Враца (община)
Община Враца | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Враца |
Площ | 706,236 km² |
Население | 75 368 души |
Адм. център | Враца |
Брой селища | 23 |
Сайт | vratza.bg |
Управление | |
Кмет | Калин Каменов (ГЕРБ; 2015) |
Общ. съвет | 37 съветници
|
Община Враца в Общомедия |
Община Враца се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Враца.
География
[редактиране | редактиране на кода]Положение
[редактиране | редактиране на кода]Общината е разположена в югозападната част на област Враца. С площта си от 706,236 km2, което съставлява 19,52% от територията на областта, заема 1-во място сред нейните 10 общини. Граничи със следните общини:
- на северозапад – община Криводол;
- на североизток – община Борован и община Бяла Слатина;
- на югоизток – община Роман;
- на юг – община Мездра;
- на югозапад – община Своге от Софийска област;
- на запад – община Вършец от област Монтана.
Релеф
[редактиране | редактиране на кода]Релефът на общината е твърде разнообразен – на юг планински, в централните части хълмист и ниско планински, на север равнинен. Територията на общината попада в 3 физикогеографски области на България – Западна Стара планина, Западен Предбалкан, Западна Дунавска равнина.
Към Старопланинската физикогеографска област се отнасят северните и североизточни части на Врачанска планина, заемаща най-южната част общината, където се намира и най-високата точка на общината – 1430 m, разположена югозападно от хижа „Пършевица“.
Средната част от територията на община Враца попада в пределите на Западния Предбалкан, като тук преобладаващият релеф е хълмистия. Тук са обособени 4 броя ниски възвишения и ридове, които попадат изцяло или частично в пределите на общината. На северозапад е възвишението Милин камък (463 m), разположено между долините на реките Въртешница и Скът. Североизточно от него, в големия завой на река Скът, източно от село Оходен се издига уединената височина Борованска могила (423 m), която частично попада в пределите на общината. Югоизточно от нея, по границата с община Бяла Слатина се простират северозападните части на рида Врачански Венец с максимална височина Орлов връх (506 m), разположен южно от село Върбица. Южно от възвишенията Милин камък и Врачански Венец в посока изток-запад, основно по границата с община Мездра се издига рида Веслец с Маняшки връх (781 m), разположен северно от село Костелево. Между Врачанска планина на югозапад, рида Веслец на изток и възвишението Милин камък на север в посока от югоизток на северозапад се простира обширното и равно Врачанско поле, което е широко отворено на северозапад към долината на река Ботуня (десен приток на Огоста). Неговата надморска височина варира от около 400 m на югоизток до 250 m на северозапад.
Най-северната част на общината, северно от възвишението Милин камък е заета от южните части на Западната Дунавска равнина, като тук релефът е равнинен. Северозападно от село Три кладенци, в долината на река Рибине (десен приток на Огоста) се намира най-ниската точка на общината – 135 m н.в.
Води
[редактиране | редактиране на кода]Територията на общината попада в пределите на три водосборни басейна – на реките Огоста, Скът и Искър. Югозападната, западната и северозападна част принадлежи към водосборния басейн на река Огоста. Тук основна водна артерия е рака Въртешница, която извира от Врачанска планина, протича на северозапад през Врачанското поле, северозападно от село Лиляче напуска общината и след около 3 km в град Криводол се влива отдясно в река Ботуня (десен приток на Огоста). Най-северната част се отводнява от река Рибине (десен приток на Огоста), която води началото си от възвишението Милин камък, тече на северозапад и след село Три кладенци напуска общината. Източната част на общината се отводнява от най-горното течение на река Скът. Тя извира от рида Веслец южно от село Тишевица, тече на север-северозапад и след село Оходен, след като заобиколи почти изцяло уединената височина Борованска могила напуска общината. Най-югоизточната част на община Враца се отводнява от малки и къси реки и дерета, които се вливат отляво в река Искър.
На територията на община Враца има изградени множество микроязовири („Дъбник“, „Влашки дол“, „Агов дол“, „Лиляче“, „Чирен 3“, „Мраморчица“, „Върбица 2“, „Кираджията“, „Девене“, „Три кладенци“ и др.), водите на които основно се използват за напояване на земеделските земи
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Природните забележителности на територията на община Враца са пещерата „Леденика“, проходът Вратцата, Мемориалният комплекс „Ботев път“, Божият мост край село Лиляче, водопадите „Скакля“ и „Боров Камък“ и природен парк „Врачански Балкан“. Те превръщат общината в уникална и желана туристическа дестинация за любителите на планината, алпинизма, религиозния туризъм, пара и делта-планеризма, спелеологията и селския и еко туризъм. На разположение на туристите са ски пистите около хижа „Пършевица“, многобройните екопътеки и пешеходни маршрути.
Населени места
[редактиране | редактиране на кода]Общината се състои от 23 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) |
Баница | 836 | 37,395 | Горно Пещене | 289 | 25,923 | Нефела | 560 | 5,364 |
Бели извор | 595 | 28,038 | Девене | 817 | 44,064 | Оходен | 169 | 19,151 |
Веслец | 181 | 14,929 | Згориград | 1527 | 27,602 | Паволче | 593 | 16,695 |
Вировско | 232 | 23,476 | Костелево | 695 | 22,631 | Тишевица | 400 | 22,725 |
Власатица | 279 | 13,141 | Лиляче | 717 | 32,505 | Три кладенци | 637 | 28,199 |
Враца | 50 666 | 154,288 | Лютаджик | 117 | 34,899 | Челопек | 425 | 20,811 |
Върбица | 370 | 26,833 | Мало Пещене | 47 | 7,436 | Чирен | 629 | 48,512 |
Голямо Пещене | 447 | 32,334 | Мраморен | 514 | 24,649 | ОБЩО | 61742 | 706,236 |
Административно-териториални промени
[редактиране | редактиране на кода]- МЗ № 2709, обн. 31.07.1942 г. – заличава селата Българска Бяла и Мало Бабино и ги обединява в населено място с. Бели извор
- МЗ № 2918, обн. 11 януари 1943 г. – заличава с. Метковец и го присъединява като квартал на гр. Враца
- МЗ № 593, обн. 03.04.1945 г. – обединява н.м. Веслеца (от гр. Враца), н.м. Мраморен (от с. Мраморен) и н.м. Върбешки Веслец (от с. Върбешница) и ги признава за ново населено място с. Веслец
- Указ № 960, обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Кула на с. Кулата; преименува с. Малко Пещене на с. Мало Пещене
- Указ № 757, обн. 08.05.1971 г. – заличава селата Бистрец и Кулата и ги присъединява като квартали на гр. Враца
- Указ № 2294, обн. 26.12.1978 г. – отделя кварталите Бистрец и Кулата от гр. Враца и ги признава за отделни населени места с. Бистрец и с. Кулата
- Указ № 583, обн. 14.04.1981 г. – заличава селата Бистрец и Кулата и отново ги присъединява като квартали на гр. Враца
- Указ № 19, обн. 22.02.2005 г. – отделя с. Върбица и землището му от община Бяла Слатина и го присъединява към община Враца
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]
Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | ||
Общо | 73 894 | 64 334 | 61 | 2215 | 207 | 258 | 6819 | 100.00 | 87.06 | 0.08 | 2.99 | 0.28 | 0.34 | 9.22 |
Враца | 60 692 | 53 275 | 54 | 1045 | 185 | 216 | 5917 | Враца | 87.77 | 0.08 | 1.72 | 0.30 | 0.35 | 9.74 |
Згориград | 1681 | 1624 | 0 | 0 | 3 | 3 | 51 | Згориград | 96.60 | 0.00 | 0.00 | 0.17 | 0.17 | 3.03 |
Баница | 1149 | 642 | 184 | 3 | 316 | Баница | 55.87 | 16.01 | 0.26 | 27.50 | ||||
Девене | 1032 | 902 | 75 | 8 | 45 | Девене | 87.40 | 7.26 | 0.77 | 4.36 | ||||
Лиляче | 857 | 831 | 8 | 6 | 10 | Лиляче | 96.96 | 0.93 | 0.70 | 1.16 | ||||
Три кладенци | 812 | 590 | 3 | 198 | 19 | Три кладенци | 72.66 | 0.36 | 24.38 | 2.33 | ||||
Костелево | 782 | 730 | 0 | 0 | 0 | 3 | 49 | Костелево | 93.35 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.38 | 6.26 |
Чирен | 742 | 711 | 0 | 6 | 24 | Чирен | 95.82 | 0.00 | 0.80 | 2.42 | ||||
Бели извор | 698 | 358 | 70 | 3 | 266 | Бели извор | 51.28 | 10.02 | 0.42 | 38.10 | ||||
Паволче | 696 | 676 | 0 | 0 | 18 | Паволче | 97.12 | 0.00 | 0.00 | 2.58 | ||||
Мраморен | 650 | 629 | 0 | 0 | 3 | 3 | 15 | Мраморен | 96.76 | 0.00 | 0.00 | 0.46 | 0.46 | 2.30 |
Нефела | 522 | 286 | 227 | 4 | 3 | Нефела | 54.78 | 43.48 | 0.76 | 0.57 | ||||
Тишевица | 512 | 396 | 107 | 6 | Тишевица | 77.34 | 20.89 | 1.17 | ||||||
Челопек | 502 | 496 | 0 | 0 | 0 | 0 | 6 | Челопек | 98.80 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 1.19 |
Голямо Пещене | 476 | 397 | 75 | 0 | 1 | Голямо Пещене | 83.40 | 15.75 | 0.00 | 0.21 | ||||
Върбица | 474 | 273 | 148 | 50 | Върбица | 57.59 | 31.22 | 10.54 | ||||||
Горно Пещене | 368 | 363 | 0 | 0 | 4 | Горно Пещене | 98.64 | 0.00 | 0.00 | 1.08 | ||||
Власатица | 354 | 329 | 0 | 22 | 1 | Власатица | 92.93 | 0.00 | 6.21 | 0.28 | ||||
Вировско | 304 | 255 | 0 | 44 | 4 | Вировско | 83.88 | 0.00 | 14.47 | 1.31 | ||||
Оходен | 234 | 226 | 0 | 6 | 0 | 0 | 2 | Оходен | 96.58 | 0.00 | 2.56 | 0.00 | 0.00 | 0.85 |
Веслец | 166 | 161 | 0 | 0 | 0 | 0 | 5 | Веслец | 96.98 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 3.01 |
Лютаджик | 137 | 130 | 0 | 0 | 0 | 0 | 7 | Лютаджик | 94.89 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 5.10 |
Мало Пещене | 54 | 54 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Мало Пещене | 100.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
Вероизповедания
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 73 894 | 100.00 |
Православие | 45 565 | 61.66 |
Католицизъм | 296 | 0.40 |
Протестантство | 196 | 0.26 |
Ислям | 51 | 0.06 |
Друго | 63 | 0.08 |
Нямат | 3794 | 5.13 |
Не се самоопределят | 4136 | 5.59 |
Непоказано | 19 793 | 26.78 |
Политика
[редактиране | редактиране на кода]Общински съвет
[редактиране | редактиране на кода]Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[4][5][6][7]
Партия или сдружение | 2003 | 2007 | 2011 | 2015 | 2019 |
---|---|---|---|---|---|
Избирателна активност по време на изборите | 36,59 % | 40,87 % | 48,66 % | 49,93 % | |
Общ брой места | 37 | 37 | 37 | 37 | 37 |
ГЕРБ | 16 | 15 | 14 | 16 | |
Българска социалистическа партия | 8 | 7 | 6 | 5 | |
Местна коалиция Български демократичен център - БДЦ (АБВ, ЗС Александър Стамболийски, РДП) | 4 | ||||
Местна коалиция "Българи за алтернатива на страха, тоталитаризма и апатията (БАСТА)" (ПП БАСТА, ПП ДПС, ПП НДСВ, ПП Политическо движение Социалдемократи, ПП Новото време) | 3 | ||||
Демократична България - обединение (Да България, ДСБ, Зелено движение) | 2 | ||||
Земеделски народен съюз | 2 | ||||
ПП Съюз на демократичните сили | 2 | ||||
Либерален алианс – Има бъдеще за Враца | 4 | ||||
Коалиция „Народен съюз за Враца“ | 4 | ||||
Реформаторски блок | 3 | ||||
ВМРО – Българско национално движение | 2 | 3 | 3 | ||
Български демократичен център | 2 | 3 | |||
Земеделски народен съюз | 3 | 2 | |||
Коалиция „ВМРО – БНД, Движение за европейска интеграция“ | 3 | ||||
Национално движение „Симеон Втори“ | 3 | 5 | 2 | ||
Движение „Свободен избор“ | 2 | ||||
Иван Николов Узунов – независим | 1 | 1 | |||
Коалиция „Синята коалиция, ВМРО – НИЕ“ | 1 | ||||
Атака | 4 | 1 | |||
Коалиция „Граждани за единство, равенство и просперитет – ГЕРП“ (Движение за права и свободи, Българска социалдемократическа партия, Либерален алианс) |
2 | ||||
Коалиция „БСП и ...“ | 13 | ||||
Коалиция „ВМРО – БНД, Съюз на свободните демократи“ | 5 | ||||
Съюз на демократичните сили | 3 | ||||
Движение „Гергьовден“ | 3 | ||||
Обединена коалиция Враца 2007 | 2 | ||||
Българска социалдемокрация | 1 | ||||
Коалиция „Български демократичен съюз – Радикали, Християнсоциален съюз, ВМРО – БДД“ | 1 | ||||
Евророма | 1 | ||||
Движение за национално възраждане „Оборище“ | 1 | ||||
Движение „Напред България“ | 1 | ||||
Рома | 1 | ||||
Партия на българските жени | 1 |
Общински кмет
[редактиране | редактиране на кода]- 2003 – 2007 г. – Воислав Бубев.
Печели Местни избори 2003 като (независим) печели на втори тур с 60% срещу Румен Стоманярски (БСП).
- 1995 – 2003 г. – Румен Стоманярски.
Печели Местни избори 1999 издигнат от (Обединение за Враца) на първи тур с 56% срещу Милена Найденова (ОДС плюс).
Печели Местни избори 1995 издигнат от (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) на първи тур с 57% срещу Христо Койчев (СДС).
Награди
[редактиране | редактиране на кода]Победител в категория „Паркове и градска среда“, раздел „големи общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Калин Каменов за опазване и разширяване на зелените системи и превръщането им в любимо място за отдих.
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]През общината от югоизток на северозапад преминава участък от 25,3 km от трасето на жп линията Мездра – Бойчиновци – Брусарци – Видин.
През общината преминават частично или изцяло 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 134 km:
- участък от 21,5 km от Републикански път I-1 (от km 129,3 до km 150,8);
- участък от 8,9 km от Републикански път II-13 (от km 28,7 до km 36,7);
- началният участък от 25,6 km от Републикански път II-15 (от km 0 до km 25,6);
- началният участък от 16,6 km от Републикански път III-101 (от km 0 до km 16,6);
- целият участък от 16,4 km от Републикански път III-1002;
- целият участък от 17,6 km от Републикански път III-1004;
- последния участък от 27,4 km от Републикански път III-1306 (от km 37,6 до km 65,0).
Топографски карти
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-34-24. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-35. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-36. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 4 октомври 2018. (на английски)
- ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 4 октомври 2018. (на английски)
- ↑ „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 4 октомври 2018.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Враца“ // results.cik.bg. Посетен на 4 октомври 2018.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Враца“ // results.cik.bg. Посетен на 4 октомври 2018.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Враца“ // results.cik.bg. Посетен на 4 октомври 2018.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- В Общомедия има медийни файлове относно община Враца
- ((bg)) Официален сайт
|
|