Голямо Пещене

Голямо Пещене
	Голямо Пещене
	Голямо Пещене Голямо Пещене
Общи данни
Население	565 души (15 март 2024 г.); 17,5 души/km²
Землище	32,334 km²
Надм. височина	228 m
Пощ. код	3058
Тел. код	09180
МПС код	ВР
ЕКАТТЕ	15521
Администрация
Държава	България
Област	Враца
Община; – кмет	Враца; Калин Каменов ; (ГЕРБ; 2015)
Кметство; – кмет	Голямо Пещене; Тодор Тодоров; (ГЕРБ)

Голямо Пѐщене е село в Северозападна България. То се намира в община Враца, област Враца.

География

Намира се на 22 км североизточно от Враца и е разположено сред обширна лъка по левия бряг на р. Скът. Землището му се простира на площ от 29 461 дка и граничи на изток с Вировско, на юг с Тишевица, на запад с Баница и на север с Мало Пещене и Оходен.^[2]

Селото е водоснабдено, електрифицирано, радиофицирано, телефонизирано и включено в Националната телекомуникационна мрежа. Селото е свързано с транспортна връзка чрез автобусна линия от Враца, като през делнични дни има автобус-сутрин, обед и вечер, а в празнични само сутрин с вечер.

История

В местността Таблювец има останки от голямо трако-римско селище. Тук са открити една мраморна глава от статуя на жена и мраморна оброчна плочка с посвещение на Херос, тракийския бог-конник. Според запазения старогръцки надпис върху плочката, посвещението е направено от тракиеца Куинтос в 3 век. В същата местност е намерен и един железен главнярник за огнище.^[2]

Името на село Пещене е жителско име. Пещене са жителите на село Пещ. Едно местно предание разказва, че преди много време селото е било високо в бърдо Веслец при Големата пещера, която е югозападно от с. Цаконица. Цакончене наричат мястото Пещенските гробища. През 1961 г. е направена археологическа експедиция на това място. Открити са трапове от замлянки на средновековно селище и неговия некропол с погребения от 14 век. Стари хора от Цаконица разказват, че тук са живели „пещене“. Находките от експедицията потвърждават и двете предания, че тук е било село Пещене.^[2]

До средата на 15 век село Пещ се е намирало до Голямата пещера и до Цаконица в местността Пещенските гробища. По неизвестни причини за сега жителите на село Пещ при Цаконица се преселили в равнината и тук основали ново селище, което се нарекло с жителското име Пещене. Но изглежда, че условията в равнината са били добри и село Пещене нараснало числено. Част от неговото население се отделя на юг в землището на обезлюденото село Слатина и основава ново селище с името Горно Пещене. Малко след това се образува и селото Мало Пещене. Така старото Пещене започнало да се нарича Големо Пещене.^[2]

Стари родове в с. Големо Пещене са: Бацинци (Ничкоровите), Белкашете (от тях са Барешниците и Рогачете), Буджалиите, Въчковци, Въшовци (Банчовци), Ганчовци, Дръндарете, Йолчовци, Кошаранете, Къчовци, Мишовци, Нинковци, Ничовци, Пепелиите, Петровци, Рашовци, Синигерете, Тодариновци и Кьосовци.^[2]

От имената на местностите може да се разбере, че тук има неочаквано много старинни имена и много от тях са образувани на арумънска основа, например Лесконош, Барзиловец и др. От всичките събрани 223 имена на местности 12% окончават на -ец и на -ица. От всичко това и от преведените османски извори може да се каже, че около средата на 15 век, когато жителите на село Пещ слизат в равнината, са заварили тук едно по-старо българско население, примесено с арумъни пастири.^[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима жители на Голямо Пещене са доброволци в Македоно-одринското опълчение. В селото има паметник на загиналите за освобождение на България.

Население

1910 г. – 1585 души; 1926 г. – 2114 души; 1934 г. – 2235 души; 1946 г. – 2358 души; 1965 г. – 1615 души; 1975 г. – 1196 души; 1985 г. – 1024 души; 1992 г. – 750 души; 2009 г. – 622 души.^[2] Според резултатите от преброяването през 2021 г. населението на селото е 447 души. Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[3]

	Численост	Дял (в %)
Общо	476	100,00
Българи	397	83,40j
Турци	0	0,00
Цигани	75	15,75
Други	0	0,00
Не се самоопределят	0	0,00
Неотговорили	1	0,21

Редовни събития

В селото има запазени обреди и обичаи, които се првеждат на следните дати: 24, 25 и 26 декември (Коледа), 14 януари (Василовден), 19 януари (Йордановден), 20 януари (Ивановден), 21 януари (Бабинден), 14 февруари (Трифон Зарезан), 19 февруари (Тодоровден), 22 март (Ден на пролетта), 7 май (Събор на селото).

Обществени институции

Читалище „Пробуда – 1926“ в село Голямо Пещене е действащо читалище, регистрирано под номер 2753 в Министерството на Културата на Република България.^[4]^[5] Към читалището има женска фолклорна група и танцов състав; библиотеката му се състои от 8490 тома.

Личности

Родени в Голямо Пещене

Кънчо Аврамов, скулптор

Бележки

↑ www.grao.bg
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
↑ Читалище „Пробуда – 1926“ в Голямо Пещене // Публичен регистър на народните читалища и читалищни сдружения на МК. Посетен на 6 ноември 2021.
↑ 90 години от създаването на НЧ „Пробуда-1926” в село Голямо Пещене // Дарик. 15 октомври 2016. Посетен на 6 ноември 2021.

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[:0-2] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.

[pop-stat.mashke.org,_2009_census-3] Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)

[4] Читалище „Пробуда – 1926“ в Голямо Пещене // Публичен регистър на народните читалища и читалищни сдружения на МК. Посетен на 6 ноември 2021.

[5] 90 години от създаването на НЧ „Пробуда-1926” в село Голямо Пещене // Дарик. 15 октомври 2016. Посетен на 6 ноември 2021.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]