Марсело Риос

Марсело Риос
Marcelo Ríos
Информация
Държава	Чили
Роден	26 декември 1975 г.  (на 48 г.) Сантяго, Чили
Живее в	Сантяго, Чили
Височина / Тегло	175 cm / 72 kg
Прякор(и)	El Chino (Китаеца) El zurdo de Vitacura (Левичаря от Витакура)
Кариера
Професионална	1994
Оттеглил се	2004
Пари от наградни фондове	$ 9 713 771
Сингъл
Победи-загуби	391–192
Титли от ATP	18
Други титли	4
Най-висока позиция	1 (30 март 1998)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия	Финал 1998
Ролан Гарос	1/4 Финал 1998, 1999
Уимбълдън	4-ти кръг 1997
ОП на САЩ	1/4 Финал 1997
Двойки
Победи-загуби	36–58
Титли от ATP	1
Други титли	1
Най-висока позиция	141 (7 май 2001)
Отборно
Купа Дейвис	Чили 1993, 1995 – 2003
Световна отборна купа	Чили 2000, 2003
Информацията е актуална към 13 март 2024
Марсело Риос в Общомедия

Марсело Андрес Риос Майорга (на испански: Marcelo Andrés Ríos Mayorga) е чилийски тенисист, роден на 26 декември 1975 г. в Сантяго. Риос е първият латиноамерикански тенисист, достигнал първо място в световната ранглиста, където изкарва общо шест седмици – в периода 30 март – 26 април и 10 август – 23 август. Той е едно от лошите момчета в тениса, забърквал се е в доста скандали.

Кариера

Риос започва да тренира тенис на девет години в клуб близо до семейната къща. През годините минава през различни академии. Никой не оспорва таланта му, но ниският му ръст според мнозина представлява пречка в развитието му. Дори известният Ник Болетиери заявява, че Марсело е много талантлив, но се обзалага, че ръстът му ще му попречи да стане топ тенисист. С годините обаче Риос става все по-добър, а самият Болетиери по-късно става негов треньор.

През 1993 г. Риос окончателно се утвърждава като един от най-добрите млади тенисисти. През тази година той печели няколко турнира за юноши, сред които Откритото първенство на САЩ. С тези успехи той се изкачва на първо място в ранглистата за юноши.

През 1994 става професионалист и само две седмици след дебюта си на по-престижен турнир в Барселона, печели първата си титла от Чалънджър турнир (в Дрезден). Година по-късно печели три турнира от АТП Тур – в Болоня, Амстердам и Куала Лумпур. През 1996 г. печели турнира в Санкт Пьолтен и става първият чилиец, влязъл в топ 10 на световната ранглиста. През 1997 печели един турнир от сериите Мастърс – в Монте Карло.

1998 е най-добрата година в кариерата на Риос: седем титли – Мастърсите в Индиън Уелс, Маями и Рим, Купата на Големия шлем и от турнирите в Окланд, Санкт Пьолтен и Сингапур, както и финал на Откритото първенство на Австралия. След победата си над Андре Агаси на финала в Маями, Риос излиза начело в световната ранглиста, където прекарва общо шест седмици, а в края на годината завършва на второ място след Пийт Сампрас. Превземането на първото място изкарва много чилийци да празнуват по улиците, а Риос е поканен в президентския палат Ла Монеда, пред който го очакват 10 000 души. Освен че е първият латиноамериканец номер едно в ранглистата, Риос е и единственият тенисист на тази позиция, който не е печелил турнир от Големия шлем. Това е една от причините да бъде преструктурирана системата за раздаване на точки за ранглистата в мъжкия тенис.

Следващата година Риос е измъчван от контузии, но въпреки това успява да спечели Хамбург Мастърс и да защити титлите си в Санкт Пьолтен и Сингапур. В края на годината подлага на операция и двата си крака. Оттогава играта му вече не е същата, той блести само на моменти. Пропуска немалко турнири, като една от принудителните паузи е от осем месеца през 2003 и 2004 г. Дотогава Риос успява да спечели още турнирите в Умаг, Доха, Хонконг и Чалънджъра в Сантяго. Освен това през август 2003 г. той печели два сребърни медала от Панамериканските игри в Санто Доминго – на сингъл и на двойки. На 16 юли 2004 Марсело обявява края на състезателната си кариера и организира турне из цялата си родина, където играе срещу местни и международни тенис величия.

На 29 март 2006 Риос дебютира в Tour of Champions, тенисверигата за ветерани. Печели титла още на първия си турнир в Доха. Завършва годината на първо място в ранглистата за ветерани, като има шест титли и 25 поредни спечелени мача. Участието му във веригата обаче предизвиква и недоволство, например от страна на Джон Макенроу, защото Риос със своите 30 години е значително по-млад от някои от ветераните. Риос обявява, че ще се завърне в професионалния тенис за турнира във Виня дел Мар, но контузия в гърба му попречва да осъществи тази идея.

На 30 март 2007 в Сантяго Марсело играе демонстративен мач срещу Андре Агаси. Този двубой е в чест на победата на Риос срещу Агаси през 1998, след която чилиецът оглавява ранглистата. Риос побеждава с 6–3, 3–6, 6–4.

Личен живот

През декември 2000 г. Риос се жени за костариканката Джулиана Сотела, която през юни 2001 му ражда дъщеря. През 2004 двамата се развеждат. През април 2005 Риос се жени повторно, този път за модела Мария Еужения Лараин, която е бивша годеница на чилийския футболист Иван Саморано. През септември същата година те се разделят след инцидент, за който Мария обвинява Марсело. Самият той обявява, че сватбата му с нея е най-голямата грешка в живота му.

Скандали

Скандалите, в които Риос се е забърквал:

• През 1998, по време на турнира в Щутгарт, е глобен с 10 000 долара за шофиране с превишена скорост.
• Избран е за знаменосец на откриването на Олимпиадата в Сидни, но се отказва буквално в последната минута, защото Чилийския Олимпийски Комитет не дава на родителите му обещаните им билети за церемонията. Знаменосец в крайна сметка е колегата му Николас Масу.
• Прегазва с джипа си кондиционния си треньор Мануел Асторга и наранява стъпалото му.
• Приятелката му Джулиана Сотела се разделя с него след като списание публикува снимки на Риос, танцуващ страстен танц с непозната жена в парижка дискотека. По-късно, по време на пресконференция за Купа Дейвис, той моли приятелката си за прошка и завършва пресконференцията разплакан.
• Втората му съпруга, Мария Еужения Лараин го обвинява, че я е изхвърлил от колата си по време на посещение в Коста Рика. Лараин се появява на летището в Сантяго в инвалидна коричка и демонстративно показва натъртвания по краката си. Риос твърди, че те са вследствие на падане по време на каране на ски.
• Същата заявява, че той се е подлагал на лечение за алкохолизъм.
• През 2001 г. в Рим е арестуван защото е ударил с юмрук шофьор на такси. След това се сбива и с полицаите, които се опитват да го арестуват.
• През 2003 Риос уринира върху мъж в тоалетната в бар в Ла Серена. По-късно е изхвърлен от хотела си, защото плува гол в басейна.
• Същата година той и негов приятел са изгонени от бар в Сантяго, защото обиждат посетители и се карат със сервитьорите. Двамата са арестувани и по-късно освободени.
• По време на Уимбъллдън заявява, че тревата е за крави и футбол, а не е подходяща за игра на тенис.
• През 2000 г. е дисквалифициран на турнира в Лос Анджелис, защото на мач от първия кръг напсува съдията на стола. Глобен е с 5000 долара.

Кариерна статистика

Финали на турнири от Голям шлем (1)

година	турнир	съперник	резултат
1998	ОП Австралия	Петер Корда	2–6, 2–6, 2–6

Титли на Купа на големия шлем (1)

година	турнир	съперник	резултат
1998	Купа на големия шлем	Андре Агаси	6–4, 2–6, 7–6(7–1), 5–7, 6–3

Титли от турнири от сериите Мастърс (5)

година	турнир	съперник във финала	резултат
1997	Монте Карло	Алекс Кореча	6–4, 6–3, 6–3
1998	Индиън Уелс Оупън	Грег Руседски	6–3, 6–7(15–17), 7–6(7–4), 6–4
1998	Маями Оупън	Андре Агаси	7–5, 6–3, 6–4
1998	Италия Оупън	Алберт Коста	отказва се
1999	Германия Оупън	Мариано Сабалета	6–7(5–7), 7–5, 5–7, 7–6(7–5), 6–2

Финали на турнири от сериите Мастърс (2)

година	турнир	съперник във финала	резултат
1997	Италия Оупън	Алекс Кореча	5–7, 5–7, 3–6
1999	Монте Карло	Густаво Куертен	4–6, 1–2 отказва се

ATP финали (18 титли; 31 финала)

	П–З	Година	Турнир	Клас	Настилка	Опонент	Резултат
Победа	1–0	1995	Болоня Аутдор	Световни серии	Клей	Марсело Филипини	6–2, 6–4
Победа	2–0	1995	Нидерландия Оупън	Световни серии	Клей	Ян Симеринк	6–4, 7–5, 6–4
Победа	3–0	1995	Малайзия Оупън	Световни серии	Килим (з)	Марк Филипусис	7–6(8–6), 6–2
Загуба	3–1	1995	Чили Оупън	Световни серии	Клей	Слава Доседел	6–7(3–7), 3–6
Загуба	3–2	1996	Тенис Ченъл Оупън	Световни серии	Твърда	Уейн Ферейра	6–2, 3–6, 3–6
Загуба	3–3	1996	Барселона Оупън	Шампионски	Клей	Томас Мустер	3–6, 6–4, 4–6, 1–6
Победа	4–3	1996	Хипо Груп Интернешънъл	Световни серии	Клей	Феликс Мантиля	6–2, 6–4
Загуба	4–4	1996	Чили Оупън	Световни серии	Клей	Ернан Гуми	4–6, 5–7
Загуба	4–5	1997	Оупън 13	Световни серии	Твърда (з)	Томас Енквист	4–6, 0–1 отказва се
Победа	5–5	1997	Монте Карло Мастърс	Супер 9	Клей	Алекс Кореча	6–4, 6–3, 6–3
Загуба	5–6	1997	Италия Оупън	Супер 9	Клей	Алекс Кореча	5–7, 5–7, 3–6
Загуба	5–7	1997	Ю Ес Про Чемпиъншипс	Световни серии	Твърда	Шенг Схалкен	5–7, 3–6
Загуба	5–8	1997	Чили Оупън	Световни серии	Клей	Хулиан Алонсо	2–6, 1–6
Победа	6–8	1998	Окланд Оупън	Световни серии	Твърда	Ричард Фромберг	4–6, 6–4, 7–6(7–3)
Загуба	6–9	1998	ОП Австралия	Голям шлем	Твърда	Петер Корда	2–6, 2–6, 2–6
Победа	7–9	1998	Индиън Уелс Оупън	Супер 9	Твърда	Грег Руседски	6–3, 6–7(15–17), 7–6(7–4), 6–4
Победа	8–9	1998	Маями Оупън	Супер 9	Твърда	Андре Агаси	7–5, 6–3, 6–4
Победа	9–9	1998	Италия Оупън	Супер 9	Клей	Алберт Коста	отказва се
Победа	10–9	1998	Хипо Груп Интернешънъл	Световни серии	Клей	Винсент Спадея	6–2, 6–0
Победа	11–9	1998	Купа на големия шлем	Голям шлем	Твърда (з)	Андре Агаси	6–4, 2–6, 7–6(7–1), 5–7, 6–3
Победа	12–9	1998	Сингапур Оупън	Шампионски	Твърда	Марк Удфорд	6–4, 6–2
Загуба	12–10	1999	Монте Карло Мастърс	Супер 9	Клей	Густаво Куертен	4–6, 1–2 отказва се
Победа	13–10	1999	Германия Оупън	Супер 9	Клей	Мариано Сабалета	6–7(5–7), 7–5, 5–7, 7–6(7–5), 6–2
Победа	14–10	1999	Хипо Груп Интернешънъл	Световни серии	Клей	Мариано Сабалета	4–4 отказва се
Загуба	14–11	1999	Кингфишър Оупън	Световни серии	Твърда	Магнус Норман	6–2, 3–6, 5–7
Победа	15–11	1999	Сингапур Оупън	Шампионски	Твърда	Микаел Тилстрьом	6–2, 7–6(7–5)
Победа	16–11	2000	Хърватия Оупън	Международни	Клей	Мариано Пуерта	7–6(7–1), 4–6, 6–3
Победа	17–11	2001	Катар Оупън	Международни	Твърда	Бохдан Улихрах	6–3, 2–6, 6–3
Победа	18–11	2001	Хонконг Оупън	Международни	Твърда	Райнер Шютлер	7–6(7–3), 6–2
Загуба	18–12	2002	Стокхолм Оупън	Международни	Твърда (з)	Парадорн Сричапан	7–6(7–2), 0–6, 3–6, 2–6
Загуба	18–13	2003	Чили Оупън	Международни	Клей	Дейвид Санчес	6–1, 3–6, 3–6

Титли и участия на финал

Титли на сингъл Чаланджър (4)

№ Дата Турнир Противник Резултат 1. 18 октомври 1992 Сантяго де Чиле, Чили, 2-ра седмица Диего дел Рио 6–1, 6–3 2. 25 октомври 1992 Сантяго де Чиле, Чили, 2-ра седмица Карлос Енгел 6–3, 6–2 3. 15 май 1994 Дрезден, Германия Оливер Грос 5–7, 6–3, 6–3 22. 4 ноември 2001 Сантяго де Чиле, Чили Едгардо Маса 6–4, 6–2

Легенда Голям шлем (0) Мастърс Къп (1) Серии Мастърс (5) АТП Тур (12+1) Чалънджър (2) Турнир от сателитна тенис верига (2+1)

Класиране в ранглистата в края на годината

Година	1993	1994	1995	1996	1997	1998	1999	2000	2001	2002	2003	2004
Сингъл	562	107	25	11	10	2	9	37	39	24	105	835
Двойки	-	185	-	274	224	288	-	182	281	410	468	1125

Титли на двойки (2)

№	Дата	Турнир	Партньор	Противник	Резултат
1.	25 октомври 1992	Сантяго де Чиле, Чили, 3-та седмица	Франсиско Руис	Карлос Енгел Луис Руете	6–4, 7–6
2.	30 юли 1995	Амстердам, Холандия	Шенг Схалкен	Уейн Артърс Нийл Броуд	7–6, 6–2

Загубени финали на двойки (3)

№	Дата	Турнир	Партньор	Противник	Резултат
1.	11 октомври 1992	Сантяго де Чиле, Чили, 1-ва седмица	Франсиско Руис	Оскар Бустос Улисес Серда	4–6, 3–6
2.	1 ноември 1992	Сантяго де Чиле, Чили, 4-та седмица	Франсиско Руис	Карлос Енгел Луис Руете	6–7, 2–6
3.	11 март 2001	Скотсдейл, Аризона, САЩ	Шенг Схалкен	Доналд Джонсън Джаред Палмър	6–7(3–7), 2–6

Отборни титли (1)

№	Дата	Турнир	Съотборници	Противник	Резултат
1.	24 май 2003	Световна отборна купа, Дюселдорф, Германия	Фернандо Гонсалес Николас Масу	Чехия	2–1

Външни препратки

• Марсело Риос в сайта на ATP
• Марсело Риос в сайта на ITF
• Марсело Риос в сайта на Davis cup