Направо към съдържанието

Густаво Дуран

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Густаво Дуран
испански полковник
Званиеполковник
Години на служба1936 – 1939
Служи наИспания Втора испанска република
Род войскиИспанска републиканска армия
Битки/войниГражданска война в Испания
Дата и място на раждане
1906 г.
Дата и място на смърт
1969 г. (63 г.)

Густаво Дуран Мартинес (на испански: Gustavo Durán Martínez) е испански композитор, подполковник в испанската армия, дипломат и служител на ООН.[1][2]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Барселона през 1906 г. Премества се със семейството си в Мадрид на четиригодишна възраст и учи музика. По време на обучението си по пиано се сприятелява с Федерико Гарсия Лорка,[1] Салвадор Дали, Луис Бунюел, Рафаел Алберти и други. През 1927 г. композира балет Fandango del Candil за испанската танцьорка Антония Мерсе и я придружава на европейско турне. През 1929 г. се премества в Париж, където учи при Пол Льо Флем и служи до 1934 г. като управител и секретар на испанския художник Нестор. През 1933 г. става служител на испанската секция на Paramount Pictures и продължава да изпълнява тази роля, след като се завръща в Мадрид във Fono-Espana, Inc., където дублира и озвучава филми за латиноамериканския пазар.[3] Преди войната е водеща фигура в Motorizada, моторизираната секция на социалистическото младежко движение, свързана с Индалесио Прието.[4]

Испанска гражданска война

[редактиране | редактиране на кода]

Дуран служи в армията на Испанската република от 18 юли 1936 г. до края на войната. През 1936 г. е началник на щаба на Клебер.[5] По-късно се присъединява към Комунистическа партия на Испания. След това е републикански командир на смесена бригада във Втората битка на пътя Коруня през ноември 1936 г. и в офанзивата в Сеговия[6] и битката при Брунете, където ръководи 69-та дивизия.[7] Дуран покрива отстъплението на републиканските сили в Маестрасго по време на Арагонската офанзива[8] и е един от републиканските командири в защитата на линията XYZ през 1938 г.[9][10] Той също така служи за кратко в Servicio de Investigación Militar, като началник на отдела за армията на Центъра.[11] През март 1939 г., когато войските на Франко достигат Валенсия, Дуран бяга от Гандия на борда на британски разрушител за Марсилия и от там в Лондон.

Изгнание

[редактиране | редактиране на кода]

През май 1940 г. Дуран емигрира в Ню Йорк, където е нает от Службата на координатора на междуамериканските въпроси, за да работи в Музея за модерно изкуство. Оттам се премества в музикалния отдел на Панамериканския съюз, Вашингтон. През 1942 г. получава американско гражданство и е прехвърлен в посолството в Хавана[12] по препоръка на стария си приятел Ърнест Хемингуей, който го прави герой в романа си За кого бие камбаната. През май 1945 г. заминава за Буенос Айрес, където служи като помощник на посланика Спруиле Брейдън. Разследван е от ФБР, поради предполагаемото му участие в така наречената измама с тунела на Юзера, но връзката му не е установена.

Служител на ООН

[редактиране | редактиране на кода]

През октомври 1946 г., след като се издига до позицията на специален асистент на помощник-държавния секретар, Дуран подава оставка от Държавния департамент и влиза в Обединените нации, където служи в социалния отдел на отдела за бежанците. Същата година той е обвинен от американския представител Дж. Парнел Томас, че е агент на съветските служби и член на Коминтерна. През 1951 г. сенатор Джоузеф Маккарти, като се позовава на доклад, написан за испанското фалангистко списание Arriba (Мадрид), го заклеймява като комунист и член на доминираното от комунистите военно разузнаване SIM.[13] Като служител на ООН помага за стартирането на ЮНЕСКО, CEPAL и е изпратен в Република Конго през 1960 г. Умира в Атина през 1969 г. и е погребан в Ретимно на Крит.[14]

Семейство

[редактиране | редактиране на кода]

Дуран се жени за Бонте Ромили Кромптън в Тотнес, Девън на 4 декември 1939 г.[15] Бонте (15 май 1914 – 6 януари 2002) е най-голямата дъщеря на Дейвид Хенри Кромптън и Лилиан Макдоналд Шеридан. Тя е правнучка на Джон Ромили, 1-ви барон Ромили.

Дуран и Бонте са родители на Чели Дуран Райън, автор на детски книги, Люси Дуран, етномузиколог и Джейн Дуран, поетеса.[16]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Preston, Paul. The Spanish Civil War. Reaction, Revolution & Revenge. Harper Perennial. London. 2006. p.112
  2. ↑ Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. London. 2001. pp.477
  3. ↑ Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. London. 2001. pp. 476-477
  4. ↑ Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. London. 2001. p. 477
  5. ↑ Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. London. 2001. p. 478
  6. ↑ Beevor, Antony (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936-1939. Penguin Books. pp.275-276
  7. ↑ Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War 1936-1939. Penguin Books. London. 2006. 278
  8. ↑ Preston, Paul. The Spanish Civil War. Reaction, Revolution & Revenge. Harper Perennial. London. 2006. pp. 282-283
  9. ↑ Preston, Paul. The Spanish Civil War. Reaction, Revolution & Revenge. Harper Perennial. London. 2006. p.287
  10. ↑ Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. London. 2001. p. 810
  11. ↑ Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War 1936-1939. Penguin Books. London. 2006. 305
  12. ↑ "CONGRESS: Weighed in the Balance". Time. October 22, 1951. Archived from the original on November 6, 2012.
  13. ↑ State Department employee loyalty investigation : hearings before a subcommittee of the Committee on Foreign Relations, United States Senate, Eighty-first Congress, second session pursuant to S. Res. 231, a resolution to investigate whether there are employees in the State Department disloyal to the United States // Washington, U. S. Govt. Print. Off., 1950. Посетен на 20 October 2014.
  14. ↑ The tomb of Gustav Duran in Crete
  15. ↑ BONTE R. CROMPTON IS WED IN ENGLAND; Daughter of Rye, N.Y., Couple Married to Gustavo Duran of Madrid on Dec. 4 // The New York Times. December 13, 1939.
  16. ↑ Jane Duran's 'Spanish Peasant Boy' featured as part of Radio 3's Poetry Season // Архивиран от оригинала на 2014-10-20. Посетен на 2023-02-21.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War 1936-1939. Penguin Books. London. 2006. ISBN 0-14-303765-X
  • Preston, Paul. The Spanish Civil War. Reaction, Revolution & Revenge. Harper Perennial. London. 2006.
  • Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. London. 2001. ISBN 978-0-14-101161-5
  • Myers, Jeffrey. The Quest for Hemingway // VQR Online 61 (4). Autumn 1985. Архивиран от оригинала на 2023-02-21.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gustavo Durán в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Густаво_Дуран&oldid=12431427“.