Лев Иванович Яшин (на руски: Лев Иванович Яшин) е съветскифутболист, определян като най-великият вратар за всички времена. Наричан е „Черната пантера“ поради своя рефлекс и физика, а и защото винаги облича изцяло черен екип. Противниците му го наричат още „Черния паяк“ и „Черния октопод“ заради дългите му ръце. Освен като блестящ вратар Яшин е известен и като спортсмен. ФИФА учредява наградата „Лев Яшин“ за най-добър вратар на световното първенство.
Яшин е единственият вратар, който става носител на Златната топка (1963). Спасява около 150 дузпи – рекорд за професионален вратар. Олимпийски шампион (1956), Европейски шампион (1960), 5 пъти шампион на СССР и 3 пъти носител на Купата на СССР. Край стадиона на Динамо Москва е издигната бронзова статуя на Яшин. Според резултатите от анкета на ФИФА от 2000 г. Яшин попада в отбора на 20 век и е определен за вратар на века.
Лев Яшин е роден в Москва, район Богородско в работническо семейство. Баща му Иван Петрович е бил шлосер с висока квалификация и работил като шлифовчик в авиационен завод в северозападния московски район Тушино. Майка му Анна Mитрофановна работила в завода „Червен богатир“. Яшини са живели като едно голямо семейство с братята и сестрите на Анна Митрофановна в Москва на ул. „Милионна“ № 15. В двора на къщата местните деца, включително Лев, постоянно играят футбол през пролетта, лятото и есента при всяко време, до тъмно. В тези игри Яшин добива първия вратарски опит. През зимата самите деца заливат в двора и на ледената пързалка играят хокей с топка. тренират и ски скокове от трамплин. Лев Иванович си спомня, че при това хоби е падал, наранявал се е, но се е научил да се държи на краката си, да не се страхува от височини, да контролира тялото си. Яшин вярва, че такива физически упражнения го подготвят добре за спортове за възрастни и по-късно той приписва високия травматизъм и наранявания на други играчи от висшата лига на факта, че „в детството си те малко са бягали, скачали, играли футбол, катерили се по дървета и пързаляли на кънки“.[1]
Началото на Великата отечествена война заварва 11-годишния Лев край Подолск у роднини, при които е изпратен от родителите си за лятната ваканция. През октомври военният завод, в който работи баща му Иван Петрович, е евакуиран край Уляновск и цялото семейство се премества там. Затова Лев отбелязва 12-ия си рожден ден, разтоварвайки влак със заводските машини [1]. В този завод през пролетта на 1943 г., едва на 12 години, той започва работа като помощник-металоработник (ученик на шлосер). Още на 16 години Лев Яшин е удостоен с първата държавна награда – медал "За доблестен труд във Великата Отечествена война 1941—1945 г.[2]
Семейството на Яшин се завръща в Москва през 1944 г. Лев продължава да работи в завода. Цялото си свободно време посвещава на любимата си игра като вратар на отбора „Красный Октябрь“ (Червеният Октомври) от Тушино. На 18 години е призован в армията. Служи в Москва и тук е забелязан от треньора на футболния клуб „Динамо“ (Москва) Аркадий Ив. Чернишов, който го поканва в младежкия отбор на клуба. През пролетта на 1949 г. Яшин става третият вратар на тима – заместник на Алексей Хомич и Валтер Саная. Оттогава Лев Яшин играе само за този клуб, до края на футболната си кариера през 1971 година. С него става шампион на страната 5 пъти (1954, 1955, 1957, 1959 и 1963) и носител на купата на СССР 3 пъти (1953, 1967 и 1970).[2]
В началото на спортната си кариера Яшин също играе хокей на лед (от 1950 до 1953). През 1953 г. става носител на Купата на СССР по хокей и бронзов медалист на шампионата на СССР, също на поста вратар. Преди световното първенство по хокей през 1954 г. е кандидат за националния отбор на СССР, но решава да се концентрира върху футбола.
Лев Яшин на тренировка преди мач с Фейенорд, 15.3.1960.
През 1954 г. Яшин получава първата повиквателна в сборния отбор на СССР. В него изиграва 78 мача и печели най-големите успехи в историята на отбора. Шампион е на Олимпийските игри през 1956 и Европейското първенство през 1960 г. На следващото ЕП през 1964 г. е вицешампион с отбора. Играе на финалните турнири на 3 световни първенства (1958, 1962 и 1966), като на последното достига до полуфинал. Участва в отбора като трети вратар и на СП през 1970 г., но на практика не влиза в игра. В 13 мача от световните първенства запазва вратата си „суха“ 4 пъти. През 1971 г. в Москва играе последния си мач за Динамо, този път срещу сборен европейски отбор.
Един от най-запомнящите се мачове, в които играе, е „Мачът на столетието“ през 1963, когато Англия играе на Уембли срещу сборен отбор на света по повод 100 години от създаването на Футболната асоциация. Яшин прави редица изумителни и почти невероятни спасявания и не допуска гол. През второто полувреме е сменен от югославския вратар Милутин Шошкич, който допуска два гола и световният отбор губи мача с 1:2. Същата година Лев Яшин получава най-високата награда за футболист – Златната топка. Той е единственият вратар в историята на футбола, печелил тази награда. [3].
За своите заслуги към държавата и народа Лев Яшин е награден двукратно с най-престижното отличие в СССР – Орден Ленин. Последният мач на Яшин се играе на стадион „Ленин“ в Москва пред 103 000 души, като в мача участват звезди като Пеле, Еузебио, Франц Бекенбауер и Боби Чарлтън. След това работи като треньор. Умира през 1990 от усложнения, причинени от по-ранна ампутация на крака след контузия на коляното.
Паметна сребърна монета от 2 рубли на Руската банка с портрет на Лев Яшин, 2009 година
На северната трибуна на стадион Динамо е поставен паметник на вратаря.
Лев Яшин
Сребърен Олимпийски орден
Олимпийски шампион 1956
Европейски вицешампион 1964
– 1960 
– 1957 
– 1957 
– 1990
Сребърен Олимпийски орден от МОК – 1986 [4]
Златен орден за заслуги, ФИФА – 1988
Сребърен медал за Европейски вицешампион от Европейското първенство по футбол – 1964
Заслужил майстор на спорта на СССР – 1957
Герой на социалистическия труд – 18.III.1990
.svg){kind=small}
