Антонио Аранда
Антонио Аранда | |
испански генерал | |
Аранда по време на гражданската война в Испания | |
Звание | генерал-лейтенант |
---|---|
Служи на | Кралство Испания Втора испанска република Франкистка Испания |
Род войски | Испанска армия |
Битки/войни | Рифска война Гражданска война в Испания |
Дата и място на раждане | 13 ноември 1888 г.
|
Дата и място на смърт | 8 февруари 1979 г.
|
Антонио Аранда в Общомедия |
Антонио Аранда Мата (на испански: Antonio Aranda Mata) е испански генерал, който се бие на страната на бунтовническата фракция в Гражданската война в Испания.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Антонио Аранда Мата е роден в Леганес на 13 ноември 1888 г. По време на войните в Мароко Аранда печели изключителна репутация като инженер и географ. Участва в потушаването на Астурийския бунт през 1934 г. и достига до чин полковник. В началото на Гражданската война в Испания през 1936 г. той командва гарнизона на Овиедо, който се присъединява към преврата срещу Републиката и бързо поема контрола над града за бунтовниците. След това Аранда успешно защитава Овиедо от „миньорските милиции“.[1] За усилията си е награден с кръста на Сан Фернандо и повишен в чин генерал. Аранда участва в още няколко сражения по време на войната, включително битката при Теруел и битката при Ебро. Служи като генерал капитан на военния регион Валенсия.
Веднага след войната Аранда е назначен за ръководител на Кралското географско дружество. През 1941 г. участва в няколко тайни действия в полза на монархията, които водят до недоволство на правителството на Франсиско Франко. Аранда е един от групата пробритански монархически генерали, които тайно получава пари от британското разузнаване МИ6.[2] За кратко е затворен през 1947 г. за два месеца. През 1949 г. Аранда, тогава дивизионен генерал е пенсиониран от служба от Франко.[3] Причините включват либералната идеология, за която се твърди, че е изповядвана от Аранда, неговото продължително лобиране и заговор в полза на установяването на конституционна монархия (начело с Хуан граф Барселонски) или по-скоро анекдотично, предполагаема връзка с масонството.[4]
През 1976 г. след смъртта на Франко, Хуан Карлос I повишава Аранда в ранг генерал-лейтенант.[5]
Умира в Hospital del Generalísimo на 8 февруари 1979 г.[6]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Llagués, J.L. El general sobornado por el MI6 // 2 June 2013.
- ↑ Morán, J. Aranda, conspirador de dos millones de dólares en nómina de Churchill // Prensa Ibérica La Nueva España, 5 June 2013. Посетен на 28 March 2020.
- ↑ Ferrer Benimelli 1979, с. 35 – 36.
- ↑ Ferrer Benimelli 1979, с. 36.
- ↑ El Rey asciende al general Aranda // 23 November 1976.
- ↑ Duyos, Luis Manuel. Aranda, el último general de la guerra // 10 February 1979.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ferrer Benimelli, José A. Lo que no se ha dicho del general Aranda // Tiempo de Historia V (53). 1 April 1979. с. 34–49.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Antonio Aranda в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |