Плаващ док

Плаващ док (съкр. плавдок) е съд от техническото обезпечение на флота, предназначено за изваждане от водата на плавателен съд, който е на вода, неговия ремонт (или транспортиране) и спускането му на вода^[1].

Може да бъде самоходен, ако може да се придвижва сам, без помощта на буксир и несамоходен. Плаващия док обикновено изглежда като правоъгълен хоризонтален понтон с една, две или три голи стени, образуващи конструкция, приличаща на кутия.

Система от помпи и клапани за пълнене или изпомпване на водата от баластните цистерни, разположени вътре в понтона и стените, позволява на дока да се потапя и да изплува с кораба или плавателното средство е него, които са фиксирани на доковата палуба. Този процес се нарича докуване.

Конструкция

Плаващия док се състои от понтон, който е разделен на баластни отсеци. В него са разположени баластните помпи. При пълнене (изпомпване) на вода в тях понтон потъва (изплува над водата). За осигуряване на устойчивост на понтона в подводно положение по дългата му страна има водоизместващи кули (стени) с такава височина, че при пълното му потапяне те да останат над водата в горната си част. На палубата на понтона – стапел палуба – са изградени доковите опорни устройства (ДОУ, исторически – килблокове) служещи за поставяне на съда, тяхната горна повърхност трябва да съответства на обводите на съда. След потапяне на дока във водата, при достатъчна дълбочина, съдът с помощта на швартовни и специални устройства, намиращи се на горната палуба на дока – топ палуба, се насочва между кулите на дока и се поставя над ДОУ. При изпомпване на водата от баластните цистерни плаващият док започва да изплува до докосването на ДОУ с дъното на съда. Новата свръхплавучест на системата док-съд, получена след изпомпването на водата, позволява да се достигне положение, при което напълно се изсушават подводната част на съда и стапел палубата.

Видове плаващи докове

Според устройството

За по-удобен достъп на съда някои плаващи докове имат само една кула. Устойчивостта при потапяне в този случай се осигурява с поплавъци, шарнирно съединени с кулата. Съществуват плаващи докове без кули – докотопонтонни; тяхната устойчивост при потапяне се осигурява от друг плавдок. Съществуват комплекси – докотоматки, състоящи се от няколко докотопонтони и един плавдок. За предпазване от сурови климатични условия се създават докове – елинги, имащи покрив и затваряне. На някои плаващи докове кулите в единия край се съединяват с водонепроницаема преграда, а другата има непостоянно (свалящо се) водонепроницаемо затваряне (батопорт), което се отваря при влизането на съда и се затваря преди изплуването на дока. Водата при това се изпомпва не само от баластните цистерни, до и от образуваното между кулите пространство. Такива докове се наричат плаващи докове с докова камера.

Според употребата

Различават се 3 типа плаващи докове:

ремонтни, имат развити средства и механизация за ремонтни работи, заваръчно и газорежещо оборудване, устройства за чистене и боядисване на външната повърхност на съда;
трансферни, служещи за спускане на съда във водата от хоризонталния стапел;
транспортни, предназначени за транспортиране на съдове и други плавателни съоръжения през акватории с ограничения на газенето или по мереходни условия, когато те имат опростени обводи, рулеви устройства или средства за активно управление.

Общи сведения

Ремонта на плавдоковете става по метода на т.нар. самодокуване. Най-голямо разпространение този начин на ремонт е получил при докове, чийто понтон е съставен от отделни части (количеството на тези части-понтони е от 4 до 10, ширината на всяка от тях е равна на ширината на дока, а дължината им е по-малка от ширината на стапел палубата). Самодокуването става като един по един те се отделят от кулите и влизат в същия док, аналогично на докуването на съд. Съществуват плаващи докове, наречени секционни, при които не само понтона, но и кулите са построени по дължина от отделни секции. Разновидност на секционните докове е 3-секционния док. Крайните секции на дока от този тип имат по-голяма ширина, отколкото средната секция. Съвременните плаващи докове имат комплекс устройства за механизация на докуването, системи за дистанционно управление и контрол, различна далечина на плаване и автономност и степен на обитаемост. Товароподемността на плаващите докове достига 100 000 t, а дължината им 300 m, ширината на стапел палубата до 60 m. Масата на плаващите докове с докова камера е с 30÷40% по-малка, отколкото на обикновените докове с еднаква товароподемност. В зависимост от размерите на камерата масата на плаващия док с 2 кули съставлява 1÷0,4 от масата на докуващия съд. Колкото по-голяма е товароподемността, толкова по-малко е това съотношение.

Вижте също

Камели

Източници

↑ Док//Военная энциклопедия: в 18 т./под ред. В. Ф. Новицкого и др. – СПб.; М.: Тип. т-ва И. В. Сытина, 1911 – 1915.

Външни препратки

Плавучие судоподъёмные сооружения в судоремонте и судостроении, Журнал „Морской вестник“ № 4(16) 2005 года
Плавучие доки ВМФ СССР Архив на оригинала от 2015-09-09 в Wayback Machine., Портал „Наш Флот“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Плавучий док“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Док//Военная энциклопедия: в 18 т./под ред. В. Ф. Новицкого и др. – СПб.; М.: Тип. т-ва И. В. Сытина, 1911 – 1915.

[1]