Соколица (река)

Соколица
	Соколица
	Местоположение; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България; Област Хасково; Община Тополовград; Област Стара Загора; Община Гълъбово
Дължина	60,5 km
Водосб. басейн	343 km²
Начало
Място	Сакар планина, ; южно от връх Боговец
Координати	42°00′56.16″ с. ш. 26°16′37.92″ и. д. / 42.0156° с. ш. 26.2772° и. д.
Надм. височина	713 m
Устие
Място	ляв приток на Сазлийка → Марица → Бяло (Егейско море)
Координати	42°07′54.84″ с. ш. 25°52′48″ и. д. / 42.1319° с. ш. 25.88° и. д.
Надм. височина	86 m

Соколица (до 29 юни 1942 г. носи името Дуван дере)^[1] е река в Южна България – Област Хасково, община Тополовград и Област Стара Загора, община Гълъбово, ляв приток на река Сазлийка, от басейна на Марица. Дължината ѝ е 60,5 km, която ѝ отрежда 63-то място сред реките на България.

Река Соколица извира под името Сакарско дере на 713 m н.в. в южното подножие на връх Боговец (738 m) в планината Сакар. До село Орлов дол долината ѝ е дълбока и ориентирана на север, всечена в младолевантийска акумулационна повърхнина. След това завива на запад и протича в широка долина с малък надлъжен наклон. Влива се отляво в река Сазлийка от басейна на Марица на 86 m н.в., южно град Гълъбово. Преди изграждането на язовир „Розов кладенец“, реката се е вливала северно от града.

Площта на водосборния басейн на Соколица е 343 km², което представлява 10,6% от водосборния басейн на Сазлийка. Основни притоци: → ляв приток; ← десен приток.

→ Орташко дере
→ Вряшка река
← Кондуздере
→ Капандере
← Махмудчукдере
→ Гюргенска река
→ Торлакдере
→ Циганска река
→ Кумлия

Речният режим на подхранване е с плувиален характер, което определя ясно изразен пролетен максимум на оттока – януари-май, а минимумът – юли-октомври.

По течението на реката са разположени 5 села:

Област Хасково

Община Тополовград – Орлов дол, Владимирово;

Област Стара Загора

Община Гълъбово – Мъдрец, Искрица, Обручище.

По самото течение на реката няма язовири, но по множество от притоците ѝ има изградени няколко микроязовира („Розов кладенец“, „Медникарово“, „Мъдрец“, „Червена река“ и др.) използвани за напояване и промишлено водоснабдяване.

В реката се развъждат шарани, сомове и др. видове риби.

Вижте също

Топографска карта

Лист от карта K-35-64. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-64. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 194.

Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 454.

[1] Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 194.

[1]