Адам Мицкевич

Адам Мицкевич Adam Mickiewicz
Мицкевич сниман от Ян Мечковски
Роден	24 декември 1798 г. село Заосие край Навагрудак, Руска империя (днес Беларус)
Починал	26 ноември 1855 г. Цариград, Османска империя (днес Турция)
Професия	писател
Националност	поляк
Активен период	1818 – 1855
Жанр	поезия
Направление	романтизъм, полски месианизъм
Известни творби	Пан Тадеуш, Кримски сонети
Съпруга	Целѝна Шимановска
Деца	Мария Владислав Юзеф Александер Ян
Подпис
Уебсайт	mickiewicz.poezja.eu Страница в IMDb
Адам Мицкевич в Общомедия

А̀дам Бѐрнард Мицкѐвич, герб Порай (на полски: Adam Bernard Mickiewicz) е полски поет, драматург, есеист, публицист, преводач, професор по славянска литература и политически активист. Той е смятан за един от най-великите полски поети – месианисти, наред със Зигмунт Крашински и Юлиуш Словацки. Считан се за национален поет на Полша, Литва и Беларус. Романтическата му поезия е свързана с развитието на полското национално движение – една от най-известните му творби в тази насока е брошурата „Книга за полския народ“. Многократно е сравняван в Полша и Европа с Байрон и Гьоте.

Биография

Къщата в Заросе, вероятното рождено място на Мицкевич

Домът на Мицкевич в Навагрудак

Мицкевич е роден в село Завосе, близо до град Навагрудак (тогава част от Руската империя, днешен Беларус), в шляхтишкото семейство на Миколай Мицкевич и Барбара, с моминско име Майевска. Районът е бил в периферията на Литва и е бил част от Великото литовско княжество до третото разделяне на Полско-литовската държава (1795). Средната класа, включително семейството на Мицкевич, е била или полска, или полонизирана.

Следва в университета във Вилнюс, след което преподава в училището в гр. Ковно. Във връзка с участието си в дружеството на филоматите е арестуван и изпратен в Русия. Следващите години (1824 – 1829) прекарва в Одеса, Москва и Петербург, където установява контакти с младата руска интелигенция. През 1829 г. заминава за Западна Европа – Германия, Италия, Швейцария. Прави неуспешен опит да се включи в Ноемврийското въстание през 1830 г. От 1832 г. живее като емигрант в Париж.

Във френската столица Мицкевич се включва в обществения живот на полската емиграция. През 1833 г. е редактор и публицист на „Полски преглед“. През 1840 г. поема новосъздадената катедра по славянски литератури в Колеж дьо Франс. През 1841 г. става част от кръга около Анджей Товянски, секта, проповядваща обновяване на духовния живот. Радикалните религиозни, политически и социални възгледи на писателя стават причина за прекратяване на неговата преподавателска кариера.

През декември 1848 г. му е предложен пост в Ягелонския унивеситет в Краков, тогава под австрийска власт, но предложението скоро е оттеглено под натиск от австрийските власти. През зимата на 1848 – 49 полският композитор Фредерик Шопен, в последните дни от своя живот, посещава сънародника си и успокоява нервите на поета със своята музика.

През 1848 г. Мицкевич пребивава в Рим, където създава Полски легион. Заедно с група френски емигранти издава радикалното списание „Трибуна на народите“, закрито след намеса на руското посолство. След включването на Франция в Кримската война прави опит да основе Полски легиони за борба срещу Русия. С тази цел заминава за Истанбул през септември 1855 г., където неочаквано умира. При изпращането на тленните му останки във Франция присъства и българска делегация.

Мицкевич е погребан на гробището Монморанси, Вал д'Оаз, в Париж. През 1890 г. ковчегът му е тържествено пренесен във Вавелската катедрала в Краков, Полша.

На негово име в България са кръстени и училища, като 15 СОУ „Адам Мицкевич“ – София и 41 ОДЗ „Адам Мицкевич“ – София. Улици в Бургас и Шумен също носят името на поета.

Творчество

Паметник на Адам Мицкевич във Варшава, Полша

Паметник на Адам Мицкевич в Морската градина на Бургас

Творчеството на Адам Мицкевич е богато и разнообразно, обхваща лирика, епически поеми, драматургични творби, публицистика. Смята се, че с „Поезия. Том 1“ (1822) поставя началото на полския романтизъм. Баладата „Романтичност“ съдържа програмата на новото течение – връзка с народното творчество и вярвания, засилена емоционалност, стремеж да се предаде неуловимото със средствата на рационалната мисъл познание. „Поезия. Том 2“ излиза през 1823 г. и съдържа трета част на драмата „Задушница“ и историческата поема „Гражина“. Докато живее в Русия, Мицкевич издава „Кримски сонети“ – пример за майсторско овладяване на класическата форма и за романтическото преживяване на общуването с природата. През 1828 г. излиза „Конрад Валенрод“, историческа поема, четена като метафора на моралния конфликт, който преживяват полските емигранти. През 1832 г. е издадена дрезденската версия на „Задушица“. Тя съдържа създадените по-рано ІІ и ІV част, които отпращат към езическия ритуал за общуване с мъртвите и представят романтическия герой, нещастния влюбен Густав. Новонаписаната ІІІ част отпраща към преживяванията на Мицкевич в затвора във Вилно по време на процеса срещу филоматите. Тя съдържа известния като „Голямата импровизация“ монолог на Конрад, в който романтическият герой обвинява Бога за нещастията на своя народ и цялото човечество. През същата година авторът подготвя „Книга за полския народ и полското пилигримство“ – текст, който обобщава концепцията му за полския месианизъм. През 1834 г. Мицкевич публикува поемата „Пан Тадеуш“, считана за национален епос на Полша. През 1849 г. въз основа записки на студенти е издаден курсът по славянски литератури, който писателят чете в Колеж дьо Франс.

Творчеството на Адам Мицкевич има огромно значение за полската култура. То се превръща в елемент от патриотичното възпитание на поколения поляци. За редица автори през ХХ век (Ст. Виспянски, Стефан Жеромски, Чеслав Милош, Тадеуш Ружевич) творчеството на големия романтик е източник на вдъхновение и обект за преосмисляне на полската национална традиция. Самият автор се превръща в образец за романтически поет пророк. „Задушница“ е поставяна на сцена от някои от водещите полски режисьори и драматурзи, сред които Станислав Виспянски (1901) и Леон Шилер (1932, 1937 г. постановка в София). „Пан Тадеуш“ е екранизиран от Анджей Вайда.

Вижте също

• Паметник на Адам Мицкевич в Краков

Външни препратки

• Произведения на Адам Мицкевич в Моята библиотека
• Адам Мицкевич в „Литературен свят“