Линейни кораби тип „Ерзац Монарх“

Линейни кораби тип „Ерзац Монарх“ на немски: Ersatz Monarch-Klasse
Флаг	Австро-Унгария
Клас и тип	Линейни кораби от типа „Ерзац Монарх“
Производител	Stabilimento Tecnico Triestino в Триест и др., в днешни Италия и Хърватска
Служба
Заложен	1 юли 1914 г. (по план)
Изведен от експлоатация	непостроени
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	24 500 t (проектна); 21 595 t (пълна)
Дължина	172,0 m (по КВЛ) 173,2 m (максимална)
Ширина	28,5 m
Газене	8,4 m
Броня	пояс: 310 – 140 mm противоторпедна преграда; палуба и скосове: 36 mm; каземати: 150 mm; кули ГК: 80 – 340 mm; бойна рубка: 320 mm
Задвижване	4 парни турбини Parsons; 12 парни водотръбни котли Yarrow; 4 гребни винта; 31 000 к.с. (проектна)
Скорост	21 възела (39 km/h)
Далечина на плаване	5000 морски мили при 10 възела ход
Екипаж	от 1050 до 1100 души
Въоръжение
Артилерия	2x2 и 2x3 350 mm; 15x1 150 mm; 20x1 90 mm (12 от тях като зенитни оръдия); 2x1 47 mm
Торпедно въоръжение	6x1 533 mm ТА

Ерзац Монарх (на немски: Ersatz Monarch) са планирана за построяване серия австро-унгарски линейни кораби от времето на Първата световна война. Нито един кораб не е заложен на стапела.

История на проектирането

Изначално идеята за създаването на още една група дредноути за австро-унгарския флот е поднесена не от военноморските кръгове на страната, а от завода на „Шкода“ в Пилзен, който е главният производител на артилерия за ВМС. След завършване на производството на всички оръдейни кули за четирите линкора от типа „Вирибус Унитис“, представители на завода предлагат създаването на 345-мм дву- и триоръдейни кули, мотивирайки се с необходимостта да се поддържат навиците в производството на високотехнологични артилерийски системи. Военноморския отдел на Военното министерство отклонява първоначалните проекти на фирмата поради ред дребни недостатъци. Заедно с това, с цел да се противодейства на растящото влияние на „Шкода“, военноморските кръгове, на 3 юни 1911 г., представят своите технически условия за дредноутите от новото поколение. Съгласно първоначалните условия, водоизместимостта на бъдещите линкори се ограничава поради възможностите на плаващ док №1, способен да приема кораби с водоизместимост не повече от 23 800 тона. Артилерията на главния калибър трябва да е представена от 10 оръдия с калибър 305 ми в проекта „A“ и от 10 оръдия с калибър 345 мм в проекта „B“. Към декември 1911 г. Морския Технически Комитет предлага своите проекти според условията „A“ и „B“. Скоро, обаче, се изяснява, че и двата проекта надхвърлят рамките на максималната водоизместимост и за това са преработени с орязване на квартердека.

През декември 1911 г. представителите на частните фирми отново решават да покажат своето превъзходство и представят не по-малко от 26 проекта за новите линейни кораби. Свои варианти представят фирмите Danubius, CTT, CNT и военноморския инженер Силвиус Морин. Но главният корабостроител на флота Питцингер отново не желае да се предаде, и всички проекти са отклонени. Междувременно разработката на новото артилерийско оръдие от фирмата „Шкода“ води до увеличаването на калибъра на оръдията от 345 до 350 мм, при това една от причините за това става възможната унификация с германския калибър 350 мм, който се планира за приемане на въоръжение при линейните крайцери от типа „Макензен“.

През януари 1912 г. Морския Технически Комитет представя поредния проект, с 10 350-мм оръдия на главния калибър в две триоръдейни и две двуоръдейни кули, разположени линейно-терасовидно по краищата на кораба. Водоизместимостта му съставлява 24 500 тона. Обаче инженерите разбират, че проектът ще се окаже явно небалансиран без увеличаване на водоизместимостта, което намира отражение в последващите проекти. Отначало то нараства до 29 600 тона (12 350-мм оръдия), а след това и до 32 000 тона (13 350-мм оръдия). Но, в края на краищата, е приет вариантът с водоизместимост 24 500 тона и с въоръжение от 10 350-мм и 15 150-мм оръдия.

Промишлените предприятия – строители на корабите и производителите на оборудването за тях, както и в случая със строителството на предшестващия тип „Вирибус Унитис“, си имат собствени интереси: за тях е необходимо да получат поръчките. При това те желаят, също, както и в случая с предшестващия тип, да започнат строителството преди отпускането на бюджетните средства, на кредит. Това е възпрепятствано от унгарското министерство на финансите. В крайна сметка 4 кораба е решено да се строят според програмата за бюджет на 1914 – 1915 г. В края на юни 1914 г. предприятията STT и Danubius получават поръчките за строителството на първите две единици от серията, които получават номерата VIII и IX съответно. Започването на световната война, обаче, води до отлагане на залагането им, което, в крайна сметка, така и не се случва.

Представители

Название	Корабостроителница	Планирана дата на залагане	Предполагаща се дата на приемане във флота	Съдба
„Линкор VIII“	Stabilimento Tecnico Triestino, Триест	1 юли 1914 г.	30 юни 1917 г.	Не е заложен
„Линкор IX“	Ganz&co Danubius, Фиуме	1 януари 1915 г.	31 декември 1917 г.	Не е заложен
„Линкор X“	STT, Триест	1 юни 1916 г.	31 май 1919 г.	Не е заложен
„Линкор XI“	Ganz&co Danubius, Фиуме	1 юни 1916 г.	31 май 1919 г.	Не е заложен

Литература

• Conway's all the world fighting ships 1906 – 1921. London, 1986. с. 439.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные корабли типа „Эрзац Монарх““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​