Сент Ищван (линеен кораб, 1914)
| „Сент Ищван“ SMS Szent István | |
 Линейният кораб „Сент Ищван“ | |
| Флаг | .svg){kind=small} Австро-Унгария |
|---|---|
| Клас и тип | Линеен кораб от типа „Тегетхоф“ |
| Производител | Ganz & Company's Danubius във Фиуме, днес в Хърватия. |
| Служба | |
| Поръчан | 26 ноември 1911 г. |
| Заложен | 29 януари 1912 г. |
| Спуснат на вода | 17 януари 1914 г.[1] |
| Влиза в строй | 13 декември 1915 г. |
| Изведен от експлоатация | Потопен на 10 юни 1918 г. |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 20 013 t (стандартна); 21 595 t (пълна) |
| Дължина | 151,0 m (по КВЛ) 152,2 m (максимална) |
| Ширина | 27,3 m |
| Газене | 8,9 m |
| Броня | главен пояс: 280 mm цитадела; по краищата: 110 – 150 mm; горен пояс: 110 – 180 mm; палуба: 30 – 48 mm; траверси: 120 – 180 mm; барбети: 280 mm; кули ГК: 60 – 280 mm; каземати: 180 mm; бойна рубка: 50 – 280 mm |
| Задвижване | 2 парни турбини AEG-Curtiss; 12 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox; 2 гребни винта; 26 400 к.с. (проектна) |
| Скорост | 20,4 възела (38 km/h) |
| Екипаж | 1094 души: 38 офицера; 1056 подофицера и матроси[2] |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 4x3 305 mm; 12x1 150 mm; 18x1 66 mm |
| Торпедно въоръжение | 4x1 533 mm ТА |
| Други | до 20 мини |
| „Сент Ищван“ в Общомедия | |
Сент Ищван (на немски: SMS Szent István) е Австро-Унгарски линеен кораб от времето на Първата световна война. Единственият и последен кораб от типа „Тегетхоф“[3], построен почти изцяло в унгарската част на Австро-унгарската империя.
Унгария е възнаградена с договора за построяване на линейния кораб в замяна на съгласието си за финансирането на корабите от типа „Тегетхоф“. Корабът е наречен на първия християнски крал на Унгария св. Стефан (Сент Ищван на унгарски).
Построяване
[редактиране | редактиране на кода]
на вода
Строителните работи по „Сент Ищван“ започват на 29 януари 1912 г. в корабостроителницата на „Ganz & Company's Danubius“ в град Фиуме (дн. Риека), (единствената голяма хърватска коробостроителница). Срокът за завършването на линеен кораб № VII (както е по проект) е определен за 30 юли 1914 г. Корабът обаче е предаден на флота със 17-месечно закъснение – отчасти поради забавяния, свързани с войната, отчасти поради различни технически проблеми, възникнали пред недостатъчно опитното корабостроително предприятие. В договора с компанията е включена специална клауза за построяването на дреднаута единствено от материали унгарско производство, в случай, че имат в необходимите количества и качества.[1]
Корабът е завършен на 17 януари 1914 г., но името Сент Ищван получава на 13 декември 1915 г. (Първоначално Военноморският департамент името да бъде Хуняди – на името на известния унгарси пълководец. По-късно, ерцхерцог Франц Фердинанд, който се отличава с антиунгарската си позиция, предлага името Лаудон. В края на краищата лично императорът приема името Сент Ищван.[1]). Построяването е свързано с големи разходи, тъй като корабостроителницата дотогава е изработвала само по-малки търговски кораби, и на свой ред трябва да бъде пригодена за построяването на по-големи съдове. Приет е на въоръжение на 17 ноември 1915 г.[1]
Сент Ищван се различава от трите му кораба-близнаци по това, че има платформа, построена около предния комин и простираща се от мостика до задния комин, на която са инсталирани няколко прожектора. Друга отличителна черта е модифицираната вентилационна тръба пред гротмачтата. Той е единственият кораб от класа си, който не е съоръжен с противоторпедни мрежи.
Потопяване
[редактиране | редактиране на кода]Базиран в Пола (дн. Пула), корабът участва в обичайното патрулиране и бомбардиране на италианското крайбрежие.
В 3.30 сутринта на 10 юни 1918 г., придружен от „Тегетхоф“ и 7 други кораба, напът да атакува Баража при Отранто, Сент Ищван е ударен от две 45-сантиметрови торпеда, изстреляни от италианския торпеден катер MAS-15, под командването на Луиджи Рицо (по-късни проучвания сочат, че има вероятност корабът да е ударен от 3 торпеда – две от MAS-15 и едно от MAS-21. Поради условията – здрач и т.н., MAS-21 вероятно е атакувал Сент Ищван, а не Тегетхоф. Информацията обаче не е потвърдена официално.[4]). Голяма част от 1087-членния екипаж спи, почивайки си преди очакваната след няколко часа битка. Непосредственият хаос скоро е заменен от безумни опити да бъде спасен корабът, който бързо поема вода. Тегетхоф, който първо се е отдалечил поради опасността от нова торпедна атака, се завръща и взима Сент Ищван на буксир, в опит да достигнат сухия док в Пола.
на кораба
Помпите обаче не успяват да се справят със задачата по изпомпването на нахлуващата вода и корабът бавно продължава да се наклонява, потъвайки в 6.12 ч. сутринта до остров Премуда. Счита се, че е потънал лесно поради грешките в дизайна на корабите от типа Тегетхоф: малка водоизместимост и високия център на тежестта, поради огромната тежест на 12-те 305-милиметрови оръдия от главния калибър. Все пак, само 89 души загиват, отчасти поради факта, че всички моряци от австро-унгарския флот задължително е трябвало да се научат да плуват, преди да постъпят на активна служба.
За последния половин час на кораба има архивни кадри, снимани от лейтенант Менсбургер от борда на Тегетхоф. Сент Ищван е един от само трите линейни кораба, чието потъване е филмирано, заедно с английския Баръм и американския Аризона. По-късно филмът е използван за набирането на пари за Червения кръст.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г ((ru)) Строителството на Сент Ищван
- ↑ ((ru)) Екипаж на кораба
- ↑ В литературата се среща и като „Линейни кораби тип „Вирибус Унитис““ (нем. Viribus-Unitis-Klasse).
- ↑ ((en)) Информация на страницата www.naval-history.net
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ((de)) Wagner, Dr.Walter, & Gabriel, Dr.Erich. Die 'Tegetthoff' Klasse. Vienna. 1979 г., стр. 7 – 9 (технически детайли), стр. 96 – 97 (10 снимки от потъването с коментар).
- ((en)) Kennedy, Paul. The Sinking of the Szent Istvan в The History of the First World War. BPC Publishing Ltd. Bristol. 1971 г., т. 7, №14, стр. 3072 – 3075.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- С. Е. Виноградов. Линкоры типа „Вирибус Унитис“. Москва, 2001, 32 с.
- С. А. Балакин. ВМС Италии и Австро-Венгрии 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу. Москва, 1997, 32 с.
- Ludwig Buhnau: Schiffe und ihre Schicksale. Ein Buch vom Abenteuer der Seefahrt. Arena Verlag Georg Popp, Wurzburg 1968.
- Sokol, Anthony (1968). The Imperial and Royal Austro-Hungarian Navy. Annapolis: United States Naval Institute.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- VIRIBUS UNITIS battleships (1912 – 1915) ((en))
- www.wunderwaffe.narod.ru ((ru))
- ship.bsu.by Архив на оригинала от 2020-07-03 в Wayback Machine. ((ru))
- Дредноутите от типа „Тегетхоф“ ((en))
- Военноморския флот на Австро-Унгария ((en))
- ((en)) Информация за корабите от клас Тегетхоф
- Архивни кадри от потъването на кораба – в Youtube
- Сент Ищван в снимки Архив на оригинала от 2009-10-09 в Wayback Machine.
В Общомедия има медийни файлове относно Сент Ищван (линеен кораб, 1914)
| |||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата SMS Szent István в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |