Направо към съдържанието

Гълъбинци

Гълъбинци
България
42.4277° с. ш. 26.2587° и. д.
Гълъбинци
Област Ямбол
42.4277° с. ш. 26.2587° и. д.
Гълъбинци
Общи данни
Население294 души[1] (15 март 2024 г.)
7,58 души/km²
Землище38,792 km²
Надм. височина154 m
Пощ. код8642
Тел. код04797
МПС кодУ
ЕКАТТЕ18259
Администрация
ДържаваБългария
ОбластЯмбол
Община
   кмет
Тунджа
Станчо Ставрев
(Нова България, НППБ, ИТН, ВМРО-БНД, Левицата!; 2023)
Кметство
   кмет
Радостина Тодорова (БСП за България)

Гълъбинци е село в Югоизточна България. То се намира в община Тунджа, област Ямбол.

Селото е разположено в полите на Светиилийските възвишения на около три километра североизточно от извора на малката рекичка Калница (Азмака), десен приток на река Тунджа. Намира се на 25 км югозападно от гр. Ямбол. Сегашното си име то получава през 1934 г., когато са преименувани селищата, носещи турски имена. Името не е преводно, а е символ на свободолюбивия дух на българина[2]. През 1939 г. селото наброява 2180 жители с 413 жилищни сгради, и обществени сгради — кметство, църква „Св. Арх. Михаил“ и основно училище „Христо Ботев“, строено през 1925–1926 години от майстор Перо от гр. Трън за 3 милиона лева. Гълъбинци е на шосеен кръстопът СливенТополовград и ЯмболНова Загора. На 9 km северно се намира гара Кермен — (жп. линия Стара Загора – Ямбол).

Историята на селото датира от поне 500 години. Старото му име е Мусукоджали (тур. Musa-Koçalı).

Почти 100% православни християни с изключение на 2-3 семейства. Църквата на селото „Св. Архангел Михаил“ е построена през 1906 г. от известния по това време майстор Георги Перев от колиби Ошенти, Бахренска община, Дряновска околия, за 9500 сребърни лева и с активната помощ на православните християни от селото. По това време не е имало хора от други изповедания.

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]

Кметство, БТК, ДСК, Български пощи.

  1. www.grao.bg
  2. Кой от двамата видни общественици по това време - Пенко Стайков Узунов или Лука Кънев Аврамов, е предложил първи това уникално име не е най-важно, защото то е било прието от населението. Първият от двамата кръстници на селото е бил кмет по това време (1934-35 г.). [из спомени на съвременник]