Направо към съдържанието

Нивичани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Нивичане)
Нивичани
Нивичани
— село —
41.9553° с. ш. 22.3375° и. д.
Нивичани
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаКочани
Надм. височина727 m
Население343 души (2002)
Пощенски код2300
МПС кодКО
Нивичани в Общомедия

Нивичани (на македонска литературна норма: Нивичани) е село в източната част на Северна Македония, част от Община Кочани.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 22 километра северозападно от град Кочани и южно от Осоговската планина.

История

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Нивичани е чисто българско село в Кочанска кааза на Османската империя. Църквата „Света Троица“ е от 1864 година.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Нивичани има 460 жители, всички българи християни.[2]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Нивичане има 48 сръбски патриаршистки къщи.[3] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия,[4] но по данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Нивичани (Nivitchani) има 48 българи екзархисти, 432 българи патриаршисти сърбомани и 18 власи, като в селото работи сръбско училище.[5] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 60 от 68 къщи в селото през 1904 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия, но след Младотурската революция от 1908 година се връщат към Българската екзархия.[6]

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Сърбоманският архиерейски наместник в Кочани поп Милан обещава на затворените нивичанци, че ще бъдат освободени, ако станат патриаршисти.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от Нивичани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

Според преброяване от 2002 в селото има 120 къщи, 90 домакинства и 343 жители.[9]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Нивичани
  • Георги Ефремов, български революционер от ВМОРО, четник на Богдан Баров,[10] бежанец[11]
  • Георги Илиев Ангелов, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, работник, 4 рота на 2 скопска дружина[12]
  • Георги Ташов (? – 1910), български революционер, дългогодишен селски войвода на ВМОРО, убит от турците, баща на Евтим Полски[13]
  • Евтим Полски (1886 – 1931), български революционер, войвода на ВМРО
  • Ефтим Андов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Наумов[14]
  • Зафир Милошов, български революционер от ВМОРО, четник на Мише Развигоров[15]
  • Мите Андов, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстьо Българията,[16] бежанец[11]
  • Стефан Попгерасимов, български революционер, войвода на ВМРО
  • Тасе, четник на ВМОРО, загинал на 2 октомври 1910 в Кочанско[17]
  • Тосе, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов[18]
  • Теодос Божинов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Наумов[14] и на Симеон Клинчарски[19]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Спанчевска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2022-01-24. Посетен на 28 март 2014 г.
  2. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 226.
  3. ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  5. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)
  6. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 300, 302.
  7. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 2.
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 866.
  9. ↑ Официален сайт на Община Кочани Архив на оригинала от 2009-01-26 в Wayback Machine..
  10. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
  11. ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 26.
  13. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 165.
  14. ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.45
  15. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.32
  16. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.42
  17. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 26, 20 октомври 1910, стр. 4.
  18. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43
  19. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Нивичани&oldid=11978876“.