Открито първенство по тенис на Германия (мъже)
German Open | |
Основан | 1892 |
---|---|
Град | Хамбург |
Държава | Германия |
Настилка | клей, на открито |
Уебсайт | hamburg-open.com |
ATP Тур | |
Категория | серии 500 на ATP |
Състезатели | 32 сингъл 16 квалификации 16 двойки |
Награден фонд | € 1 831 515 (2023) |
WTA Тур | |
Категория | WTA 250 |
Състезатели | 32 сингъл 16 квалификации 16 двойки |
Награден фонд | $ 259 303 (2023) |
Открито първенство по тенис на Германия в Общомедия |
Откритото първенство по тенис на Германия за мъже се провежда на тенискомплекса „Ам Ротенбаум“ в Хамбург.
Днес турнирът е част от сериите „Мастърс“ на АТП и се нарича Хамбург Мастърс. Той е сред най-старите и най-титулувани в света, наред с „Уимбълдън“ и откритите първенства на Австралия, Франция и САЩ, известни като Турнири от Големия шлем.
История
[редактиране | редактиране на кода]До 1938 г.
[редактиране | редактиране на кода]Първото открито първенство по тенис на Германия за мъже се провежда през 1892 г. Право на участие имат само германци и австрийци. Турнирът започва на 27 август, но е прекъснат заради избухналата епидемия на холера. Месец по-късно Валтер Боне печели първата шампионска титла.
През 1894 г. турнирът се провежда за първи път на мястото, където се намира днешният тенискомплекс. Договорено е той да се провежда на ротационен принцип на това място и на кортовете в квартала Уленхорст (където се провежда през 1892 и 1893). От 1897 г. право на участие получават всички чужденци, а шампион става англичанинът Джордж Хилярд.
Поради финансови затруднения на организаторите, в периода 1898 – 1901 г. откритото първенство на Германия се провежда в Бад Хомбург. 1902 г. бележи не само завръщането на турнира в Хамбург, но и първото състезание за двойки, спечелено от французите Декюжи и Гермо.
По време на Първата световна война Германия е изключена от международния тенис съюз и турнирът не се провежда до 1920 г. От 1924 г. комплексът „Ам Ротенбаум“ е избран за място на провеждане на откритото първенство. 1 година по-късно титлата е спечелена за 7-и път от Ото Фройцхайм – постижение, ненадминато и до днес. Заради Втората световна война състезанието отново не се провежда между 1940 и 1947 г.
1948 – 1978
[редактиране | редактиране на кода]През 1956 г. се състои юбилейният 50-и турнир. По този повод капацитетът на централния корт е увеличен на 5000 места. През 1964 г. броят на местата нараства на 8000. През тази година се играе и последният до днес чисто немски финал, в който Вилхелм Бунгерт побеждава Кристиан Кунке в 4 сета.
От 1966 г. наравно могат да се състезават професионалисти и аматьори. Три години по-късно за първи път има официален награден фонд. Той е в размер на 17 500 долара.
През 1971 г. турнирът става част от основаната от Джак Креймър година по-рано серия Гран при и започва да се провежда през месец юни.
През 1973 г. за първи път се използва правилото тайбрек. Две години по-късно са въведени квалификации за определяне на последните осем състезатели от основната схема, която се състои от 64 тенисисти. Турнирът вече се провежда през месец май.
От 1979
[редактиране | редактиране на кода]През 1979 настъпват редица промени. Една от тях е преместването на женското открито първенство на Германия, което от създаването си през 1986 г. се провежда паралелно с мъжкото, в Берлин. Сменен е и организаторът на турнира – до 1979 г. това е Хамбургската Тенис Гилдия, а след това – Хамбургският Тенис Съюз.
През 1980 г. капацитетът на централния корт е увеличен на 9000. Тази година рекорден брой зрители гледат срещите – 67000. Следващият турнир е юбилеен – 75-и – и затова наградният фонд е увеличен на 200 000 долара.
Интересът към турнира расте, а с всеки следващ се подобрява рекорда по посещаемост. През 1989 г. има 102000 посетители. През тази година централният корт побира 10000 зрители, а Германският Тенис Съюз мести офиса си на територията на комплекса.
През 1990 г. наградният фонд надвишава един милион долара. Три години по-късно Михаел Щих става първият германец, спечелил турнира след Вилхелм Бунгерт.
През 1997 е завършена последната реконструкция на централния корт. Капацитетът вече е 13200 места. Кортът е снабден и с подвижен покрив. Това е единствена по рода си конструкция от въжета, които при нужда опъват платнище с площ 8000 м2 и така мачове могат да се играят и при дъждовно време. Разходите за реконструкцията са почти 10 милиона евро.
От 1999 г. турнирът става част от новосъздадените серии Мастърс.
Юбилейното стотно издание на турнира през 2006 г. е спечелено от испанеца Томи Робредо.
Наградният фонд през 2007 г. е малко над 2,08 милиона евро. На финала Роджър Федерер надделя срещу Рафаел Надал, с което прекъсна рекордната серия на испанеца от 81 поредни мача на клей без загуба. Регистриран е нов рекорд по посещаемост – над 110 000 зрители.
Тази година в рамките на Мастърса се проведе и турнир от серията Блек Рок Тур, предназначен за тенислегенди от близкото минало. Ще участват Михаел Щих, Седрик Пиолин, Карел Новачек, Анри Льоконт, Томас Мустер, Борис Бекер, Серхи Бругера и Горан Иванишевич, спечелен от Бругера.
Напоследък става традиция преди началото турнира да се играе демонстративен мач. През 2006 година се изиграва мач, в който Марат Сафин и Томи Хаас използват екипи и ракети, с които се е играело в началото на 20 век. През 2007 г. Томи Робредо и Филип Колшрайбер играят върху контейнери в хамбургското пристанище.
От 2009 г. турнирът вече не е от сериите Мастърс, а става част от Международните серии 500 на АТП.
Комплекс „Ам Ротенбаум“
[редактиране | редактиране на кода]Тенискомплексът „Ам Ротенбаум“ се състои от 1 централен и 4 по-малки корта. Централният носи името на първия президент на Германския тенис съюз Карл Аугуст фон дер Меден. Разположен е в Ротербаум – централен квартал на Хамбург, и е лесно достъпен благодарение на няколкото автобусни линии, както и на една линия на метрото, които имат спирки в непосредствена близост.
Рекорди
[редактиране | редактиране на кода]- Най-много шампионски титли имат: Ото Фройцхайм (7), Готфрид фон Крам (6), Джосая Ричи (5), Роджър Федерер (4), Андрей Медведев, Граф Виктор Фос и Еди Дибс – по 3.
- Най-дългият сет в историята на турнира продължава 125 минути. На 3 август 1962 г. в турнира по двойки австралийците Кен Флетчър и Джон Нюкъмб печелят трисетов мач срещу германците Вилхелм Бунгерт и Кристиан Кунке. Вторият сет завършва при резултат 30:28 гейма.
Победители
[редактиране | редактиране на кода]Година | Шампион | Финалист | Резултат | |||
---|---|---|---|---|---|---|
ATP World Tour 500 | ||||||
2024 | Артур Фис | Александър Зверев | 6 – 3, 3 – 6, 7 – 6(7–1) | |||
2023 | Александър Зверев | Ласло Джере | 7 – 5, 6 – 3 | |||
2022 | Лоренцо Музети | Карлос Алкарас | 6 – 4, 6 – 7(6–8), 6 – 4 | |||
2021 | Пабло Каренио Буста | Филип Крайнович | 6 – 2, 6 – 4 | |||
2020 | Андрей Рубльов | Стефанос Циципас | 6 – 4, 3 – 6, 7 – 5 | |||
2019 | Николоз Басилашвили | Андрей Рубльов | 7 – 5, 4 – 6, 6 – 3 | |||
2018 | Николоз Басилашвили | Леонардо Майер | 6 – 4, 0 – 6, 7 – 5 | |||
2017 | Леонардо Майер | Флориан Майер | 6 – 4, 4 – 6, 6 – 3 | |||
2016 | Мартин Клижан | Пабло Куевас | 6 – 1, 6 – 4 | |||
2015 | Рафаел Надал | Фабио Фонини | 7 – 5, 7 – 5 | |||
2014 | Леонардо Майер | Давид Ферер | 6 – 7(3–7), 6 – 1, 7 – 6(7–4) | |||
2013 | Фабио Фонини | Федерико Делбонис | 4 – 6, 7 – 6(10–8), 6 – 2 | |||
2012 | Хуан Монако | Томи Хаас | 7 – 5, 6 – 4 | |||
2011 | Жил Симон | Николас Алмагро | 6 – 4, 4 – 6, 6 – 4 | |||
2010 | Андрей Голубьов | Юрген Мелцер | 6 – 3, 7 – 5 | |||
2009 | Николай Давиденко | Пол-Анри Матийо | 6 – 4, 6 – 2 | |||
ATP World Tour Masters 1000 | ||||||
2008 | Рафаел Надал | Роджър Федерер | 7 – 5, 6 – 7(3–7), 6 – 3 | |||
2007 | Роджър Федерер | Рафаел Надал | 2 – 6, 6 – 2, 6 – 0 | |||
2006 | Томи Робредо | Радек Щепанек | 6 – 1, 6 – 3, 6 – 3 | |||
2005 | Роджър Федерер | Ришар Гаске | 6 – 3, 7 – 5, 7 – 6(7–4) | |||
2004 | Роджър Федерер | Гилермо Кория | 4 – 6, 6 – 4, 6 – 2, 6 – 3 | |||
2003 | Гилермо Кория | Агустин Калери | 6 – 3, 6 – 4, 6 – 4 | |||
2002 | Роджър Федерер | Марат Сафин | 6 – 1, 6 – 3, 6 – 4 | |||
2001 | Алберт Портас | Хуан Карлос Фереро | 4 – 6, 6 – 2, 0 – 6, 7 – 6(7–5), 7 – 5 | |||
2000 | Густаво Куертен | Марат Сафин | 6 – 4, 5 – 7, 6 – 4, 5 – 7, 7:6(7–3) | |||
1999 | Марсело Риос | Мариано Сабалета | 6 – 7(5–7), 7 – 5, 5 – 7, 7 – 6(7–5), 6 – 2 | |||
1998 | Алберт Коста | Алекс Кореча | 6 – 2, 6 – 0, 1 – 0 (отк.) | |||
1997 | Андрей Медведев | Феликс Мантиля | 6 – 0, 6 – 4, 6 – 2 | |||
1996 | Роберто Каретеро | Алекс Кореча | 2 – 6, 6 – 4, 6 – 4, 6 – 4 | |||
1995 | Андрей Медведев | Горан Иванишевич | 6 – 3, 6 – 2, 6 – 1 | |||
1994 | Андрей Медведев | Евгени Кафелников | 6 – 4, 6 – 4, 3 – 6, 6 – 3 | |||
1993 | Михаел Щих | Андрей Чесноков | 6 – 3, 6 – 7(1–7), 7 – 6(9–7), 6 – 4 | |||
1992 | Стефан Едберг | Михаел Щих | 5 – 7, 6 – 4, 6 – 1 | |||
1991 | Карел Новачек | Магнус Густафсон | 6 – 3, 6 – 3, 5 – 7, 0 – 6, 6 – 1 | |||
1990 | Хуан Агилера | Борис Бекер | 6 – 1, 6 – 0, 7 – 6 | |||
1989 | Иван Лендъл | Хорст Скоф | 6 – 4, 6 – 1, 6 – 3 | |||
1988 | Кент Карлсон | Анри Льоконт | 6 – 2, 6 – 1, 6 – 4 | |||
1987 | Иван Лендъл | Милослав Мечирж | 6 – 1, 6 – 3, 6 – 3 | |||
1986 | Анри Льоконт | Милослав Мечирж | 6 – 2, 5 – 7, 6 – 4, 6 – 2 | |||
1985 | Милослав Мечирж | Хенрик Сундстрьом | 6 – 4, 6 – 1, 6 – 4 | |||
1984 | Хуан Агилера | Хенрик Сундстрьом | 6 – 4, 2 – 6, 2 – 6, 6 – 4, 6 – 4 | |||
1983 | Яник Ноа | Хосе Игерас | 3 – 6, 7 – 5, 6 – 2, 6 – 0 | |||
1982 | Хосе Игерас | Питър Макнамара | 6 – 4, 7 – 6, 6 – 7, 3 – 6, 7 – 6 | |||
1981 | Питър Макнамара | Джими Конърс | 7 – 5, 6 – 1, 4 – 6, 6 – 4 | |||
1980 | Харолд Соломон | Гилермо Вилас | 6 – 7, 6 – 2, 6 – 4, 2 – 6, 6 – 3 | |||
1979 | Хосе Игерас | Харолд Соломон | 3 – 6, 6 – 1, 6 – 4, 6 – 1 | |||
1978 | Гилермо Вилас | Войтек Фибак | 6 – 2, 6 – 4, 6 – 2 | |||
1977 | Паоло Бертолучи | Мануел Орантес | 6 – 3, 4 – 6, 6 – 2, 6 – 3 | |||
1976 | Еди Дибс | Мануел Орантес | 6 – 1, 4 – 6, 6 – 1, 2 – 6, 6 – 1 | |||
1975 | Мануел Орантес | Ян Кодеш | 3 – 6, 6 – 2, 6 – 2, 4 – 6, 6 – 1 | |||
1974 | Еди Дибс | Ханс-Йоахим Пльоц | 6 – 2, 6 – 2, 6 – 3 | |||
1973 | Еди Дибс | Карл Майлер | 6 – 1, 3 – 6, 7 – 6, 6 – 3 | |||
1972 | Мануел Орантес | Адриано Паната | 6 – 2, 9 – 7, 6 – 0 | |||
1971 | Андрес Химено | Петер Сьоке | 6 – 3, 6 – 2, 6 – 2 | |||
1970 | Том Окер | Илие Настасе | 4 – 6, 6 – 3, 6 – 3, 6 – 4 | |||
1969 | Тони Роуч | Том Окер | 6 – 1, 5 – 7, 7 – 5, 8 – 6 | |||
1968 | Джон Нюкъмб | Клиф Драйсдейл | 6 – 3, 6 – 2, 6 – 4 | |||
↑ Оупън ера ↑ | ||||||
1967 | Рой Емерсън | Мануел Сантана | 6 – 3, 6 – 3, 6 – 1 | |||
1966 | Фред Стол | Ищван Гуляс | 2 – 6, 7 – 5, 6 – 1, 6 – 2 | |||
1965 | Клиф Драйсдейл | Боро Йованович | 6 – 2, 6 – 4, 3 – 6, 6 – 3 | |||
1964 | Вилхелм Бунгерт | Кристиан Кунке | 0 – 6, 6 – 4, 7 – 5, 6 – 2 | |||
1963 | Мартин Мълиган | Боб Хюит | 6 – 0, 0 – 6, 8 – 6, 6 – 2 | |||
1962 | Род Лейвър | Мануел Сантана | 8 – 6, 7 – 5, 6 – 4 | |||
1961 | Род Лейвър | Луис Аяла | 6 – 2, 6 – 8, 5 – 7, 6 – 1, 6 – 2 | |||
1960 | Никола Пиетранджели | Ян-Ерик Лундквист | 6 – 3, 2 – 6, 6 – 4, 6 – 2 | |||
1959 | Уилям Найт | Ян Вермаак | 4 – 6, 6 – 4, 4 – 6, 6 – 3, 8 – 6 | |||
1958 | Свен Давидсон | Жак Бришан | 5 – 7, 6 – 4, 0 – 6, 9 – 7, 6 – 3 | |||
1957 | Мервин Роуз | Пиер Дармон | 6 – 3, 6 – 0, 6 – 1 | |||
1956 | Лю Хоуд | Орландо Сирола | 6 – 2, 5 – 7, 6 – 4, 8 – 6 | |||
1955 | Артър Ларсен | Владислав Сконечки | 3 – 6, 6 – 3, 7 – 5, 6 – 8, 6 – 3 | |||
1954 | Бъдж Пати | Свен Давидсон | 6 – 1, 6 – 1, 7 – 5 | |||
1953 | Бъдж Пати | Фаусто Гардини | 6 – 3, 6 – 2, 6 – 3 | |||
1952 | Ерик Стърджис | Ярослав Дробни | 6 – 3, 6 – 2, 6 – 3 | |||
1951 | Ленарт Бергелин | Свен Давидсон | 4 – 6, 6 – 3, 4 – 6, 6 – 4, 7 – 5 | |||
1950 | Ярослав Дробни | Готфрид фон Крам | 6 – 3, 6 – 4, 6 – 4 | |||
1949 | Готфрид фон Крам | Ернст Буххолц | 7 – 5, 6 – 1, 6 – 0 | |||
1948 | Готфрид фон Крам | Хелмут Гулч | 6 – 4, 6 – 1, 4 – 6, 6 – 3 | |||
1947 | Турнирът на се провежда (Втора световна война) | |||||
1946 | ||||||
1945 | ||||||
1944 | ||||||
1943 | ||||||
1942 | ||||||
1941 | ||||||
1940 | ||||||
1939 | Хенер Хенкел | Родерих Менцел | 4 – 6, 6 – 4, 6 – 0, 6 – 1 | |||
1938 | Ото Сигети | Бертран Дестрамо | 8 – 6, 6 – 8, 6 – 3, 6 – 3 | |||
1937 | Хенер Хенкел | Вивиан Макграт | 1 – 6, 6 – 3, 8 – 6, 3 – 6, 6 – 1 | |||
1936 | Турнирът на се провежда | |||||
1935 | Готфрид фон Крам | Ото Сигети | 6 – 3, 6 – 3, 6 – 3 | |||
1934 | Готфрид фон Крам | Клейтън Лий Бъруел | 6 – 2, 6 – 1, 6 – 4 | |||
1933 | Готфрид фон Крам | Родерих Менцел | 7 – 5, 2 – 6, 4 – 6, 6 – 3, 6 – 4 | |||
1932 | Готфрид фон Крам | Родерих Менцел | 3 – 6, 6 – 2, 6 – 2, 6 – 3 | |||
1931 | Родерих Менцел | Густав Йенеке | 6 – 2, 6 – 2, 6 – 1 | |||
1930 | Кристиан Бусу | Йоширо Охта | 1 – 6, 8 – 6, 2 – 6, 6 – 4, 6 – 4 | |||
1929 | Кристиан Бусу | Ото Фройцхайм | 6 – 1, 4 – 6, 6 – 1, 6 – 8, 6 – 1 | |||
1928 | Даниел Прен | Ханс Молденхауер | 6 – 1, 6 – 4, 6 – 3 | |||
1927 | Ханс Молденхауер | Вили Ханеман | 6 – 2, 4 – 6, 6 – 4, 6 – 4 | |||
1926 | Ханс Молденхауер | Валтер Десарт | 6 – 2, 6 – 2, 6 – 1 | |||
1925 | Ото Фройцхайм | Бела фон Керлинг | 6 – 4, 6 – 1, 4 – 6, 6 – 1 | |||
1924 | Бела фон Керлинг | Луис Мария Хайден | 8 – 6, 6 – 1, 9 – 7 | |||
1923 | Хайнц Ландман | Луис Мария Хайден | 6 – 2, 6 – 3, 7 – 5 | |||
1922 | Ото Фройцхайм | Фридрих Рае | 2 – 6, 6 – 0, 8 – 6, 6 – 1 | |||
1921 | Ото Фройцхайм | Робърт Клайншрот | 6 – 4, 8 – 6 (отк.) | |||
1920 | Оскар Кройцер | Луис Мария Хайден | 6 – 0, 6 – 0, 6 – 2 | |||
1919 | Турнирът на се провежда (Първа световна война) | |||||
1918 | ||||||
1917 | ||||||
1916 | ||||||
1915 | ||||||
1914 | ||||||
1913 | Хайнрих Шомбурк | Ото фон Мюлер | 6 – 2, 6 – 4, 7 – 5 | |||
1912 | Ото фон Мюлер | Хайнрих Шомбурк | 2 – 6, 6 – 1, 6 – 4, 6 – 2 | |||
1911 | Ото Фройцхайм | Феликс Пайпс | 6 – 3, 6 – 2, 6 – 1 | |||
1910 | Ото Фройцхайм | Курт Бергма | без игра | |||
1909 | Ото Фройцхайм | Фридрих Рае | 6 – 0, 6 – 2, 6 – 3 | |||
1908 | Джосая Ричи | Джордж К. Логи | 6 – 1, 6 – 1, 6 – 3 | |||
1907 | Ото Фройцхайм | Джосая Ричи | 7 – 5, 6 – 3, 6 – 4 | |||
1906 | Джосая Ричи | Фридрих Рае | 6 – 2, 6 – 2, 6 – 0 | |||
1905 | Джосая Ричи | Антъни Уилдинг | 8 – 6, 7 – 5, 8 – 6 | |||
1904 | Джосая Ричи | Курт фон Весели | 6 – 4, 6 – 0, 10 – 8 | |||
1903 | Джосая Ричи | Макс Декюжи | без игра | |||
1902 | Макс Декюжи | Джон Флавел | 4 – 6, 2 – 6, 7 – 5, 7 – 5, 6 – 0 | |||
1901 | Макс Декюжи | Фредерик У. Пейн | 6 – 4, 6 – 4, 4 – 6, 6 – 2 | |||
1900 | Джордж Хилярд | Хю Дохърти | без игра | |||
1899 | Кларънс Хоубърт | Херълд Меъни | 8 – 6, 8 – 10, 6 – 0, 6 – 8, 8 – 6 | |||
1898 | Херълд Меъни | Джошуа Пим | 6 – 4, 6 – 3, 6 – 4 | |||
1897 | Джордж Хилярд | Джордж Бол-Грийн | 6 – 1, 6 – 2, 6 – 3 | |||
1896 | Граф Виктор Фос | Георг Ванцелиус | 6 – 1, 6 – 0, 6 – 1 | |||
1895 | Граф Виктор Фос | Кристиан Винцер | 6 – 2, 6 – 1, 6 – 2 | |||
1894 | Граф Виктор Фос | Кристиан Винцер | 6 – 1, 6 – 4, 11 – 9 | |||
1893 | Кристиан Винцер | Валтер Боне | 6 – 4, 6 – 0, 3 – 6, 6 – 3 | |||
1892 | Валтер Боне | Р. А. Леерс | 7 – 5, 6 – 3 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на турнира Архив на оригинала от 2007-06-24 в Wayback Machine.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Германия Оупън Официален сайт
- Германия Оупън в Сайта на ATP
- Официален сайт на Германския Тенис Съюз
|