Люляково (област Бургас)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Люляково.
| Люляково | |
 ЖП спирка Люляково | |
  Люляково  Люляково | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1799 души[1] (15 март 2024 г.) |
| Надм. височина | 229 m |
| Пощ. код | 8570 |
| Тел. код | 05942 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 44690 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община – кмет | Руен Ахмед Мехмед (ДПС; 2023) |
| Кметство – кмет | Люляково Ниязи Хасан (ДПС) |
| Люляково в Общомедия | |
Лю̀ляково е село в Южна България, община Руен, област Бургас.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Люляково се намира в югоизточна България, около 50 km северозападно от областния център Бургас и 23 km в същата посока от Айтос, около 26 km на север-североизток от Карнобат и около 18 km на запад-северозапад от общинския център Руен. Разположено е в южните разклонения на Върбишката планина, Източна Стара планина[2]. Селото е застроено по билото и полегатия западен склон на заравнено възвишение, слизащо от север на юг към река Луда Камчия между два нейни малки леви притока, прилежащо почти по цялото си протежение от около 2,5 km към западния приток. Надморската височина намалява от около 280 m в северния край на селото до около 190 – 200 m в южния му край, а в центъра му е около 225 m.
Климатът е преходноконтинентален, почвите в землището са канелено-подзолисти (псевдоподзолисти).[2]
През селото минава третокласният републикански път III-7305, който на запад води през селата Съединение и Камчия към връзка с второкласния републикански път II-73 (Карнобат – Шумен), а на югоизток покрай село Череша към село Вресово и връзка с третокласния републикански път III-208 (Айтос – Провадия). Общински път води на изток-североизток от Люляково през селата Рупча, Планиница и Вишна към връзка с път III-208 (северно от село Дъскотна).
Люляково се захранва с питейна вода от язовир Камчия и от собствен водоизточник.
На около 3 km югоизточно от селото, срещу моста на път III-7305 над река Луда Камчия, има гара/спирка „Люляково“ на минаващата покрай реката железопътна линия Карнобат – Комунари, част от Главна железопътна линия № 3 Илиянци (София) – Варна, а на около 1,2 km северно линията минава през тунел с дължина около 250 m.
Населението на село Люляково[3] нараства от 2155 души към 1934 г. на 2882 към 1985 г., намалява рязко на 2160 към 1992 г. и плавно – до 1636 души към 2018 г.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 1717 лица, за 365 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 1166 – към „турска“ и за останалите не е даден отговор.[4]
История
[редактиране | редактиране на кода]След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България с името Кереметлик. Преименувано е на Люляково през 1934 г.[5][2]
В землището на Люляково има 2 селищни могили от халколита. На 3 km южно от селото, на десния бряг на река Луда Камчия са разкрити следи от тракийско селище, продължило да съществува и по време на римското владичество. Люляково е средновековно българско селище, което според легенда се е наричало Граматиково. Сведения за селото под имената Гараматикув, Гараматик и мукатаа[6] Гараматик има в турски регистри от 1488, 1676, 1731 и 1739 г.
Между 1720 г. и 1760 г. селото е разрушено от башибозук, еничари и кърджалии. Голяма част от жителите му се заселват в планината Странджа, друга част – в Карнобатско. Останалото население е насилствено ислямизирано и образува ново село (днешното Люляково) пак под името Граматиково.[7]
През 1914 г. в Люляково се заселват българи от околностите на град Лампсак (в Мала Азия), потомци на въглищари от родопското село Юбрюерен (днес не съществува).[2] Българите от Лампсак се заселват първоначално в областта на манастира „Свети Йоаким и Анна“.
Училището в село Люляково е създадено на 29 август 1919 г. с временна училищна сграда от две стаи от бившето общинско управление. През лятото на 1921 г. се построява малка училищна сграда, която през 1930 г. се разширява чрез пристрояване. През учебната 1933 – 1934 г. училището се оформя като пълно основно със седми клас. Към 15 септември 1937 г. се построява нова едноетажна сграда с четири класни стаи и дирекция, през 1960 г. ѝ се надстроява втори етаж и се пристроява ляво крило. През 1960 г. училището се оформя като пълно осмокласно, а за учебната 1981 – 1982 г. е обособено като средно училище (ЕСПУ). През 1986 – 1987 г. е открит нов корпус, в който учат учениците от началния курс. До 1932 г. училището носи името „Христо Ботев“, а от 1932 г. – „Отец Паисий“.[8][9]
През 1926 г. е построена църквата „Успение Богородично“.[7] В Държавния архив – Бургас, се съхраняват документи от периода 1926 – 1948 г. на/за Църковно настоятелство при храм „Успение Богородично“ – с. Люляково, Бургаско.[10]
На 31 март 1929 г. в Люляково е основано читалище „Просвета“[11], а през 1957 г. е построен храмът „Света Богородица“.[12]
В Държавния архив – Бургас, се съхраняват документи от периода 1969 – 1995 г. на/за Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Васил Левски“ – с. Люляково, Бургаско.[13] Стопанството преминава през няколко фази, посочени в списъка на фондове от масив „C“ на архива във връзка с промените в наименованието на фондообразувателя и съответните периоди:
- Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Васил Левски“ – с. Люляково, Бургаско (1958 – 1970);
- Аграрно-промишлен комплекс (АПК) – Руен, ОТКЗС – с. Люляково, Бургаско (1971 – 1975);
- АПК – Руен, териториален растениевъден клон – с. Люляково, Бургаско (1976 – 1977);
- АПК – Руен, клоново стопанство – с. Люляково, Бургаско (1978 – 1983);
- АПК – Руен, комплексна бригада – с. Люляково, Бургаско (1984 – 1989);
- Кооперативно земеделско стопанство – с. Люляково, Бургаско (1990 – 1992);
- Земеделска кооперация – с. Люляково, Бургаско (1992 – 1992) и последно
- Ликвидационен съвет на Земеделска кооперация – с. Люляково, Бургаско (1992 – 1995).
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[14]
| Численост | |
| Общо | 1717 |
| Българи | 365 |
| Турци | 1166 |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 184 |
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Село Люляково към 2020 г. е център на кметство Люляково.[15][16]
В село Люляково към 2020 г. има:
- действащо средно училище „Отец Паисий“;[17]
- действащо читалище „Просвета – 1929 г.“;[18][19]
- постоянно действаща джамия;[20]
- действаща само на големи религиозни празници църква „Света Богородица“;[21]
- пощенска станция.[22]
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Мъжки манастир „Св. св. Йоаким и Анна“ край селото, който е действащ и продължава да се възстановява.[23]
- Фолклорен състав към читалището, инициативен и деен – традиционни битови обичаи, ритуали, редовни участия в събори и надпявания; в Люляково все още е налице уникален самобитен фолклор.
- Паметна плоча от черен мрамор, монтирана на стената на сградата на училището и посветена на загиналите във войните през 1912 – 1913 г. и 1915 – 1918 г. с надпис „Загинали за Родината от с. Люляково, ок. Айтоска; Слава на ГероитҌ“ и списък на загиналите.[24]
- Съхранявана в читалището паметна плоча от бял мрамор, посветена на загиналите в Отечествената война, с надпис „Загинали в Отечествената война от село Люляково; Слава на Героите“ и списък на загиналите.[24]
Други
[редактиране | редактиране на кода]Поминъкът на населението към 2020 г. се основава на земеделие и животновъдство, а голяма част от жените в селото работят в двата шивашки цеха. Има предприятие за производство на кабелни инсталации за автомобили, дърводелски цех, мандра, керамичен цех. Има магазини за хранителни стоки, бензиностанция, както и автокомплекс на фирма ДАКАР 2004 състоящ се от пункт за годишни технически прегледи, автосервиз, магазин за авточасти, автоморга и автомивка. За износ се изкупуват билки и гъби.
Българските традиции още се тачат – през зимата коледари обикалят къщите и пеят песни за здраве и берекет, а напролет млади момичета – „лазарки“ обикалят домовете, пеят песни и оглеждат момците. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, плодове и дребни подаръци.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Всяка година на 24 май в Читалищния дом се състои концерт. Участници са децата от местното училище и детската градина. Освен това всяка година на 3 март се провежда кратко тържество в което участват учениците от училището и фолклорния състав към читалището.
Ежегодно се чества и Ден на християнското семейство.
Източници и бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б в г Енциклопедия „България“, том 3, стр. 851, Издателство на БАН, София, 1982 г.
- ↑ Справка за населението на с. Люляково, общ. Руен, обл. Бургас
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., Люляково, община Руен, област Бургас
- ↑ Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 174; министерска заповед 3008, обнародвана на 1 септември 1934 г.
- ↑ Мукатаа – данъчно-териториална единица, която обхваща доходите от един или няколко данъка в определено селище или район, от митници, солници, пристанища, монетарници и от земи, числящи се към султанските хасове, обособявани от държавната власт и отдавани на откуп. Османско владичество, Дейност на Кадийския съд в българските земи през XVII век (Съдебни документи), Речник на турските термини; Мукатаа
- ↑ а б Голяма енциклопедия „България“, том 7, стр. 2644, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
- ↑ СУ „Отец Паисий“, Официален сайт; История
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Бургас, Списък на фондове от масив „К“, фонд 509K, Народно основно училище „Отец Паисий“ – с. Люляково, Бургаско, 1920 – 1944 г., Промени в наименованието на фондообразувателя // Архивиран от оригинала на 2020-02-24. Посетен на 2020-02-24.
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Бургас, Списък на фондове от масив „К“, фонд 467K, Църковно настоятелство при храм „Успение Богородично“ – с. Люляково, Бургаско, Промени в наименованието на фондообразувателя // Архивиран от оригинала на 2020-02-24. Посетен на 2020-02-24.
- ↑ Информационна карта за 2016 г., читалище „Просвета – 1929 г.“, село Люляково, община Руен; Прикачени файлове, КАЛЕНДАРЕН-ПЛАН1 (2).pdf, Устав, чл. 46
- ↑ Официален сайт на Св. Синод, Начало, Българска православна църква, Структура, Епархии, Сливенска епархия, Храмове, Карнобатска духовна околия; 28. с. Люляково – храм „Св. Богородица“ – 1957 г., архив на оригинала от 8 септември 2018, https://web.archive.org/web/20180908183946/http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=sliven_diocese_temples.xml, посетен на 23 февруари 2020
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Бургас, Списък на фондове от масив „С“, фонд 824, Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Васил Левски“ – с. Люляково, Бургаско, Промени в наименованието на фондообразувателя // Архивиран от оригинала на 2020-02-24. Посетен на 2020-02-24.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Справка за събитията за кметство Люляково, общ. Руен
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Бургас, кметство Люляково
- ↑ Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, Средно Училище „Отец Паисий“, село Люляково, област Бургас[неработеща препратка]
- ↑ Детайлна информация за читалище „Просвета – 1929 г.“, село Люляково, община Руен, област Бургас
- ↑ Информационна карта за 2016 г., читалище „Просвета – 1929 г.“, село Люляково, община Руен, област Бургас
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България, Люляково, община Руен, област Бургас; джамия
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България, Люляково, община Руен, област Бургас; църква
- ↑ Български пощи, Пощенски станции, област Бургас, 8570 Люляково // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2020-02-23.
- ↑ Манастир „Св. св. Йоаким и Анна“ с. Люляково
- ↑ а б Регистър на военните паметници и паметни плочи в област Бургас; село Люляково (видяно към 2020 г.)
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||