Гълъбинци
| Гълъбинци | |
  Гълъбинци  Гълъбинци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 294 души[1] (15 март 2024 г.) 7,58 души/km² |
| Землище | 38,792 km² |
| Надм. височина | 154 m |
| Пощ. код | 8642 |
| Тел. код | 04797 |
| МПС код | У |
| ЕКАТТЕ | 18259 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Ямбол |
| Община – кмет | Тунджа Станчо Ставрев (Нова България, НППБ, ИТН, ВМРО-БНД, Левицата!; 2023) |
| Кметство – кмет | Радостина Тодорова (БСП за България) |
Гълъбинци е село в Югоизточна България. То се намира в община Тунджа, област Ямбол.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в полите на Светиилийските възвишения на около три километра североизточно от извора на малката рекичка Калница (Азмака), десен приток на река Тунджа. Намира се на 25 км югозападно от гр. Ямбол. Сегашното си име то получава през 1934 г., когато са преименувани селищата, носещи турски имена. Името не е преводно, а е символ на свободолюбивия дух на българина[2]. През 1939 г. селото наброява 2180 жители с 413 жилищни сгради, и обществени сгради — кметство, църква „Св. Арх. Михаил“ и основно училище „Христо Ботев“, строено през 1925–1926 години от майстор Перо от гр. Трън за 3 милиона лева. Гълъбинци е на шосеен кръстопът Сливен — Тополовград и Ямбол — Нова Загора. На 9 km северно се намира гара Кермен — (жп. линия Стара Загора – Ямбол).
История
[редактиране | редактиране на кода]Историята на селото датира от поне 500 години. Старото му име е Мусукоджали (тур. Musa-Koçalı).
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Почти 100% православни християни с изключение на 2-3 семейства. Църквата на селото „Св. Архангел Михаил“ е построена през 1906 г. от известния по това време майстор Георги Перев от колиби Ошенти, Бахренска община, Дряновска околия, за 9500 сребърни лева и с активната помощ на православните християни от селото. По това време не е имало хора от други изповедания.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Кметство, БТК, ДСК, Български пощи.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Кой от двамата видни общественици по това време - Пенко Стайков Узунов или Лука Кънев Аврамов, е предложил първи това уникално име не е най-важно, защото то е било прието от населението. Първият от двамата кръстници на селото е бил кмет по това време (1934-35 г.). [из спомени на съвременник]
| |||||||
