Генерал Тошево (село)
- За града със същото име вижте Генерал Тошево.
Генерал Тошево | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 248 души[1] (15 март 2024 г.) 6,02 души/km² |
Землище | 41,235 km² |
Надм. височина | 326 m |
Пощ. код | 8625 |
Тел. код | 04796 |
МПС код | У |
ЕКАТТЕ | 14725 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Ямбол |
Община – кмет | Тунджа Станчо Ставрев (Нова България, НППБ, ИТН, ВМРО-БНД, Левицата!; 2023) |
Кметство – кмет | Димо Стоянов (МК България на регионите) |
Генерал Тошево е село в Югоизточна България. То се намира в община Тунджа, област Ямбол.
География
[редактиране | редактиране на кода]Красививото село Генерал Тошево се намира в подножието на Манастирските възвишения.
Заобиколено е от живописни местности – Пиргуля, Скаличанска гора (Скаличанската курия), Три реки, Аговата гора (Агувата курия) и други.
Язовир „Генерал Тошево“ не функционира.
Традиционни посеви за местността са овощни дървета, житни и маслодайни култури и лозя. Развито е и пчеларството.
История
[редактиране | редактиране на кода]Село Генерал Тошево е разположено в полите на Манастирските възвишения. Намира се на 45 км югозападно от град Ямбол.
В официални документи за пръв път селото се споменава с наименованието Талашманлий от видния турски пътешественик Евлия Челеби в книгата му „Пътепис“, който преминава през нашите земи през 1511 г. През това време селото се намирало в местността „Долни юртове“, което е било на пътя, свързващ градовете Русе – Търново – Одрин – Цариград. Поради постоянни нападения от страна на турската еничаро-спахийска войска, населението се изселва и селото се премества източно в подножието на Манастирските възвишения, където през 1700-1720 г. се основава новото с. Талашманлий – Съветниково, където се намира и до настоящия момент. След 1934 г. се преименува в Генерал Тошево.
През 1848 г. е завършено изграждането църквата „Св. Архангел Михаил“, която е съхранена. През 1811 е открито първото училище, където се обучават предимно момчета. През 1835 в селото е донесен екземпляр от „Рибния буквар“ на д-р Петър Берон. За пръв път децата се обучават на български език с български учебник. През 80-те години на XIX век се открива Талашманлийската прогимназия, която била единствената българска прогимназия в цялата Каваклийска околия. Тук са учили децата от Каменна река, Светлина, Градец, Меден кладенец, Савино, Скалица, Овчи кладенец, Синапово, Княжево, Пчела, Миладиновци, Крумово, Тенево, Орлов дол, Доброселец, Орешник, Тополовград, и др. Външните ученици били настанени в пансион, за което били използвани няколко черковни стаи, които били построени близо до училището.
В периода на развитие на българското село се изпитва необходимост от изграждането на места, където населението ще може да провежда срещи, беседи, да съхрани своето духовно и културно наследство, завещано от предците му. На 26.12.1905 г. се създава читалище „Развитие“, което и днес е средище за запазване и развитие на българската култура и традиции. Библиотечният фонд разполага с над 8000 тома литература. Към читалището функционира женска певческа група. Успехите на самодейните състави са достойно оценени през изминалите години, те имат спечелени много награди и отличия при изявите си в общински и национални прегледи и фестивали на българското народно творчество в Ямбол, Генерал Инзово, Бакаджик, Рожен, Копривщица, Петрова нива и др.
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Източно-православно християнство
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]В селото се намира малък музей, в който са изложени украшения, съдове, носии, картини и снимки от живота в селото преди десетки години.
Читалище
[редактиране | редактиране на кода]Читалище „Развитие“ с библиотека Архив на оригинала от 2007-09-29 в Wayback Machine., киносалон, фитнес зала, музей.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Местност „Пиргуля“. При изгрев слънце и при ясно време от връх „Градище“ (местните го наричат Калето) се разгръщат незабравими изгледи от местността. На самия връх има руини от римска крепост, просъществувала и по време на Първото и Второ българско царство до завземането ѝ от османските турци. Имала е важно стратегическо разположение. Крепостта се нарича „Пиргуля“, което произхожда от гръцката дума „Пиргос“ – крепост, кула. В района на крепостта е открито съкровище от византийски сребърни монети от ранното средновековие.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Селски събор се провежда всяка година на 2 юни.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
|