Направо към съдържанието

Борис Тодев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Борис Тодев
български революционер
Роден
1877 г.
Починал

Борис Иванов Тодев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Тодев е роден в град Банско и произхожда от големия бански род Тодеви. Той е брат на члена на Разложкия околийски комитет Благой Тодев и на първия кмет на Банско - Асен Тодев. Роднина е на войводата Радон Тодев. Завършва пети клас в Солунската българска гимназия и работи като български учител.[2][3][4] Влиза във ВМОРО, от 1896 година е секретар-касиер на Разложкия околийски комитет.[2][3][4][5]

По-късно става четник в четата на Христо Чернопеев. В 1901 година е арестуван по аферата „Мис Стоун“. В 1905 година е отново арестуван и убит от конвоя на път за Солун в местността Свети Георги (Белия кръст) край Банско заедно с Никола Проданичин (баща на Йонко Вапцаров) и Милан Колчагов на 24 септември 1905 година.[2][3][4]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Радон Тодев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лазар Тодев
(около 1785 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гинда Димитрова
Молерова
 
Никола Тодев
(1818 — 1908)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Благо Тодев
(1820 — 1862)
 
 
 
 
Парашкева Тодева
 
Костадин Димитров
Сирлещов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лазар Тодев
(1853 — 1898)
 
 
 
 
 
 
 
Иван Тодев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Тодев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Тодев
(1873 — 1952)
 
Мария Тодева
(1886 — 1969)
 
Благой Тодев
(1868 — 1937)
 
Борис Тодев
(1877 — 1905)
 
Асен Тодев
(1882 — 1935)
 
Радон Тодев
(1869 — 1903)
 
Лазар Тодев
 
Манда Тодева
 
Никола Пандев
(четник на Сандански)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Здравка Воденичарова
(1912  — 2004)
 
Илия Воденичаров
(1907 — 1960)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Пирин Воденичаров
(1937 — 1992)
 
Румен Воденичаров
(р. 1938)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
  1. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 330.
  2. а б в Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 166.
  3. а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 331.
  4. а б в Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 465.
  5. Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 14.