Хосе Енрике Варела
| Хосе Енрике Варела José Enrique Varela Iglesias | |
| испански генерал | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Военна служба | |
| Звание | генерал |
| Години | 1909 – 1951 |
| Служил на |  Кралство Испания (1909 – 1931) Втора испанска република (1931 – 1936) Франкистка Испания (1936 – 1951) |
| Род войски | Испанска армия |
| Войни | Рифска война Гражданска война в Испания |
| Отличия |  Лавров знак на Свети Фердинанд |
| Подпис |  |
| Хосе Енрике Варела в Общомедия | |
Хосе Енрике Варела (на испански: José Enrique Varela) е испански генерал от националистите по времето на Гражданската война в Испания.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Варела започва военната си кариера през 1909 г. в испанската морска пехота, където служи 3 години.[1] Варела се записва като новобранец в същия полк, в който баща му служи като сержант.[2] Издига се от редник до чин сержант и след това постъпва в пехотно училище в Испания и се дипломира като лейтенант.
Връщайки се в Испанско Мароко, той се отличава в битка и крал Алфонсо XIII го награждава с орден на Свети Фердинанд, най-високото военно отличие на Испания, в два различни случая, несравнима чест за храброст в битка. Той командва местните марокански войски на регуларес и се издига до чин капитан по заслуги и участва в няколко кампании във войната в Мароко, основната от които е съвместният френско-испански морски десант при Алхусемас през 1925 г. Този десант променя курса на войната и ускорява края ѝ. Малко след това е повишен в подполковник и в полковник.
В началото на 30-те години е назначен във военна мисия в Нацистка Германия, Швейцария, Белгия и Франция, за да разшири военните си познания. С идването на републиката участва в неуспешният бунт на Хосе Санхурхо през 1932 г., за което е арестуван. Варела е освободен и се присъединява към карлистите и организира милицията на карлистите, в голямата военна организация, която прераства в Испанската гражданска война. Преоблечен като свещеник, чичо Пепе, той пътува из пиренейските села, организирайки хората и подготвяйки ги за война.[3] Участва активно в планирането на бунта, който започва Гражданската война в Испания. През април 1936 г. правителството разбира за неговия заговор и го арестува.[4]
Гражданска война
[редактиране | редактиране на кода]Той е в затвора в Кадис, когато бунтът започва, но е освободен на 18 юли и помага за осигуряването на Кадис.[5] Участва в много от кампаниите на войната, включително Севиля, Кордоба, Малага, Естремадура, долината Тежу, Алкасар, Мадрид, Харама, Брунете, Теруел и Ебро.
Франкистка Испания
[редактиране | редактиране на кода]Приключвайки войната с чин генерал-майор, той е назначен за министър на войната в правителството на Франко през август 1939 г. и е смятан за представител на карлистката фракция там.[6] По време на неговото министерство испанската армия е прочистена от малък брой офицери и подофицери, които се смятат за политически ненадеждни.[7]
След падането на Франция през 1940 г. и последвалите опити за преговори на Хитлер с Франко, Варела е антинацист и водещ противник на влизането на Испания във войната на страната на Оста[8], въпреки че одобрява участието на Синята дивизия на Източния фронт срещу СССР.
Тъй като напрежението между карлистите и фалангистите в правителството нараства през 1942 г., Варела внушава на Франко, че карлистите са недостатъчно представени и предлага няколко схеми за реорганизация на кабинета.[9] Насилието между фракциите избухва в базиликата Бегоня на 16 август 1942 г., когато фалангистите атакуват тълпа от карлисти с гранати, причинявайки много наранявания и вероятно няколко смъртни случая. Варела, който е в църквата по това време, поема инициативата срещу фалангистите и описва атентата срещу Бегоня като нападение срещу армията и възможен опит за убийство в телеграми до официални лица в цялата страна, недоволствайки от Франко.[10] При следващите промени в кабинета през септември Варела е заменен като министър от генерал Карлос Асенсио Кабаниляс.
През 1945 г. Франко назначава Варела за върховен комисар на Испанско Мароко. По-късно става генерал-капитан на Мадрид. Умира от левкемия през 1951 г.[11]
Впоследствие Франко дава на Варела посмъртно маркизска титла като маркиз на Сан Фернандо де Варела.[12] След смъртта си също получава титлата генерал-капитан на армията, предадена от също починалия бивш диктатор Мигел Примо де Ривера през 1951 г. (до 1952 г., когато титлата е предоставена посмъртно и на генерал Хуан Ягуе).[13] Варела е единственият испански военнослужещ, който се е издигнал от редник до генерал-капитан, най-високия ранг в армията.[14]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ HISTORIA y MILICIA. El Cuaderno de Jesús Núñez.: JOSÉ ENRIQUE VARELA IGLESIAS: EL INFANTE DE MARINA QUE FUE MINISTRO DEL EJÉRCITO // 6 March 2014.
- ↑ Varela, el general íntimo de Franco que se enfrentó a la Falange // El Mundo. 18 July 2016. Архивиран от оригинала на 30 October 2016. Посетен на 26 April 2018.
- ↑ Hugh Thomas, The Spanish Civil War, (2001), p. 122
- ↑ Hugh Thomas, (2001), p. 165.
- ↑ Hugh Thomas, (2001), p. 212
- ↑ Payne, S.G. The Franco Regime, 1936-1975. Madison: University of Wisconsin, 1987. p 235.
- ↑ Payne 1987, с. 244.
- ↑ Payne 1987, с. 275.
- ↑ Payne 1987, с. 303.
- ↑ Payne 1987, с. 308.
- ↑ Payne 1987, с. 380.
- ↑ Hugh Thomas, (2001), p. 921.
- ↑ Guaita Martorell 1986, с. 43.
- ↑ Varela, la historia del general antifascista de Franco // 6 March 2012.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Guaita Martorell, Aurelio. Capitanes y capitanías generales // Revista de Administración Pública (111). Madrid, Centro de Estudios Políticos y Constitucionales, 1986. с. 7–50.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата José Enrique Varela в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |