Църквище
Църквище | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 260 души[1] (15 март 2024 г.) 24,8 души/km² |
Землище | 10,478 km² |
Надм. височина | 764 m |
Пощ. код | 2080 |
Тел. код | 0728 |
МПС код | СО |
ЕКАТТЕ | 78669 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | София |
Община – кмет | Златица Любомир Цветков (Българска социалдемокрация – Евролевица; 2023) |
Църквище е село в Западна България. То се намира в Община Златица, Софийска област.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Църквище се намира в планински район. Разположено е в полите на Стара планина. Съседни на него населени места са гр.Златица, с.Челопеч и гр.Етрополе, към които има директни пътища.Прохода Етрополе-Златица е в доста лошо състояние, тъй като липсва поддръжка. Това е последното селище, преди прохода Етрополе-Златица, в посока север.
Поради местоположението си, селото е било ключов фактор за въстанията от преди Освобождението, до последните военни действия, водени от България. В днешно време по незалесените поляни, над селото, все още се виждат следи от окопите, копани за укриване на войските.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението на с. Църквище наброява около 300 души.
История
[редактиране | редактиране на кода]При селото са разкрити останки от кръстовидна църква от V век.[2]
По неофициални данни селото е било създадено по време на османското владичество, за охранителен пост на прохода Етрополе-Златица и носи името Клисе кьой.
След Освобождението на България, турското население се изселва напълно и селото остава пусто за кратък период от време, след което постепенно е населено с преселници от с.Челопеч, гр.Златица, с. Петрич и др. От 1978 до 1991 е било част от град Средногорие, което административното обединение на общините Златица и Пирдоп.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Църквище
- Герасим Ненчов, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[3]
- Петър Калчев Трасиев или Тръсиев, български революционер от ВМОРО, четник на Цено Куртев[4]
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]На 24 ноември е празникът на селото, Св. Екатерина. Прави се курбан за здраве на селото. Всеки е добре дошъл. Черквата е осветена на 3-ти юни 1934 година.
През 2014 година до двора на черквата са открити некропол и артефакти от Античността. Екип от археолози от Националния археологически институт и музей при БАН и Софийския университет откриват две сводести антични пещи за производство на строителна керамика[5].
Съществува Паметник на незнайния воин, в най-северния край на селото, до прохода Етрополе-Златица, на който местните жители поднасят венци, на 3 март.
Съществува църква, в основите на която е била разположена много по-голяма Кръстовидна църква, която е разрушавана на няколко пъти през османско владичество. В днешно време все още могат да се намерят останки от нея, както и оръжия и човешки кости, от минали битки.
Читалището на селото е Кръстено на Никола Вапцаров.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Мутафчиев, Петър. Кръстовидната църква в с. Клисекьой, в: Избрани произведения, т. I, София 1973, с. 455-485
Други
[редактиране | редактиране на кода]Съществува основно училище, което e затворено, и учениците се транспортират с училищен автобус до гр. Златица.
На центъра на селото, срещу читалището, където се намира и автобусната спирка, има градина, с фонтан, пейки, и детска площадка, с пързалка и пясъчник.
На края на селото към прохода Етрополе-Златица, се намира семеен хотел, с изглед към Стара планина и с приемливи цени.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 79.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25
- ↑ Община Златица. Храм "Света Екатерина" село Църквище // Забележителности в община Златица. Сайт на община Златица. Посетен на 2024-11-15. (на български)
|