Шляхта

Шля́хта (на полски: szlachta, произхожда или от старо-високонемското slahta – род, или от немски: Schlacht – сражение) е названието на дворянството в Кралство Полша, Великото литовско княжество, а после и в Люблинската уния и Жечпосполита.^[1] След поделбите на Жечпосполита и анексирането на западните ѝ територии от Руската империя, терминът навлиза и в руския език и се използва до началото на XIX в., а в южните покрайнини на Руската империя до края на XIX в., обозначвайки дворянството с произход от някогашната Жечпосполита.

Терминът се използва и в Чехия (Šlechta) и Словакия (Šľachta), както и в страните, които някога са били част от Жечпосполита (Полша, Украйна, Беларус (Šlachta, Šliachta) и Литва (Šlėkta)), обозначавайки дворянството.

Полша

Полското дворянство първоначално било изключително военно съсловие, което с течение на времето успява да извоюва правото на изборна монархия. Сложните взаимоотношения между монархията и шляхтата, както и широкообхватните привилегии на шляхтата, са една от основните причини за упадъка на Полско-литовската държава през XVIII в. Шляхтичи са били 10% до 30% от населението на Полша, което значително превишава процента на дворянството в други страни. Шляхтата е отменена като съсловие през 1921 г.

В полската хералдика, гербовете на шляхтата, могат да съдържат шляхтска корона.^[2]

Литература

M. Bobrzy ń ski, „Geneza spo ł ecze ń stwa polskiego na podstawie kroniki Galla i dyplomatów XII w.“;
Fr. Piekosi ń ski, „O powstaniu spo ł ecze ń stwa polskiego w wiekach ś rednich i jego pierwotnym ustroju“;
St. Smolka, „Uwagi o pierwotnym ustroju spo łecznym Polski Piastowskiej“ (това са три съчинения поместени в „Rozprawy i sprawozd. wydz. histor. filozof. Akad. Um.“, т. XIV);
A. Małecki, „Studja heraldynne“ (Лвов, 1890, 2 т.);
A. Balzer, „Rewizja teorji o pierwotnem osadnictwie w Polsce“ („Kwart. Hist.“, 1898, т. XII);
Fr. Piekosiń ski, „Rycerstwo polskie wieków średnich“ (т. I—III);
A. Prochaska, „Geneza i rozw ój parlamentaryzmu za pierwszych Jagiellonó w“ („Rozpr. Akad. Um. wydz. hist. filozof.“, т. XXXVIII);
Fr. Piekosiń ski, „Wiece, sejmiki, sejmy i przywileje ziemskie w Polsce wieków średnich“ (ib., т. XXXIX);
A. Pawiński, „Sejmiki ziemskie“ (Варшава, 1895);
Wł. Smole ń ski, „Szlachta w ś wietle w łasnych opinji“ („Pisma historyczne“, Краков 1901, т. I);
R. Hube, „Prawo polskie w w. XIII“ (Варшава, 1874);
R. Hube, „Sądy, ich praktyka i stosunki prawne w Polsce etc.“ (Варшава, 1886).

Вижте също

Хусари

Външни препратки

Източници

↑ Wojciech Wijuk Kojałowicz. Ks. Wojciecha Wiiuka Kojałowicza herbarz szlachty Wielkiego Księstwa Litewskiego zwany Nomenclator. Kraków, Herold Polski, 1905 г., [1658 г.] Посетен на 2022-10-05. (на полски)
↑ Ostrowski, Juliusz. Księga herbowa rodów polskich. Т. Zeszyt 1, Część 2. Warszawa, Główny skład księgarnia antykwarska B. Bolcewicza / Druk Józefa Sikorskiego, 1897 г. str. 2 [62]. Посетен на 2022-10-07. (на полски)^{[неработеща препратка]}

Тази статия, свързана с Полша, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Шляхта“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Wojciech Wijuk Kojałowicz. Ks. Wojciecha Wiiuka Kojałowicza herbarz szlachty Wielkiego Księstwa Litewskiego zwany Nomenclator. Kraków, Herold Polski, 1905 г., [1658 г.] Посетен на 2022-10-05. (на полски)

[2] Ostrowski, Juliusz. Księga herbowa rodów polskich. Т. Zeszyt 1, Część 2. Warszawa, Główny skład księgarnia antykwarska B. Bolcewicza / Druk Józefa Sikorskiego, 1897 г. str. 2 [62]. Посетен на 2022-10-07. (на полски)^{[неработеща препратка]}

[1]

[2]