Направо към съдържанието

Мануил Комнин Раул Асен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Мануил Комнин.

Мануил Комнин Раул Асен
Μανουήλ Κομνηνός Ῥαούλ Ασάν
Мануил Асен и съпругата му. Миниатюра от Устава на Теодора Синадина, XIV в.
Роден
предполага се XIV век
Починал
1355 г.
Военна служба
Званиегенерал
Семейство
БащаАндроник Асен
Братя/сестриИрина Асенина
Йоан Асен
СъпругаАнна Комнина Дукина Палеологина Асенина[1]
ДецаАндроник Асен Палеолог
Други родниниЙоан Кантакузин (зет)
Мануил Кантакузин (племенник)
Матей Кантакузин (племенник)
Андроник Кантакузин (племенник)
Мария Кантакузина (племенница)
Теодора Кантакузина (племенница)
Елена Кантакузина (племенница)

Мануил Комнин Раул Асен (на гръцки:Μανουήλ Κομνηνός Ραούλ Ασάνης) е византийски военачалник, внук на българския цар Иван Асен III от династията Асеневци.

Мануил е най-голям син на Андроник Асен и съпругата му от рода на Тарханиотите. По бащина линия Мануил е внук на българския цар Иван Асен III и на византийската принцеса Ирина Палеологина.

Като част от висшата византийска аристокрация Мануил заема поста велик примикирий и прави забележителна кариера на военачалник в Тракия. Под командата на Андроник III Палеолог участва в битката при Русокастро срещу българският цар Иван Александър. Около 1335 г. е арестуван за измяна, но по-късно е освободен от Йоан Кантакузин. През 1342 става стратег на Димотика, а през 1344 г. – управител на Виза.[2] При управлението на Йоан Кантакузин Мануил Асен получава титлите севастократор (1345 – 1354) и деспот (1354 – 1355).[3]

През декември 1321 г. Мануил Асен се жени за Анна Синадина, дъщеря на протостратора Теодор Синадин.[4] Заедно със съпругата си е изобразен в Устава на Теодора Синадина, който се съхранява в Бодлиевата библиотека в Оксфорд.[4][3]

Мануил Асен и Анна Синадина имат един син: Андроник Асен Палеолог (роден около 1322/1327 г.).[5][2]

  1. 1506 ᾿Ασάνης, Μανουὴλ Κοµνηνὸς ῾Ραούλ (Asanes, Manuel Komnenos Raul) // Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit.
  2. а б Cawley, Charles. Medieval lands
  3. а б Spatharakis, Iohannis (1976). The portrait in Byzantine illuminated manuscripts.. Brill Archive, pp. 196 – 197, http://books.google.com/books?id=AQ4VAAAAIAAJ&pg=PA7&hl=bg&source=gbs_toc_r&cad=0_0 
  4. а б Божилов, Иван (1994). Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и просопография (2-ро фототипно изд.). София: Издателство на БАН „Марин Дринов“, c. 304, 306 – 307, ISBN 954-430-264-6, https://djvu.online/file/dujTvm6kCmbQL 
  5. Божилов 1994, с. 304.