Манастирски възвишения
Манастирски възвишения | |
Манастирските възвишения | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | България (Област Ямбол, област Хасково, област Стара Загора) |
Част от | Тунджанско-Странджанска област |
Най-висок връх | Градище |
Надм. височина | 600 m |
Подробна карта | |
![]() | |
Манастирски възвишения в Общомедия |
Манастирските възвишения са възвишения в Югоизточна България, между Горнотракийската низина и Елховското поле, в Ямболска, Хасковска и Старозагорска област. [1]
Възвишенията се простират от запад-югозапад на изток-североизток на около 30 км, а ширината им е от 15 км на запад до 5 км на изток. Разположени са между Горнотракийската низина на запад и Елховското поле на изток. На юг, в района на село Орлов дол чрез ниски хълмове се свързват с планината Сакар. [1]
Западната и югозападната част на възвишенията представляват ниско хълмиста земя, а в източната им висока част ясно се очертават две куполовидни части (западна и източна), разделени от плоска седловина. Най-високата им точка връх Градище (600 м) увенчава западния купол, разположен на около 1,2 км северозападно от село Голям Манастир. Изградени са от габро и кристалинни шисти. Северно от възвишенията, при село Крумово има находище на желязна руда.
Климатът е преходноконтинентален със средиземноморско влияние. Отводнява се от малки и къси рекички и дерета притоци на реките Овчарица и Соколица (леви притоци на Сазлийка, от басейна на Марица) и Калница и Синаповска река (десни притоци на Тунджа). Почвите са излужени канелени горски. Най-високите части са заети от редки широколистни гори, а по надолу има обширни пасища. Добри условия за развитие на животновъдство. [1]
По склоновете и подножията им са разположени 14 села: Владимирово, Генерал Тошево, Голям манастир, Драма, Каменна река, Малък манастир, Маца, Миладиновци, Овчи кладенец, Орлов дол, Полски Градец, Пчела, Светлина и Скалица. [1]
През възвишенията и по подножията им преминават участъци от 3 пътя от Държавната пътна мрежа:
- В най-югозападната им част, от север на юг, между селата Полски Градец и Мъдрец, на протежение от 7,7 км – участък от второкласен път № 55 Дебелец – Нова Загора – Свиленград;
- По северозападното им подножие, между селата Скалица и Маца, на протежение от 14 км – участък от третокласен път № 536 Ямбол – Скалица – Маца;
- В южната им част, на протежение от 13,5 км – участък от третокласен път № 559 Полски Градец – Тополовград – Устрем. [1]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
- Лист от карта K-35-65. Мащаб: 1 : 100 000.
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e1/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F.jpg/230px-%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/07/%D0%9A%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%B2_%D0%B3%D0%B0%D0%B1%D1%8A%D1%80_9.jpg/230px-%D0%9A%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D0%B2_%D0%B3%D0%B0%D0%B1%D1%8A%D1%80_9.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e4/Topolovgrad2.jpg/230px-Topolovgrad2.jpg)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 305.