Димитър Тодев
Димитър Тодев | |
български революционер | |
Димитър Тодев и Кочо Молеров в 1903 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Награди | Военен орден „За храброст“ |
Димитър Тодев в Общомедия |
Димитър (Миндьо,[1] Мингьо, Минджо, Минчо) Лазаров Тодев с псевдоним Калоян[2] е български революционер, разложки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Тодев е роден в 1873 година в разложкото село Банско, което тогава е в Османската империя и произхожда от големия бански род Тодеви – внук е на Никола Тодев, син на Лазар Тодев и брат на Мария Тодева. Учи в Банско. Завършва V клас на българската гимназия в Солун, където е съученик с Гоце Делчев, и от есента на 1891 година е учител за една година в родното си село. По-късно се занимава с търговия с дървен материал. Влиза във ВМОРО. В 1896 година Делчев става главен учител в Банско и основава Разложкия революционен комитет, като пръв негов председател до 1903 година е Тодев, който председателства и Разложкия околийски комитет.[3][4] Участва в аферата „Мис Стоун“ в 1901 година. Арестуван е от властите за участие в аферата и жестоко изтезаван. След освобождението си, заминава за Свободна България.[3]
През юли 1903 година се връща в Банско и е делегат от Разложкия район на конгреса на Серския революционен окръг, на който е изработен план за въстанически действия.[3][5] По време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година заедно с Костадин Молеров и Антон Шипков е в щаба, ръководещ бойните действия в Разлога.[3][6] Начело на голяма чета се сражава с османците в местността Суходол край Банско. След разгрома на въстанието, се изтегля в Свободна България.[3]
Участва в Балканската война в 1912 година като доброволец в Македоно-одринското опълчение и се сражава в нестроевата рота на 3 солунска дружина. Носител е на кръст „За храброст“ IV степен.[7] Участва в Първата световна война.[3]
След войните живее в Пазарджик, и участва като делегат от Татарпазарджишкото македонско братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[8] От 1924 година е в София, където се занимава с търговия.[3] Същевременно членува в Илинденската организация.
Тодев е баща на Здравка Воденичарова (1912 – 2004), юристка по образование и комунистическа активистка, майка на политиците Пирин Воденичаров (1937-1992) и Румен Воденичаров (р. 1938).
Димитър Тодев умира на 16 март 1952 година в София.[3][9]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]Радон Тодев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Лазар Тодев (около 1785 — ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Гинда Димитрова Молерова | Никола Тодев (1818 — 1908) | Благо Тодев (1820 — 1862) | Парашкева Тодева | Костадин Димитров Сирлещов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Лазар Тодев (1853 — 1898) | Иван Тодев | Георги Тодев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Димитър Тодев (1873 — 1952) | Мария Тодева (1886 — 1969) | Благой Тодев (1868 — 1937) | Борис Тодев (1877 — 1905) | Асен Тодев (1882 — 1935) | Радон Тодев (1869 — 1903) | Лазар Тодев | Манда Тодева | Никола Пандев (четник на Сандански) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Здравка Воденичарова (1912 — 2004) | Илия Воденичаров (1907 — 1960) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Пирин Воденичаров (1937 — 1992) | Румен Воденичаров (р. 1938) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 76.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 49, 65.
- ↑ а б в г д е ж з и Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 331.
- ↑ Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 14.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 450.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 166.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 435.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 465-466.
- Дейци на ВМОРО
- Български революционери от Македония
- Тодеви
- Македоно-одрински опълченци
- Незавършили ученици в Солунската българска мъжка гимназия
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Участници в аферата „Мис Стоун“
- Починали в София
- Родени в Банско
- Български просветни дейци от Македония
- Български военни дейци от Първата световна война
- Български имигранти от Македония в Пазарджик
- Дейци на Илинденската организация
- Български подофицери