Направо към съдържанието

Благо Тодев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Благо Тодев
Роден
1820 г.
Починал
1862 г. (42 г.)

Благо Лазаров Тодев, известен като Кир Благо, е български общественик и революционер от XIX век.[1]

Тодев е роден в 1820 година в разложкото село Банско, тогава в Османската империя, днес България, и произхожда от големия бански род Тодеви. Местна легенда твърди, че е побратим с Ильо войвода. Около средата на века в Разложко се подвизава турска банда, начело с Индже Хюсеин ага, която отвлича хора за откуп. След отвличането на едно овчарче, за което е поискан откуп от 50 лири, кир Благо Тодев събира чета и успява да унищожи цялата банда в местността Мозговица в Пирин. Арестуван е от властите и е подложен на жестоки изтезания, които разклащат здравето му. Освободен е срещу голям откуп. Умира в 1862 година в Банско и е погребан в двора на „Света Троица“.[1]

Името „Кир Благо Тодев“ носи улица в Банско, а за унищожаването на турската банда има народни песни.[1]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Радон Тодев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лазар Тодев
(около 1785 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гинда Димитрова
Молерова
 
Никола Тодев
(1818 — 1908)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Благо Тодев
(1820 — 1862)
 
 
 
 
Парашкева Тодева
 
Костадин Димитров
Сирлещов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лазар Тодев
(1853 — 1898)
 
 
 
 
 
 
 
Иван Тодев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Тодев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Тодев
(1873 — 1952)
 
Мария Тодева
(1886 — 1969)
 
Благой Тодев
(1868 — 1937)
 
Борис Тодев
(1877 — 1905)
 
Асен Тодев
(1882 — 1935)
 
Радон Тодев
(1869 — 1903)
 
Лазар Тодев
 
Манда Тодева
 
Никола Пандев
(четник на Сандански)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Здравка Воденичарова
(1912  — 2004)
 
Илия Воденичаров
(1907 — 1960)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Пирин Воденичаров
(1937 — 1992)
 
Румен Воденичаров
(р. 1938)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
  1. а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 330.