Мария Тодева
| Мария Тодева | |
| българска революционерка | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 7 декември 1969 г.
|
| Учила в | Солунска българска девическа гимназия |
Мария Лазарова Буйнова, по баща Тодева, е българска учителка и революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Мария Тодева е родена на 22 януари 1886 година в Банско в семейството на революционера Лазар Тодев и принадлежи към големия бански род Тодеви. В 1901 година Мария Тодева завършва Сярското българско педагогическо училище и започва да работи като учителка в родното си село. Брат ѝ Димитър Тодев я привлича във ВМОРО и в 1902 година[1] Тодева създава женско революционно дружество в Банско. Заедно с другите учителки в града на следната 1903 година ушива революционното знаме, с което местната чета участва в Илинденско-Преображенското въстание. В 1903 година започва да учи в Солунската българска девическа гимназия, която завършва с шестнадесетия ѝ випуск в 1906 година[2] и отново работи като учителка. В 1908 година се жени за дееца на левицата във ВМОРО Александър Буйнов.
След убийството на Александър Буйнов (септември 1924) тя се установява в София и работи като учителка.[3] Членка е на ръководството на Съюза на македонските културно-просветни дружества и авторка на спомени за Илинденско-Преображенското въстание.[4]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Радон Тодев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Лазар Тодев (около 1785 — ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Гинда Димитрова Молерова | Никола Тодев (1818 — 1908) | Благо Тодев (1820 — 1862) | Парашкева Тодева | Костадин Димитров Сирлещов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Лазар Тодев (1853 — 1898) | Иван Тодев | Георги Тодев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Тодев (1873 — 1952) | Мария Тодева (1886 — 1969) | Благой Тодев (1868 — 1937) | Борис Тодев (1877 — 1905) | Асен Тодев (1882 — 1935) | Радон Тодев (1869 — 1903) | Лазар Тодев | Манда Тодева | Никола Пандев (четник на Сандански) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Здравка Воденичарова (1912 — 2004) | Илия Воденичаров (1907 — 1960) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Пирин Воденичаров (1937 — 1992) | Румен Воденичаров (р. 1938) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 331.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 168.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 466-467.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 332.
