Никола Попиванов (свещеник)
| Никола Попиванов | |
 | |
| Роден |
15 февруари 1878 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Никола Шарков Попиванов[1] е български духовник и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Никола Попиванов е роден на 15 февруари 1878 година в неврокопското село Балдево, тогава в Османската империя, в семейството на свещеник Иван Дзивгаров (1848 – ?) от Огняново и Димитрия Шаркова от Балдево. Негов по-малък брат е революционера Илия Попиванов.
Никола Попиванов се включва също в македонското освободително движение. След възстановяването на ВМРО от Тодор Александров участва в Спомагателната организация в Балдево.[2]
По-късно приема монашески сан в родното си Балдево. След Деветосептемврийския преврат е репресиран. Изселен е в периода от 14 октомври 1949 година до 14 февруари 1956 година от Балдево в Черни вит.[1][3]
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Жени се за Евангелия, с която има деца Андон (учител в Гърмен, царски офицер, кмет на Сатовча) който има ранно починала близначка, Илия, Борис, Йордан, Димитрия, Иван (1925). Синът му Йордан Попниколов учи в семинария и заедно с четиримата си братя и зет си е затворен в ТВО „Белене“ през 1954 година, а по-късно става свещеник.[4] Негови деца са химика Евгения Влахова и свещеник Никола Попйорданов Попниколов, служил в Мюнхен, Българска източноправославна епархия в Западна и Средна Европа.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Списък с жертвите на комунизма // victimsofcommunism.bg. Посетен на 28 юни 2024.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 863.
- ↑ Сингартийски, Иван. С рога и копита. Гоце Делчев, 2005. с. ?.
- ↑ Кунев, Куни. Стенания от мрака. Център за подпомагане на хора, преживели репресии – АСЕТ, 2003. с. ?.
