Джими Конърс
Джими Конърс | |
Jimmy Connors | |
Информация | |
---|---|
Държава | САЩ |
Роден | 2 септември 1952 г. (на 72 г.)
|
Височина / Тегло | 178[1] cm / 70 kg |
Кариера | |
Професионална | 1972 |
Оттеглил се | 1996 |
Пари от наградни фондове | $ 8 641 040 |
Сингъл | |
Победи-загуби | 1253–279 |
Титли от Големия шлем | 8 |
Титли от ATP | 109 |
Най-висока позиция | 1 (29 юли 1974) |
Турнири от Големия шлем | |
ОП на Австралия | Шампион 1974 |
Ролан Гарос | 1/2 финал 1979, 1980, 1984, 1985 |
Уимбълдън | Шампион 1974, 1982 |
ОП на САЩ | Шампион 1974, 1976, 1978, 1982, 1983 |
Двойки | |
Победи-загуби | 174–78 |
Титли от ATP | 16 |
Турнири от Големия шлем | |
ОП на Австралия | 3-ти кръг 1974 |
Ролан Гарос | Финал 1973 |
Уимбълдън | Шампион 1973 |
ОП на САЩ | Шампион 1975 |
Отборно | |
Купа Дейвис | САЩ Шампион 1981 |
Информацията е актуална към 3 април 2024 | |
Джими Конърс в Общомедия |
Джеймс Скот Конърс (на английски: James Scott Connors), известен като Джими Конърс (Jimmy Connors), роден на 2 септември 1952 г. в Източен Сейнт Луис, щата Илиноис е американски професионален тенисист, считан за един от най-великите в тениса.
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Първият му международен мач е на 23 август 1970 в Мериън срещу Жан Батист Шафрьо[2]. Конърс стига до 3-ти кръг, а няколко седмици по-късно побеждава Рой Емерсън в първи кръг на туурнира в Лос Анджелис. Същата година записва и участие на Ю Ес Оупън, но отпада в първи кръг.
Индивидуалиста
[редактиране | редактиране на кода]Джими Конърс си изгражда репутацията на индивидуалист, след като през 1972 г. отказва да се присъедини към новосформирата Асоциация на професионалните тенисисти. Той отказва да играе професионален тенис и се присъединява към серията от малки турнири, организирана от неговия мениджър и откривател Бил Риордан.
През 1974 Джими и Риордан печелят дело срещу АТП и нейния президент Артър Аш на стойност 10 млн. щатски долара, заради „ограничаване на правата“ на Джими. Причината е наказанието на Конърс да не играе на Откритото първенство на Франция през 1974, след като подписва договор с Американската тенис лига в Балтимор същата година.
Турнири от големия шлем
[редактиране | редактиране на кода]През 1974, той печели Аустрелиън Оупън побеждавайки австралиеца Фил Дент на финала, след на финалите на Уимбълдън и US Open побеждава друг австралиец – Кен Розуол. На следващата година отново е на финал на трите турнира, но този път губи и трите финала. След 1976 Конърс не участва повече на Аустрелиън Оупън.
Откритото първенство на Франция е единственият турнир, който Конърс не успява да спечели. Колкото и да се опитва, най-доброто постижение, до което стига, е полуфинал.
Турнирът, на който играе най-добре, е US Open и го печели цели 5 пъти, като успява да спечели на трева, клей и хард – постижение, което никой друг не е успявал да изравни. На Уимбълдън играе общо 6 финала, но печели само 2 пъти – първия през 1974, а втория през 1982 срещу младия тогава Джон Макенроу. Две години по-късно обаче двамата отново се срещат, а Макенроу е безпощаден и дава само 4 гейма на Конърс – 6:1, 6:1, 6:2.
Играе на общо 15 финала на турнири от Големия шлем и печели 8 от тях.
Предизвикателства
[редактиране | редактиране на кода]През 1975 Конърс участва в два демонстративни мача, огранизирани от Риодган и предавани пряко по американската телевизия CBS от Лас Вегас. Първият е през февруари с награден фонд 100 000 щатски долара (победителят взима целия награден фонд) бил срещу Род Лейвър. Конърс печели двубоя с 14 години по-възрастния си съперник с 6:4 6:2 3:6 7:5. През април среща победилия го по-рано през годината Джон Нюкъмб. Наградният фонд вече е 250 000 долара, а победителя отново е Конърс.
Съперничеството с Бьорн Борг
[редактиране | редактиране на кода]През 1976 Конърс играе с Бьорн Борг финал на Ю Ес Оупън. Турнирът се провежда на клей, а Конърс спасява 4 сет пойнта в третия сет, след което побеждава с 6 – 4, 3 – 6, 7 – 6(9), 6 – 4. След тази титла завършва годината като номер едно за 3-та последователна година.
В началото на 1977 Конърс печели първия си финал от световния шампионат по тенис. След това обаче губи от Борг в 5 сета на Уимбълдън, а месец по-късно губи лидерството си в световната ранглиста.
След тригодишна пауза през януари 1978 Конърс записва участие на финалния турнир мастърс. В групите губи от победилия го на финала на Ю Ес Оупън Гилермо Виляс, но на финала побеждава Бьорн Борг с 2:1 сета и печели първата си и единствена титла от този турнир.
През 1978 двамата играят още два финала от Големия шлем. На Уимбълдън Борг побеждава в три сета, а след това Конърс взима реванш на Ю Ес Оупън, отново в три сета.
Джими Конърс печели 8 двубоя между двамата, срещу 14 за Бьорн Борг.
Последни години
[редактиране | редактиране на кода]През 1982 на 30-годишна възраст Конърс отново е финалист на Уимбълдън, където среща Джон Макенроу, който година по-рано е сложил край на доминацията на Бьорн Борг. Конърс е на 3 точки от загубата в четвъртия сет, но успява да спечели мача с 3:2 (3 – 6, 6 – 3, 6 – 7, 7 – 6, 6 – 4),[3] а с това и втората си титла от турнира.
По-късно Конърс побеждава и младата звезда Иван Лендъл на финала на Ю Ес Оупън. Година по-късно двамата се срещат отново и победителят отново е същият.
През 1984 Конърс отново е на финал на Уимбълдън и съперник отново му е Макенроу, този път обаче Макенроу взима сладък реванш и дава само 4 гейма на Конърс (6 – 1, 6 – 1, 6 – 2).[4] След мача между двамата Конърс е запитан дали мисли, че съперникът му е по-добър, а отговора му е „Никога.“
Джими Конърс е със 7 години по-стар от Джон Макенроу, но това не му пречи в много от мачовете да му е равностоен и дори да го побеждава. До 1983 г. балансът между двамата е равностоен, след което следват 11 поредни победи за Макенроу. Последната победа на Конърс е на финала в Тулуза през 1989 с 6 – 3,6 – 3. Все пак съперничеството е спечелено от Макенроу с 20 – 14.[5]
След 1986 позициите му в световната ранглиста започват да падат. Прехвърлил 30-те се налага да се справя с тенисиисти, далеч по млади от него, но с голяма доза воля и себераздаване успява да се налага над голяма част от съперниците си.
През 1987 година на Уимбълдън Конърс среща Михаел Пернфорс. Първите 2 сета отиват лесно при шведа, следват два драматични сета, в които Конърс обръща съответно от 1 – 4 и 0 – 3, за да спечели и 5-ия с 6 – 2.
През 1991 на Ю Ес Оупън изиграва епичен мач, срещу младия Аарон Крикстийн. Двамата си разменят по два сета и в 5-ия Крикстийн повежда с 5:2, но Конърс стига до тайбрек и след 4 часа и 41 минути успява да го спечели.[6] Впоследствие побеждава Пол Хариуюс</ref> Репортаж от мача</ref> и става най-възрастният полуфиналист в турнир от Големия шлем – 39 години. Все пак силите му не издържат и отпада от Джим Къриър.
През 1992 играе мач срещу Мартина Навратилова, известен като двубоя на половете и го печели със 7:5 6:2.[7]
Джими Конърс изиграва последния си мач от ATP Тур в Атланта през 1996, когато отпада от Ричи Ренебърг след загуба в първия кръг.
Става член на Международна тенис зала на славата през 1998 година.
Рекорди
[редактиране | редактиране на кода]Джими Конърс играе в най-много турнири (401) и има най-много мачове (1622) от всички други професионални тенисисти от токритата ера на тениса. Има 1337 победи и 285 загуби, като процентът на победите е 82,4.[8] Освен това има и 107 титли на сингъл.[9]
Той е единственият играч, който е печелил Ю Ес Оупън на три различни настилки трева (1974), клей (1976) и хард (1978).
На 29 юли става номер 1 и задържа водачеството си 160 последователни седмици – рекорд, подобрен едва през 2007 от Роджър Федерер. Задържа водачеството си общо 268 седмици.
Конърс е номер едно в света 5 последователни години – от 1974 до 1978, като 1975, 1976 и 1978 е номер 1 всяка седмица от годината.
Негов е рекордът и за най-голяма разлика между първата седмица като номер 1 и последната, в която играч е бил номер 1, – 8 години и 11 месеца – 29 юли 1974 и 3 юли 1983.
Престоява в топ 10 общо 16 години. Последният му турнир е в Атланта през 1996, но всъщност никога не е обявявал, че се отказва.
Става член на Международна тенис зала на славата през 1998 година.
Стил на игра
[редактиране | редактиране на кода]Според Лари Шварц от ESPN.com основните предимства на Конърс са:
- Неговата добра защита, бързото движение по корта, бекхенда с две ръце и невероятните ретури, които притежава.
Според него е трудно да се определи, кое от всички е направило Конърс голям шампион.
За Конърс винаги е било трудно да се съгласи, че е победен и дава всичко от себе си за всяка точка.
За себе си Конърс казва:
- Винаги имаше някой, който да се бори до последния инч и това бях аз. Не ме беше грижа дали това ще ми отнеме 30 минути или пет часа. За да ме победиш, ти трябва да си или най-добрия или да имаш страхотен ден. Ако аз печеля, печеля, ако аз губя не го приемам много добре.
В ера, в която почти всички предпочитат да играят сервис воле, Конърс е един от малкото, които удрят топката плоско, ниско и предпочитат удари от основната линия. Според повечето специалисти неговия форхенд е голямата му слабост, особено във важните и напрегнати моменти, затова често за по-голяма сигурност залага на мощнни форхенди с топспин. Сервиас му, макар и точен и дбре пласиран не е голямо негово оръжие, защото няма достатъчно скорост и мощ.
Липсата на мощен сервис и не особено стабилната игра на мрежата предполагат и по-слабата му успеваемост на двойки. Въпреки това той има титла от големия шлем на двойки (с Илие Настасе) и финал на смесени двойки (с Крис Евърт), както и общо 15 титли. [10].
Ракети
[редактиране | редактиране на кода]По това време почти всички тенисисти са играят с дървени ракети. Джими Конърс е един от първите, които започва да играе със стоманена ракета Wilson T2000.[11]
Ракетата е пусната в производство през 1968 и от според някои „има излъчване на динозавър“. Конърс играе с хромирана тръбна ракета Wilson T2000 до 1984, когато новите технологии в производството го принуждават да я смени.[12]
През 1984 Конърс започва да играе с новата графитена Wilson ProStaff, изработена специално за него. Но през 1985 Конърс отново играе в някои мачове с T2000. През 1987 окончателно започва да използва графитени ракети, когато подписва със Slazenger, за да играе с тяхната Panther Pro Ceramic. През 1990 започва да използва ракети на Estusa.
След 1996
[редактиране | редактиране на кода]Като треньор
[редактиране | редактиране на кода]Лятото на 2006 година Джими Конърс става треньор на американския тенисист Анди Родик.[13] През периода, в който го тренира, Анди стига единствено до финал на Ю Ес Оупън, но губи от Роджър Федерер. В началото на 2008 година двамата се разделят.[14]
Като коментатор
[редактиране | редактиране на кода]Джими Конърс води някои мачове по BBC заедно от Уимбълдън. Коментарите и анализите му често са свързани със закачки към другия водещ и негов бивш опонент на корта – Джон Макенроу.
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]През 1973 Джими Конърс има връзка с новоизгряващата звезда Крис Евърт,[15] дори плануват сватба, която обаче впоследствие е отменена. Същата година на Уимбълдън двамата са основна тема на вестниците в Англия, но въпреки това и двамата печелят турнира, а по-късно играят финал и при смесените двойки на Ю Ес Оупън.
През 1980 Конърс се жени за модела на „Плейбой“ Пати Макгуайър. Двамата имат две деца и живеят в Санта Барбара, Калифорния.
Пролетта на 2006 му е поставен имплантант в крака.[16] На 8 януари 2007 г. майката и дългогодишен треньор на Джими – Глория умира на 82 години.[17]
Кариерна статистика
[редактиране | редактиране на кода]Титли от Голям шлем (8)
[редактиране | редактиране на кода]година | турнир | съперник | резултат |
---|---|---|---|
1974 | ОП Австралия | Фил Дент | 7 – 6, 6 – 4, 4 – 6, 6 – 3 |
1974 | Уимбълдън | Кен Розуол | 6 – 1, 6 – 1, 6 – 4 |
1974 | ОП САЩ | Кен Розуол | 6 – 1, 6 – 0, 6 – 1 |
1976 | ОП САЩ (2) | Бьорн Борг | 6 – 4, 3 – 6, 7 – 6, 6 – 4 |
1978 | ОП САЩ (3) | Бьорн Борг | 6 – 4, 6 – 2, 6 – 2 |
1982 | Уимбълдън (2) | Джон Макенроу | 3 – 6, 6 – 3, 6 – 7, 7 – 6, 6 – 4 |
1982 | ОП САЩ (4) | Иван Лендъл | 6 – 3, 6 – 2, 4 – 6, 6 – 4 |
1983 | ОП САЩ (5) | Иван Лендъл | 6 – 3, 6 – 7, 7 – 5, 6 – 0 |
Финали на турнири от Голям шлем (7)
[редактиране | редактиране на кода]година | турнир | съперник | резултат |
---|---|---|---|
1975 | ОП Австралия | Джон Нюкъмб | 7 – 5, 3 – 6, 6 – 4, 7 – 5 |
1975 | Уимбълдън | Артър Аш | 6 – 1, 6 – 1, 5 – 7, 6 – 4 |
1975 | ОП САЩ | Мануел Орантес | 6 – 4, 6 – 3, 6 – 3 |
1977 | Уимбълдън (2) | Бьорн Борг | 3 – 6, 6 – 2, 6 – 1, 5 – 7, 6 – 4 |
1977 | ОП САЩ (2) | Гилермо Вилас | 2 – 6, 6 – 3, 7 – 5, 6 – 0 |
1978 | Уимбълдън (3) | Бьорн Борг | 6 – 2, 6 – 2, 6 – 3 |
1984 | Уимбълдън (4) | Джон Макенроу | 6 – 1, 6 – 1, 6 – 2 |
Титли на Финалния турнир Световния Тур на ATP (4)
[редактиране | редактиране на кода]година | място | финален турнир | съперник във финала | резултат |
---|---|---|---|---|
1977 | Ню Йорк | Гран При Мастърс | Бьорн Борг | 6–4, 1–6, 6–4 |
Титли от WCT турнир в края на годината (2)
[редактиране | редактиране на кода]година | място | финален турнир | съперник | резултат |
---|---|---|---|---|
1977 | Далас | WCT финали | Дик Стоктън | 6–7(5–7), 6–1, 6–4, 6–3 |
1980 | Далас | WCT финали | Джон Макенроу | 2–6, 7–6(7–4), 6–1, 6–2 |
Финали от WCT турнир в края на годината (1)
[редактиране | редактиране на кода]година | място | финален турнир | съперник | резултат |
---|---|---|---|---|
1984 | Далас | WCT финали | Джон Макенроу | 1–6, 2–6, 3–6 |
ATP финали (109 титли; 164 финала)
[редактиране | редактиране на кода]Финали на турнири от големия шлем на двойки
[редактиране | редактиране на кода]Спечелени (2)
[редактиране | редактиране на кода]година | турнир | партньор | съперник | резултат |
---|---|---|---|---|
1973 | Уимбълдън | Илие Настасе | Джон Купър Нийл Фрейзър |
3 – 6, 6 – 3, 6 – 4, 8 – 9(3–7), 6 – 1 |
1975 | ОП САЩ | Илие Настасе | Том Окер Марти Рисен |
6 – 4, 7 – 6 |
Загубени (1)
[редактиране | редактиране на кода]година | турнир | партньор | съперник | резултат |
---|---|---|---|---|
1973 | Ролан Гарос | Илие Настасе | Джон Нюкъмб Том Окер |
6 – 1, 3 – 6, 6 – 3, 5 – 7, 6 – 4 |
Финали на турнири от големия шлем на двойки (1)
[редактиране | редактиране на кода]Финал (1)
[редактиране | редактиране на кода]година | турнир | партньор | съперник | резултат |
---|---|---|---|---|
1974 | ОП САЩ | Крис Евърт | Пам Тегуарден Джоф Мастърс |
6 – 1, 7 – 6 |
Участия в турнирите през годините
[редактиране | редактиране на кода]Tournament | 1970 | 1971 | 1972 | 1973 | 1974 | 1975 | 1976 | 1977 | 1978 | 1979 | 1980 | 1981 | 1982 | 1983 | 1984 | 1985 | 1986 | 1987 | 1988 | 1989 | 1990 | 1991 | 1992 | Победи/Турнири |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
ОП Австралия | A | A | A | A | П | Ф | A | A | A | A | A | A | A | A | A | A | A | A | A | A | A | A | A | 1 / 2 |
Ролан Гарос | A | A | 2К | 1К | A | A | A | A | A | ПФ | ПФ | ЧФ | ЧФ | ЧФ | ПФ | ПФ | A | ЧФ | A | 2К | A | 3К | 1К | 0 / 13 |
Уимбълдън | A | 1К | ЧФ | ЧФ | П | Ф | ЧФ | Ф | Ф | ПФ | ПФ | ПФ | П | 4К | Ф | ПФ | 1К | ПФ | 4К | 2К | A | 3К | 1К | 2 / 21 |
ОП САЩ | 1К | 2К | 1К | ЧФ | П | Ф | П | Ф | П | ПФ | ПФ | ПФ | П | П | ПФ | ПФ | 3К | ПФ | ЧФ | ЧФ | A | ПФ | 2К | 5 / 22 |
Победи/Турнири | 0 / 1 | 0 / 2 | 0 / 3 | 0 / 3 | 3 / 3 | 0 / 3 | 1 / 2 | 0 / 2 | 1 / 2 | 0 / 3 | 0 / 3 | 0 / 3 | 2 / 3 | 1 / 3 | 0 / 3 | 0 / 3 | 0 / 2 | 0 / 3 | 0 / 2 | 0 / 3 | 0 / 0 | 0 / 3 | 0 / 3 | 8 / 58 |
Мастърс | A | A | ПФ | ПФ | A | A | A | A | П | ГР | ПФ | ПФ | ГР | ПФ | ПФ | ПФ | A | ГР | A | A | A | A | A | 1 / 11 |
Победи 236
Загуби 50
П – Спечелен турнир
Ф – Загубен финал
ПФ – Полуфинал
ЧФ – Четвърфинал
1К – 4К 1 – 4 кръг
ГР – Отпадане в групите
A = Не е участвал на турнира.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Джими Конърс в сайта на ATP
- Джими Конърс в сайта на ITF
- Джими Конърс в сайта на Davis cup
- Джими Конърс в сайта на Wimbledone
- Джими Конърс в сайта на Залата на тенис славата
- Джими Конърс в сайта на BBC
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Jimmy Connors // ATP Tour. Архивиран от оригинала на December 9, 2018. Посетен на April 3, 2018.
- ↑ ((en)) ATPtennis.com tournament Draw Marion[неработеща препратка], посетен на 15 юли 2008
- ↑ Репортаж от мача
- ↑ Репортаж от мача
- ↑ ((en)) Mcenroy vs Connors head to head[неработеща препратка], посетен на 23.09.2008
- ↑ Репортаж от мача
- ↑ Репортаж от мача
- ↑ ((en)) Internetional tennis Hall of frame, посетен на 11 юли 2008
- ↑ ((en)) Jimmy Connors titles[неработеща препратка], посетен на 23.09.2008
- ↑ ((en)) Jimmy Connors titles[неработеща препратка], посетен на 27.11.2008
- ↑ ((en)) History Of The Tennis Racket Архив на оригинала от 2008-04-16 в Wayback Machine., посетен на 11 юли 2008
- ↑ ((en)) Jimmy Connors racquets Архив на оригинала от 2008-06-18 в Wayback Machine., посетен на 11 юли 2008
- ↑ Конърс стана треньор на Родик[неработеща препратка], посетен на 11 юли 2008
- ↑ Анди Родик се раздели с треньора си Джими Конърс Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., посетен на 11 юли 2008
- ↑ ((en)) speculation on Chris Evert/Jimmy Connors romance Архив на оригинала от 2008-11-21 в Wayback Machine., посетен на 11 юли 2008
- ↑ ((en)) CONSERVE® Total Hip with BFH® Technology, посетен на 15 юли 2008
- ↑ ((en)) Gloria Connors, 82; son inherited passion for tennis, посетен на 15 юли 2008
|