Лютаджик

Лютаджик
Лютаджик 43.196031, 23.41537 Лютаджик
Общи данни
Население	117 души (15 март 2024 г.) 3,38 души/km²
Землище	34,899 km²
Надм. височина	389 m
Пощ. код	3038
Тел. код	09187
МПС код	ВР
ЕКАТТЕ	44728
Администрация
Държава	България
Област	Враца
Община    – кмет	Враца Калин Каменов (ГЕРБ; 2015)

Лю̀таджик е село в Северозападна България. То се намира в община Враца, област Враца.

География

Намира се на 20 км югозападно от Враца и е разположено в широка долина, образувана от планински разклонения. Под селото р. Глухарка се влива в р. Черна, която е десен приток на р. Ботуня. Землището му заема площ от 34 737 дка. Граничи на изток с Бистрец и Згориград, на юг – с Миланово, на запад – с Горна Бела Речка, и на север – с Горно Озирово. Още в най-дълбока древност Лютаджик е било рударско селище. В местността Бъкличарницата и днес се виждат купища згурия от претопена руда. В местността Топилните са намерени кьосове стопена мед, а по склоновете на местностите Рупите и Осена бара има останки от стари рудници. Тук са намерени железни рударски инструменти, останали от древността. В един ръкописен сборник от 1836 г. селото е записано с името Лютица и днешното име Лютаджик е турцифицирана форма на Лютица (Миков, В., Произход и значение на имената...С., 1943, с. 96 и 199). Според едно местно предание преди много векове част от жителите на Лютица, днешното Лютаджик, се изселили на брега на р. Огоста и основали село Люта (сега с. Владимирово). Село Люта се среща в османски документи от 1607 и 1666 г. насам (РСт., 1, с. 383). Поради чумна епидемия по време на османската власт село Лютаджик се е местило в местността Селището.

История

До днес няма преведени все още османски документи, в които да се среща село Лютица или Лютаджик. Голяма част от османските документи стоят непреведени в Ориенталския отдел на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий" в София. Но селото Лютица или Лютаджик е старо и е основано още преди края на XIV в. За това ни показват многото старинни имена на местности в неговото землище. Ние успяхме да съберем общо 312, сред които има много старинни по произход и по образуване. Така от изчезнали стари лични имена са образувани имената на местностите Добролин, Сасин и Старил. Стари по произход са също Кладешки дол, Кладешко лице, Креща, Обреща, Перлог (от Прелог), Преслап, Рупите, Слана бара и др. Запазени са много имена по старото сложно склонение, имената Букура и Чегурил са от арумънски произход. Село Лютаджик спада в зоната на „а“ говорите и тук членуват съществителните от мъжки род, трето лице единствено число с „о“. Например: Бигоро, Брего, Бродо, Гарваньо и др.

Стари родове са: Генинци, Добриловци /Правановци/, Зарчовци /Нисторовци и Пенчовци/, Йонинци, Минчовци, Коновци, Костовци, Кременинци /по името на прабаба им Кремена/, Марковци /от тях са Пандурците/, Ненкинци, Статковци, Танчовци, Томинци /Гьошовци/, Цонинци и Цоцинци. През първата половина на XIX в. тук се преселили Бонинци и Младовци от с. Горна Бела Речка, от с. Осиково /сега с. Миланово/ ( дошли Коловци /Лилчовци/ и Кюлците, а от с. Горно Озирово са Галабовци, Кюрчийте и Уруците. През 1940 г. няколко семейства от родовете Кюлците и Томинци се изселват в с. Стан, Новопазарско, и с. Търновци, община Тутракан, област Силистра, където е имало свободна земя за обработване. Основният поминък на лютене в по-далечното минало е било рударството, а по-късно скотовъдството, дърводобивът и производство на траверси за строящата се жп линия Мездра – Видин. Земеделието и овощарството са имали спомагателен принос в изхранване на населението. След 1951 г. работоспособните жители на селото пътуват всяка сутрин на работа в близките градове и индустриални предприятия.

Демография

Численост на населението

Преброявания на населението

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1910 415 1926 475 1934 620 1946 630 1956 583 1965 512 1975 412 1985 309 1992 235 2001 226 2011 137 2021 114

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	137	100,00
Българи	130	94,89
Турци	0	0,00
Цигани	0	0,00
Други	0	0,00
Не се самоопределят	0	0,00
Неотговорили	7	5,10

Културни и природни забележителности

Около селото има 14 пещери и местността покрай селото е красива, то е заобиколено от планини и през него минава т.нар. Църна река.

Редовни събития

Селският събор е на 28 август. Винаги се празнува с оркестър на площада.

Външни препратки

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.