Военен бунт в Севиля (1936)
| Военен бунт в Севиля | |||
| Гражданска война в Испания | |||
 Стените в район Макарена, където много републиканци са разстреляни при бунта. | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 18 – 25 юли 1936 г. | ||
| Място | Севиля, Испания | ||
| Резултат | Победа за националистите | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
| Военен бунт в Севиля в Общомедия | |||
Военният бунт в Севиля през юли 1936 г. избухва в началото на Гражданската война в Испания. Превратът от 17 – 18 юли се проваля в андалуските градове Малага, Хаен и Уелва, но успява в Кордоба, Гранада, Кадис и в столицата Севиля. Градският гарнизон, воден от Гонсало Кейпо де Ляно, окупира града и извършва кървави репресии. През август 1936 г. националистите започват настъплението си към Мадрид от Севиля.
План
[редактиране | редактиране на кода]Кейпо де Ляно, водачът на преврата в Севиля, твърди, че е превзел града с малки сили от 130 войници и 15 цивилни. Освен това той твърди, че сам и с оръжие в ръка е арестувал републиканския генерал Вия-Абриле и е убедил целия гарнизон да се присъедини към бунта. Превратът в Севиля е планиран от началника на щаба на Севиля Хосе Куеста Моренео, който едва успява да събере 150 души. Голяма част от взводовете са в летен отпуск. Командирът на Втора военна дивизия, генерал Хосе Вия-Абриле е наясно с приготовленията на заговорниците, но не прави нищо за да ги спре.[1]
Бунт
[редактиране | редактиране на кода]На 17 юли Кейпо де Ляно, който е началник на карабинерите (граничната полиция), идва в Севиля за инспекция.[2] Сутринта на 18 юли придружен от своя адютант и трима офицери, влиза в кабинета на генерал Вия-Абриле и го арестува. След това отива в казармата Сан Херменигилдо и задържа полковника от 6-ти полк Мануел Аланеги, който отказва да се присъедини към въстанието. Тогава артилерийският полк също става част от бунта и бунтовническите войски обкръжават и нападат гражданското правителство, държано от лоялни щурмови гвардейци. Гражданският губернатор (делегат на испанското правителство) се предава, след като Кейпо обещава да пощади живота им, но началникът на полицията и щурмоваците са екзекутирани. Тогава гражданската гвардия в Севиля се присъединява към бунта.[3] Гражданският губернатор Хосе Мария Варела Рендуелес е осъден на смърт от бунтовниците, но присъдата е намалена на 30 години затвор.[4]
Профсъюзите нареждат обща стачка, работниците се оттеглят в собствените си квартали Триана и Ла Макарена и изграждат барикади, но имат само няколко оръжия. Бунтовническите войски (4 000 души) превземат центровете на града, окупират телефонната централа, кметството и радиостанцията и установяват контролни пътища към центъра на града. На 20 юли бунтовниците бомбардираха работническите квартали на Севиля и след като бунтовническите войски, подкрепени от войските на Испанския легион, пристигат от Африка, 50 гвардейци, 50 рекети (членове на карлистите) и 50 фалангисти навлизат в кварталите Триана и Макарена, използвайки жени и деца като живи щитове и започват кървава репресия.[5] Легионерите убиват с ножове всички мъже, които открият.[6] На 21 юли V батальон на Кастехон от Испанския легион атакува кварталите Ла Макарена, Сан Хулиан, Сан Бернардо и Ел Пумарехо. До 25 юли националистите окупират цяла Севиля. Според пресаташето на Кейпо: „В кварталите на работническата класа Чуждестранният легион и мароканските редовни войски ходят по улиците, хвърлят гранати по прозорците, взривяват и убиват жени и деца. Маврите се възползват от възможността да плячкосват и изнасилват на воля. Генерал Кейпо де Ляно, в нощните си разговори пред микрофона на Радио Севиля... призова войниците си да изнасилват и разказваше с груб сарказъм брутални сцени от този вид.“[7]
Последици
[редактиране | редактиране на кода]След преврата всички хора с републикански и леви идеи са събрани от националистите и хвърлени в затвора. Репресиите в Севиля са организирани от капитан Диас Криадо, за когото се съобщава, че е подписвал смъртни присъди със скорост „около шестдесет на ден“.[8][9] Три хиляди привърженици на републиканците са разстреляни през първите седмици след преврата.[10] Републиканците убиват тринадесет поддръжници на националистите (сред тях седем цивилни в района на Триана) по време на преврата.[11] Севиля е стратегическа победа за бунтовниците, тъй като през август 1936 г. бунтовническите войски започват настъплението си към Мадрид през Естремадура.[12]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Beevor, Antony. (2006). The battle for Spain. The Spanish civil war, 1936-1939. Penguin Books. London. ISBN 978-0-14-303765-1.
- Espinosa, Francisco. (2006). La justicia de Queipo. Editorial Crítica. Barcelona. ISBN 84-8432-691-8
- Jackson, Gabriel. (1967). The Spanish Republic and the Civil War, 1931-1939. Princeton. Princeton University Press. ISBN 978-0-691-00757-1
- Preston, Paul. (2006). The Spanish Civil War. Reaction, revolution & revenge. Harper Perennial. London. ISBN 978-0-00-723207-9 ISBN 0-00-723207-1
- Thomas, Hugh. (2001) The Spanish Civil War. Penguin Books. London. ISBN 978-0-14-101161-5