Направо към съдържанието

Настъпление в Леванте

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Настъпление в Леванте
Гражданска война в Испания
Марокански войски в Рубиелос де Мора, 1938 г.
Марокански войски в Рубиелос де Мора, 1938 г.
Информация
Период25 април – 24 юли 1938 г.
МястоИзточна Испания
РезултатПобеда за републиканците
ТериторияИспания
Страни в конфликта
Бунтовническа фракция
Кралство Италия
Легион „Кондор“		Испания Испания
Командири и лидери
Рафаел Гарсия Валиньо
Хосе Солчага
Хосе Енрике Варела
Италия Марио Берти		Испания Леополдо Менендес[1][2]
Испания Висенте Рохо
Испания Карлос Ромеро Хименес[3]
Испания Ернесто Гемес
Испания Густаво Дуран[4]
Сили
125 000 войници[5]
900 – 1 000 артилерия
400 самолета		125 000 войници
Жертви и загуби
20 000 убити5 000 убити[6]

Настъплението в Леванте започва през април 1938 г. и е опит на националистическите сили на Франсиско Франко да превземат град Валенсия, държан от републиканците по време на Гражданската война в Испания.

Националистите окупират провинция Кастелон, но офанзивата се проваля поради лошото време и упоритата съпротива на републиканските войски на отбранителната линия XYZ.

Предпоставки

[редактиране | редактиране на кода]

След успеха на Арагонската офанзива, в резултат на която националистическите армии достигат Средиземно море, Републиката е разделена на две; Испанската републиканска армия е в безпорядък и пътят към Барселона е отворен за националистите.[7] Дори генерал Висенте Рохо твърди, че Барселона може да бъде превзета с "по-малко сила и за по-малко време", отколкото през януари 1939 г. Националистическите генерали и германските и италианските съюзници на Франсиско Франко очакват бърза атака срещу Барселона. Въпреки това, Франко решава да се обърне на юг срещу столицата на Испанската република Валенсия,[8] защото се страхува от френска намеса в Каталуния след аншлуса.[9] Освен това не иска бърз край на войната, тъй като води война на унищожение срещу Републиката, за да смаже всяка опозиция. Дионисио Ридруехо твърди, че: „Една дълга война означаваше пълна победа. Франко избра по-жестокия вариант, който от негова гледна точка беше и по-ефективен.“

Националистическа офанзива

[редактиране | редактиране на кода]

Националистическата офанзива започва на 25 април с кастилския армейски корпус на генерал Хосе Енрике Варела, галисийския корпус на Антонио Аранда и формацията на Гарсия Валиньо, но напредването е спряно на 27 април. На 1 май националистите продължават офанзивата си, напредвайки на три фронта от Теруел (Варела), брега на Средиземно море (Аранда) и централна колона, движеща се между тях през планините (Гарсия Валиньо). Националистите установяват, че вървят бавно поради дъждовното време през март и април, което забавя настъплението, трудния терен, който подпомага отбраната на републиканските сили, и упоритата решителност на републиканските войски, подсилен с нови оръжия от Франция: съветски изтребители Supermosca (I-16 Type 10) с четири картечници, 40 изтребителя Grumman FF и зенитни оръдия. На 13 юни Кастелон пада от корпуса на Гарсия Валиньо след няколкодневни битки, но те са спрени близо до Сагунто.[10] С падането на Кастелон, националистите разполагат със средиземноморско пристанище, в което могат да бъдат доставени муниции и храна за войските на националистите на този фронт.

Националистите са изненадани от съпротивата на републиканските сили и генерал Алфредо Кинделан се опитва да убеди Франко да се откаже от операцията. Легион „Кондор“ е изтощен и в крайна сметка е изтеглен от фронта. Въпреки това, Франко нарежда атаката да продължи и Валенсия да бъде превзета до 25 юли. До началото на юли националистите подсилват фронта с три дивизии от Италиански експедиционен корпус, водени от генерал Марио Берти, и четири дивизии от корпуса Турия на генерал Хосе Солчага. Освен това националистите разполагат с деветстотин оръдия и четиристотин самолета на този фронт и току-що са получили около 50 италиански средни бомбардировача (BR.20, SM.79, SM.81). Противопоставяйки се на националистите, републиканците разполагат с шестте армейски корпуса от армията на Леванте на генерал Леополдо Менендес.[11]

На 5 юли Гарсия Валиньо атакува от Кастелон, но е спрян от републиканските сили, водени от полковник Густаво Дуран и генерал Менендес в Сиера де Еспадан.[12] Последният натиск на националистическата офанзива започва на 13 юли. На запад корпусът на Солчага се придвижва на юг от Теруел с корпуса на Варела и италианците на техния фланг на изток, а формацията на Гарсия Валиньо се опитва да напредне надолу по брега.[13] След известна решителна съпротива при Мора де Рубиелос и Сарион, републиканската линия в Сиера дел Торо се разпада. След това националистите напредват 60 километра, докато не са спрени от укрепленията на линията XYZ, минаващи на изток и запад от Вивер в Сиера де Еспадан.[14]

Битката на линията XYZ

[редактиране | редактиране на кода]

Между 18 и 23 юли тези защити, държани от два републикански корпуса, водени от полковници Ернесто Гуемес и Карлос Ромеро, успяват да спрат настъплението на националистите. Националистите се опитват да пробият републиканската защита с вълни от пехота и интензивни бомбардировки, но републиканските защитници чрез използването на добре планирани окопи и защитени комуникационни линии успяват да нанесат тежки загуби на националистите (около 20 000 жертви), страдащи сравнително малко (само 5 000 жертви). На 23 юли офанзивата спира, а битката при Ебро, предотвратява по-нататъшни атаки на линията, като изтегля осем националистически дивизии и тяхната тежка артилерия.[15] Националистическата офанзива приключва на по-малко от 40 километра от Валенсия.

Последица

[редактиране | редактиране на кода]

Според Бийвър отбраната на линията XYZ е много по-голяма победа за Републиката от Гуадалахара. Националистите окупират провинция Кастелон, но не успяват да завземат Валенсия и претърпяват тежки загуби. Републиканската армия има време да се реорганизира и да планира нападението през река Ебро.[16] Освен това републиканските сили в Каталуния имат време да се превъоръжат с оръжията, получени през френската граница, която е отворена отново през март.[17]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Preston, Paul. The Spanish Civil War. Reaction, Revolution & Revenge. Harper Perennial. 2006. London. p.287
  2. ↑ Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. London. p. 808
  3. ↑ Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. London. p. 812
  4. ↑ Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. London. p. 810
  5. ↑ Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War. Penguin Books. London. 2006. p.346
  6. ↑ Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War. Penguin Books. London. 2006. p.348
  7. ↑ Graham, Helen. The Spanish Civil War. A very short Introduction. Oxford University Press. 2005. p.98
  8. ↑ Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War. Penguin Books. London. 2006. p.345
  9. ↑ Preston, Paul. The Spanish Civil War. Reaction, Revolution & Revenge. Harper Perennial. 2006. London. p.286
  10. ↑ Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. London. p. 808
  11. ↑ Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War. Penguin Books. London. 2006. p.486
  12. ↑ Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. London. pp. 810
  13. ↑ Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War. Penguin Books. London. 2006. p.347
  14. ↑ Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. London. pp. 810-812
  15. ↑ Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War. Penguin Books. London. 2006. p.352
  16. ↑ Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War. Penguin Books. London. 2006. p.349
  17. ↑ Preston, Paul. The Spanish Civil War. Reaction, Revolution & Revenge. Harper Perennial. 2006. London. p. 285

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War. Penguin Books. London. 2006. ISBN 978-0-14-303765-1.
  • Preston, Paul. The Spanish Civil War. Reaction, Revolution & Revenge. Harper Perennial. 2006. London. ISBN 978-0-00-723207-9 ISBN 0-00-723207-1
  • Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. London. ISBN 978-0-14-101161-5
  • Hugh Thomas (historian), Hugh. The Spanish Civil War. New York, Harper and Row, 1977. ISBN 978-0-06-014278-0.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Levante Offensive в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Настъпление_в_Леванте&oldid=12050336“.