Направо към съдържанието

Лъв IV Хазар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Лъв IV.

Лъв IV Хазар
Λέων Δ' ο Χάζαρος
византийски император
Златен солид носещ изображенията (от ляво надясно) на: Лъв IV, Константин VI, Лъв III и Константин V
Златен солид носещ изображенията (от ляво надясно) на: Лъв IV, Константин VI, Лъв III и Константин V

Роден
Починал

РелигияИзточнохристиянски църкви
Управление
Период775780
ПредшественикКонстантин V Копроним
НаследникКонстантин VI
Семейство
РодИсаврийска династия
БащаКонстантин V Копроним
МайкаИрина Хазарска
Братя/сестриНикифор
СъпругаИрина Атинянката
ДецаКонстантин VI
Лъв IV Хазар в Общомедия

Лъв IV (на гръцки: Λέων Δ΄; * 25 януари 750; † 8 септември 780) е византийски император от Исаврийската династия. Управлява империята през 775 – 780 година.

Произход и възкачване на престола

[редактиране | редактиране на кода]

Лъв IV, наричан още Лъв Хазар, е син на император Константин V Копроним от първата му съпруга Чичак – Ирина Хазарска, потомка на хазарски владетел. През 751 г. малолетният Лъв е коронован от баща си за съимператор и наследник. Той е сгоден за дъщеря на франкския крал Пипин Къси, но сродяването пропада. На 25 март 775 г. Лъв IV наследява трона след като баща му умира.

При управлението на Лъв IV войските на Византия са ангажирани в сблъсъци с арабите в Сирия и Мала Азия, докато походите срещу българите са прекратени.

Лъв Хазар е женен за Ирина Сарантапихина (Ирина Атинянката), от която има син – Константин VI, който обявява за свой съимператор през 776 година. Това води до неуспешен бунт сред кесарите, полу-братя на императора, които са замонашени и заточени в Херсон.

През неговото кратко царуване гонението на икони почти е прекратено. По думите на Теофан Изповедник „император Лъв за кратко време се показал като благочестив и любител на Богородица и монасите. Не след дълго до смъртта си той изменил на това и възобновил гоненията на иконопочитателите. Скоро след това карбункули (антракс, синя пъпка) покрили главата му, той се разболял тежко и починал“.[1]

Причина за заболяването, съгласно Хронографията на Теофан, става неговото желание да притежава короната на Маврикий, която е погребана заедно с тялото на император Ираклий. Короната е извадена от гроба и Лъв, полагайки я на главата си, получава отравяне от трупната отрова. Според други версии императорът е отровен, или вече е болен, когато се възкачва на трона, или, според легендата, умира поради треска, причинена от проклятие, след като взима скъпоценен камък от икона в църквата Света София.

  1. Теофан: 768; 772
Константин V Копроним Византийски император (775 – 780) Константин VI