Направо към съдържанието

Гилермо Вилас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Гилермо Виляс)
Гилермо Вилас
Guillermo Vilas
Гилермо Вилас, 1975 г.
Гилермо Вилас, 1975 г.
Информация
Държава Аржентина
Роден
17 юни 1952 г.  (на 72 г.)
Живее вМонте Карло, Монако
Височина / Тегло180 cm / 75 kg
Прякор(и)„Young Bull of the Pampas“
„Willy“
Кариера
Професионална1968[1]
Оттеглил се1992
Пари от наградни фондове$ 4 923 882
Сингъл
Победи-загуби949–291
Титли от Големия шлем4
Титли от ATP58
Най-висока позиция2 (30 април 1975)
Турнири от Големия шлем
ОП на АвстралияШампион
1978, 1979
Ролан ГаросШампион
1977
Уимбълдън1/4 финал
1975, 1976
ОП на САЩШампион
1977
Двойки
Победи-загуби225–156
Титли от ATP16
Най-висока позиция13 (21 май 1979)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия2-ри кръг
1977
Ролан Гарос1/2 финал
1975
Уимбълдън3-ти кръг
1976
ОП на САЩ1/4 финал
1975
Отборно
Купа ДейвисАржентина
(1970-1974, 1976-1984)
Световна отборна купа1 (1980)
Информацията е актуална към 9 септември 2024
Гилермо Вилас в Общомедия

Гилермо Аполинарио Вилас (на испански: Guillermo Apolinario Vilas) е аржентински тенисист, левичар.

Гилермо Аполинарио Вилас е роден на 17 август 1952 г. в Мар дел Плата, Аржентина.

Гилермо Вилас достига най-високо класиране в световната ранглиста по тенис до №2 през 1975 и 1977 г. Той е специалист предимно на клей, но постига значителни успехи и на други настилки. Списание TENNIS Magazine го поставя на 24-то място в класацията си за 40-те най-добри играчи на всички времена.[2]

През кариерата си печели 62 турнира по тенис, от които четири титли в турнирите от Големия шлем. Два пъти е победител от Откритото първенство на Австралия (1978 и 1979), и шампион на Ролан Гарос и Откритото първенство на САЩ от 1977 г.

През 1977 г. Вилас постига най-значимите успехи в кариерата си. Шампион е на два турнира от големия шлем и е финалист на един. Печели 16 турнира от общо 30 на АТП, и постига впечатляващия резултат от 132 победи срещу само 13 загуби. Поставя рекорд от 46 последователно спечелени мача на различни настилки в „Оупън ерата“, рекорд ненадминат и до днес. Въпреки това остава на второ място в ранглистата след Джими Конърс.

През 1974 г. печели заключителния Мастърс турнир като побеждава на финала Илие Настасе с резултат 7-6, 6-2, 3-6, 6-4.

През 1991 г. е включен в Международната тенис зала на славата.

Кариерна статистика

[редактиране | редактиране на кода]
година турнир съперник резултат
1977 Ролан Гарос Брайън Готфрид 6 – 0, 6 – 3, 6 – 0
1977 ОП САЩ Джими Конърс 2 – 6, 6 – 3, 7 – 6, 6 – 0
1978 ОП Австралия Джон Маркс 6 – 4, 6 – 4, 3 – 6, 6 – 3
1979 ОП Австралия Джон Садри 7 – 6, 6 – 3, 6 – 2
година турнир съперник резултат
1975 Ролан Гарос Бьорн Борг 2 – 6, 3 – 6, 4 – 6
1977 ОП Австралия Роско Танер 3 – 6, 3 – 6, 3 – 6
1978 Ролан Гарос Бьорн Борг 1 – 6, 1 – 6, 3 – 6
1982 Ролан Гарос Матс Виландер 6 – 1, 6 – 7, 0 – 6, 4 – 6

Финали сингъл (62 титли; 104 финала)

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Sports Network bio // Архивиран от оригинала на 2015-02-23. Посетен на 2024-09-09.
  2. 40 Greatest Players of the Tennis Era