Паоло Роси
Паоло Роси | |||||||||
Роси през 2007 г. | |||||||||
Лична информация | |||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Роден | 23 септември 1956 г. | ||||||||
Починал | 9 декември 2020 г. | ||||||||
Ръст | 178 см | ||||||||
Пост | Централен нападател | ||||||||
Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . * Играе под наем в посочения отбор. | |||||||||
Паоло Роси в Общомедия |
Паоло Роси (на италиански: Paolo Rossi) е бивш италиански футболист, централен нападател. През 1982 г. извежда Италия до спечелването на Световна купа, като вкарва шест гола, с което печели „Златната обувка“ за голмайстор и „Златната топка“ за най-добър играч на първенството. Също през 1982 г. е награден със „Златната топка“ за играч № 1 в Европа.
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Паоло Роси е роден на 23 септември 1956 г. в квартал Санта Лучия на град Прато. Играе в отборите на „Комо“, „Виченца“, „Перуджа“, „Ювентус“, „Милан“ и „Верона“.
През 1979 г., играейки за „Перуджа“, Паоло Роси е дисквалифициран за 2 години, заради участие в измами, свързани с играта на тотализаторите.[1] През 1982 г. в навечерието на световното първенство Италия няма по-добър централен нападател и Роси е върнат в националния отбор. Въпреки продължителното спиране на състезателната дейност, завършило само месец преди турнира, Роси навлиза във форма в предварителната група и се изявява максимално в следващите етапи: в четвъртфиналната група вкарва хеттрик срещу Бразилия за победата с 3:2, на полуфинала – 2 гола на Полша и донася победата с 2:0, която класира Италия за финала; на финала открива резултата срещу Западна Германия за победата с 3:1 и става световен шампион с отбора на Италия. Така с 6 гола Паоло Роси печели „Златната обувка“ за голмайстор на първенството и „Златната топка“ за най-добър играч на шампионата. Същата година е награден и със „Златната топка“ на списание „Франс Футбол“ за най-добър футболист в Европа.
Връщайки се в „Ювентус“, той влиза в триото на ударния екип на отбора от Торино, заедно с Мишел Платини и Збигнев Бонек. Печели КНК с „Ювентус“ през 1984, Суперкупата (1984), и Европейската купа през 1985 година.
Кралят на футбола Пеле е определил Роси като един от 100-те най-добри велики живи играчи през март 2004 г.
Почива на 9 декември 2020 г.
Статистика
[редактиране | редактиране на кода]Паоло Роси има 48 мача и 20 отбелязани гола за националния футболен отбор на Италия. На клубно ниво има 251 мача и 103 гола. [2]
Клубно представяне | Първенство | Купа | Купа на лигата | Континентални | Общо | |||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Сезон | Отбор | Първенство | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове | Мачове | Голове |
Италия | Първенство | Купа на Италия | Купа на лигата | Европа | Общо | |||||||
1975–76 | Комо | Серия А | 6 | 0 | ||||||||
1976–77 | Виченца | Серия Б | 36 | 21 | ||||||||
1977–78 | Серия А | 30 | 24 | |||||||||
1978–79 | 28 | 15 | ||||||||||
1979–80 | Перуджа | 28 | 13 | |||||||||
1980–81 | 0 | 0 | ||||||||||
1981–82 | Ювентус | 3 | 1 | |||||||||
1982–83 | 23 | 7 | 9 | 6 | ||||||||
1983–84 | 30 | 13 | 9 | 2 | ||||||||
1984–85 | 27 | 3 | 10 | 5 | ||||||||
1985–86 | Милан | 20 | 2 | |||||||||
1986–87 | Елас Верона | 20 | 4 | |||||||||
Общо | Италия | 251 | 103 | |||||||||
Общо за кариерата | 251 | 103 |
Национален отбор на Италия | ||
---|---|---|
Година | Мачове | Голове |
1977 | 1 | 0 |
1978 | 10 | 4 |
1979 | 5 | 3 |
1980 | 3 | 0 |
1981 | 0 | 0 |
1982 | 11 | 6 |
1983 | 7 | 2 |
1984 | 6 | 3 |
1985 | 3 | 2 |
1986 | 2 | 0 |
Общо | 48 | 20 |
Успехи
[редактиране | редактиране на кода]
Отборни успехи[редактиране | редактиране на кода]Клубни успехи – Ювентус
Национални успехи – Италия
|
Индивидуални успехи[редактиране | редактиране на кода]
|
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ http://news.bbc.co.uk/sport2/hi/football/europe/5215260.stm
- ↑ Paolo Rossi - Goals in International Matches, RSSSF, 9.11.2002; посетен на 24.01.2019 г.
|
|