Сергей Салников
Сергей Салников | |||||||||
Лична информация | |||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Роден | Сергей Сергеевич Салников 13 септември 1925 г. | ||||||||
Починал | 9 май 1984 г. | ||||||||
Ръст | 178 см | ||||||||
Пост | нападател | ||||||||
Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
Треньор | |||||||||
| |||||||||
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
Сергей Салников в Общомедия |
Сергей Салников (на руски: Сергей Салников) е съветски футболист и треньор.
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Салников е роден в Краснодар. Той започва да играе футбол през 1941 г. в Москва в младежкия отбор на Спартак. За пръв път се появява с първия отбор през август 1942 г. През 1943 г. се присъединява към тренировките на Зенит Ленинград, които се провеждат в Корольов. Основната част от Зенит е там, поради обсадата на града от нацистите. В допълнение към тренировките, отборът играе приятелски срещи и участва в Купата на Москва.[3]
През 1944 г. заедно с отбора печели Купата на СССР. По пътя към финала е победен Спартак Москва, а Салников е съавтор на победния гол. За Зенит той играе в първия следвоенен сезон през 1945 г. В края на сезона, той става най-добрият голмайстор на отбора, отбелязвайки 8 гола, което му помага да заеме шесто място. През 1946 г. се завръща в Спартак, където играе до 1949 г.
От 1950 г. той е в московския Динамо. Отначало, спартаклии смятат това за предателство. Но скоро се разбира истинската причина за бягството на Сергей Салников. Вторият му баща е арестуван и Салников, вярвайки, че може да облекчи съдбата си, преминава в Динамо. Веднага след като е освободен баща му, Салников се връща в Спартак. Заради това, той е лишен от титлата „Почетен майстор на спорта“, но 3 месеца по-късно е възстановен.
Завършва кариерата си през 1960 г., а от следващата година работи като треньор.
През 1961 г. ръководи клуб Шахтьор (Шахти). През 1964 г. става треньор на клуб Труд Воронеж. От декември 1964 г. работи в Спартак. През 1971 г. води афганистанския Маареф. През 1976 г. отново се завръща в Афганистан, където става треньор на националния отбор.
През 1978 г. се завръща в родната си страна и за 1 година ръководи клуба от втора лига Красная Пресня.
През 1979–1984 г. е телевизионен коментатор на спортната редакционна колегия на Държавната телевизия и радио на СССР.
На 9 май 1984 г. ветерани от Спартак Москва играят с по-млади съотборници. В съблекалнята след мача, развълнуван след победата, той казва на Вячеслав Хамбарцумян: "Старче, видя ли какъв пас направих!". Той се навежда да си развърже бутонките и пада. Реанимацията не помага - Сергей Салников умира от сърдечен удар.
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Два пъти е женен. Първата му съпруга Нина е спортистка. От брака му с нея се раждат 2 дъщери – близнаци. От втората му съпруга, Валентина, отново има две дъщери – близнаци и син Сергей.
Дъщерята от втория брак Юлия (13.08.1964 г.) е шампионка на СССР по тенис.[4] Тя живее в Гърция и има 4 деца. Най-големият ѝ син - Стефанос Циципас е тенисист.
Отличия
[редактиране | редактиране на кода]Отборни
[редактиране | редактиране на кода]- Динамо Москва
- Съветска Висша лига: 1954
- Купа на СССР по футбол: 1953
- Спартак Москва
- Съветска Висша лига: 1956, 1958
- Купа на СССР по футбол: 1946, 1947, 1958
- Зенит Ленинград
- Купа на СССР по футбол: 1944
Международни
[редактиране | редактиране на кода]- СССР
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Согласно энциклопедии «Российский футбол за 100 лет» (М., 1997) — 113 игр.
- ↑ Arnhold, Matthias. Sergei Sergeyevich Salnikov – International Appearances // Rec.Sport.Soccer Statistics Foundation, 1 април 2015. Посетен на 13 април 2015.
- ↑ Виртуоз Сальников
- ↑ Апостоли (урожд. Сальникова) Юлия Сергеевна, архив на оригинала от 8 юни 2016, https://web.archive.org/web/20160608222303/http://www.tennis-russia.ru/encyclopedia/a/189, посетен на 14 ноември 2017
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сальников, Сергей Сергеевич (футболист)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |