Направо към съдържанието

Тегетхоф (линеен кораб, 1912)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Тегетхоф“
SMS Tegetthoff
Линейният кораб „Тегетхоф“
Флаг Австро-Унгария
Клас и типЛинеен кораб от типа „Тегетхоф“
ПроизводителStabilimento Tecnico Triestino в Триест, днес в Италия.
Служба
Заложен24 септември 1910 г.
Спуснат на вода21 март 1912 г.
Влиза в строй21 юли 1913 г.
Изведен от
експлоатация		утилизиран
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост20 013 t (стандартна);
21 595 t (пълна)
Дължина151,0 m (по КВЛ)
152,2 m (максимална)
Ширина27,3 m
Газене8,9 m
Броняглавен пояс: 280 mm
цитадела;
по краищата: 110 – 150 mm;
горен пояс: 110 – 180 mm;
палуба: 30 – 48 mm;
траверси: 120 – 180 mm;
барбети: 280 mm;
кули ГК: 60 – 280 mm;
каземати: 180 mm;
бойна рубка: 50 – 280 mm
Задвижване4 парни турбини Parsons;
12 парни водотръбни котли Yarrow;
4 гребни винта;
27 000 к.с. (проектна)
Скорост20,4 възела
(38 km/h)
Далечина на
плаване		4200
морски мили
при 10 възела ход
Екипаж1087 души
Въоръжение
Артилерия4x3 305 mm;
12x1 150 mm;
18x1 66 mm
Торпедно
въоръжение		4x1 533 mm ТА
Другидо 20 мини
„Тегетхоф“ в Общомедия

Тегетхоф (на немски: SMS Tegetthoff) е австро-унгарски линеен кораб от времето на Първата световна война. Главен кораб на едноименния проект. Създаден е за противодействие на италианските линкори в Адриатика.

Названието на кораба

[редактиране | редактиране на кода]

Кръстен е в чест на адмирал Вилхелм фон Тегетхоф (немско изписване – Тегеттхофф, Wilhelm von Tegetthoff), австрийски адмирал от XIX век, побеждаващ италианския флот в битката при Лиса.

Други кораби със същото име

[редактиране | редактиране на кода]

Строителство

[редактиране | редактиране на кода]

На 5 октомври 1908 г. австро-унгарският Военноморски департамент издава проектните спецификации за новия линкор към компанията „Стабилименто Текнико Триестино“ (СТТ) – основният частен доставчик на флота, а през декември същата година е обявен конкурс за най-добър проект. По това време компанията CTT е достатъчно мощно и добре организирано предприятие със собствена инженерно-техническа база. Нейния проектен отдел под ръководството на водещия специалист по военно корабостроене в страната – Вячеслав Зигфрид Попер – обединява най-добрите австрийски инженери-корабостроители.

„Тегетхоф“ е построен на стапелите на Stabilimento Tecnico Triestino в Триест, в рамките на първата и единствена австро-унгарска програма за строителство на дредноути. Корабът е заложен на 24 септември 1910 г., спуснат е на вода на 21 март 1912 г. Въвеждането в строй е на 14 юли 1913 г.

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]
Флотът на Австро-Унгария по време на маневри. Главният кораб в линията е линкорът „Тегетхоф“

До началото на войната „Тегетхоф“ е включен в състава на 1-ва Морска дивизия на австро-унгарскоия флот[2].

В самото начало на Първата световна война „Тегетхоф“, заедно с корабите „Вирибус Унитис“ и „Принц Ойген“, е изпратен да окаже поддръжка в прехода към бреговете на Турция на корабите „Гьобен“ и „Бреслау“. След като немските кораби успешно избягват британските кораби, флотът е отзован[3].

През май 1915 г. „Тегетхоф“, под командването на вицеадмирал Максимилиан Ньегован, участва в бомбардировката на италианския град Анкона[4].

На 15 декември 1916 г. корабът е посетен от император Карл I.

На 12 декември 1917 г. корабът е посетен от немския кайзер Вилхелм II.

Дредноутите от типа „Вирибус Унитис“ на ВМФ на Австро-Унгария в порта на Пула

На 9 юни 1918 г., по заповед на новия командващ австрийския флот Миклош Хорти, „Тегетхоф“ и „Сент Ищван“, подсилени от разрушител и шест миноносеца, отплават от Пула. На тях им предстои да осъществят пробив на морската блокада на пролива Отранто в Адриатическо море между италианския Бриндизи и гръцкия Корфу, за да могат немските и австро-унгарските подводни лодки и кораби да могат свободно да преминават през този пролив. Тъй като се подготвя настъпателна операция на сухопътните войски в Италия, с цел да се отблъснат войските на Антантата от полуострова и да се възстанови контрола над австрийските територии, то корабите трябва да нанасят удари по фланга, за да се парализира отбранителната способност на армията на Италия, а подводните лодки да водят борба срещу надводните кораби и съдове на противника[5][6].

„

В тази операция трябваше да вземе участие целия флот, тъй като бе съвършено ясно, че след 15 май 1917 г. противникът ще хвърли в боя своите броненосни крайцери макар и за това, за да може да прихване нашите сили при оттеглянето им. Аз считах, че нашият флот ще бъде способен да ги обкръжи и унищожи.

“

От мемуарите на Миклош Хорти

На 10 юни, около 3:15 ч. през нощта група от два италиански катера – MAS 15 (с командир Армандо Гори) и MAS 21 (с командир Джузепе Аонцо) – под командването на Луиджи Рицо засича Австро-Унгарските кораби, плаващи на юг. Набирайки скорост и преминавайки до миноносците от охраната, в 3:25 ч. MAS 15 изстрелва от дистанция около 800 метра две 450-мм торпеда по „Сент Ищван“, който в 3:30 ч. след попаденията дава крен от 10° по десния борд. Торпедата, пуснати от MAS 21 по „Тегетхоф“, не го уцелват. След атаката италианските катери се оттеглят, пускайки всичките си дълбочинни бомби под форщевена на преследващия ги миноносец №76. Предполагайки, че наоколо може да има подводни лодки, „Тегетхоф“ започва да плава на зигзаг, откривайки безуспешен огън с леката си артилерия. В 4:45 ч. „Тегетхоф“ се опитва да вземе „Сент Ищван“ на буксир, за да го отведе в залива Бругулджи. Но този опит е неуспешен, тъй като независимо от всички предприети действия корабът продължава да потъва. След това последва заповед да се изостави кораба, и няколко минути след 6:00 сутринта „Сент Ищван“ се преобръща и потъва[5]. На 22 юли 1918 г. Луиджи Рицо, за тази си победа, е удостоен със златен медал и рицарския кръст на Военния орден, а след войната катерът MAS 15 е поставен в експозицията на римския „Мусео ди Рисорджименто“, където той се намира и до днес. 10 юни се отбелязва в Италия като Празник на Военноморския флот[2][3][6].

Адмирал Хорти скоро отменя операцията, предполагайки, че тя вече не е тайна за италианците. Всички кораби получават заповед да се върнат в своите бази. Това е последната военна операция за „Тегетхоф“, и той провежда остатъка от своята служба при причала в порта на Пула. След това, според условията на Версайския мирен договор, корабът е предаден на Италия и е преместен във Венеция, където се показва като военен трофей[2][3][5][6]. По ирония на съдбата, корабът с името на адмирала попада в разпореждане на страната, която той навремето е победил.

От 1924 г. до 1925 г. корабът се разкомплектова за скрап в град Ла Специя.

Наследство

[редактиране | редактиране на кода]
Главният калибър на дредноута
Корабната му камбана
Котва на кораба при входа в морското министерство в Рим
  • Оръдията на главния калибър са поставени за всеобщо обозрение в град Бриндизи, около паметника „Маринер“.
  • Корабната камбана се съхранява до 1942 г. в италианския град Специя, а по-късно, на 22 ноември 1942 г., е предадена на немския крайцер „Принц Ойген“. През 1973 г. камбаната е официално върната на Австрия, и 23 юли 1973 г. тя е предадена от военното командване на Щирия на морското общество в Грац за съхранение.
  • Една от котвите се намира при входа във Военноморския исторически музей във Венеция. Втора котва украсява входа на морското министерство в Рим от страната на Тибър. Третата котва се намира в Monumento al Marinaio d’Italia в Бриндизи.
  • Докато корабът се намира в Италия, той е заснет за филма Eroi di nostri mari, който описва потопяването на „Сент Ищван“.
  • През 2008 г. за гибелта на „Сент Ищван“ е заснет нов документален филм, на режисьора Мария Магдалена Колер. На немски език филмът се нарича Tod im Morgengrauen – Der Untergang der Szent István, което може да бъде преведено като Смърт на разсъмване – гибелта на „Свети Ищван“.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Exploring Polar Frontiers: A Historical Encyclopedia – A To L and M To Z. William James Mills. 2 vol. Santa Barbara, CA: ABC CLIO, 2003. ISBN 1-57607-422-6, стр. 507
  2. ↑ а б в Erwin F. Sieche. Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1921. Annapolis, 1985. ISBN 978-0-85177-245-5.
  3. ↑ а б в Paul G. Halpern. A Naval History of World War I. Annapolis, 1995. ISBN 978-1-55750-352-7.
  4. ↑ Wladimir Aichelburg. Register der k. (u.) k. Kriegsschiffe: Von Abbondanza bis Zrinyi. Wien, 2002. ISBN 3-7083-0052-1.
  5. ↑ а б в [wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/2001_03/11.htm Гибель „Сент Иштвана“]
  6. ↑ а б в Anthony Sokol. The Imperial and Royal Austro-Hungarian Navy. Annapolis, 1968.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • С. Е. Виноградов. Линкоры типа „Вирибус Унитис“. Москва, 2001, 32 с.
  • С. А. Балакин. ВМС Италии и Австро-Венгрии 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу. Москва, 1997, 32 с.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата SMS Tegetthoff (1912) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тегетхоф_(линеен_кораб,_1912)&oldid=12120459“.