловина е разположена между планината Мургаш и Етрополска планина (части от Стара планина) на север и северните дялове на Ихтиманска Средна гора на юг. На запад планинския праг Опорски рид я отделя от Саранската котловина, а на изток рида Гълъбец – от Златишко-Пирдопската котловина.

Камарската котловина е най-малката и най-високо разположената от всички Задбалкански котловини. Площта ѝ е около 20 км². Има почти кръгла форма с размери 4/5 км. Средната ѝ надморска височина е около 700 – 800 м и е наклонена на юг. Котловинното дъно е запълнено с наносни конуси, като в южните и средните си части е частично заблатено. Старопланинските склонове са обезлесени и силно ерозирани, а средногорските са покрити с габърови и дъбови гори. Слабо развито земеделие. Преобладават предимно ливадите и пасищата.

По периферията на котловината са разположени 3 села: Горно Камарци (на северозапад), Стъргел (на североизток) и Долно Камарци (на юг).

От северозапад на югоизток, на протежение от 4 км котловината се пресича от участък от първокласен път № 6 ГКПП „Гюешево“ – София – Карлово – Бургас.

В най-южната ѝ част, през село Долно Камарци преминава и участък от трасето на Подбалканската жп линия София – Карлово – Бургас.

Топографска карта

Лист от карта K-34-48. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 6. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104289. с. 2221.
Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 427.