Дино Дзоф, с прякор „Дино Национале“ (на италиански: Dino Zoff) е италиански футболист(вратар) и треньор – все още най-възрастният футболист станал световен шампион – на 40 години и 4 месеца (за което си спечелва прозвището „Дядото“) и единственият италиански футболист станал и световен и европейски шампион.
Играе в „Удинезе“ от 1953 до 1963 г. (4 мача), „Мантова“ от 1963 до 1967 г. (93 мача), „Наполи“ от 1967 до 1972 г. (143 мача), „Ювентус“ от 1972 до 1983 г. (330 мача). Шампион през 1973, 1975, 1977, 1978, 1981 и 1982 г., носител на купата през 1979 и 1983 г. Носител на Купата на УЕФА през 1977 г. Финалист за КЕШ през 1973 и 1983 г. Има 570 мача в калчото (332 без прекъсване – рекорд на Италия). В националния отбор има 112 мача (59 като капитан), където дебютира на 20 април1968 г. срещу България (2:0 в Неапол), последен мач на 29 май1983 г. срещу Швеция 0:2 в Стокхолм. Участва на СП-70 (второ място – като резервен вратар), СП-74, СП-78 (четвърто място) и СП-82 – световен шампион), както и на ЕП-68 – европейски шампион и ЕП-80 (четвърто място). С националния отбор регистрира рекордното постижение от 1142 минути без гол във вратата си. Един от най-добрите вратари в историята на футбола, притежаващ спокойствие, хладнокръвие, бърз рефлекс и добро чувство за пласиране. Награден със златен орден на ФИФА. Помощник-треньор на скуадра адзура на СП-86, треньор на олимпийския отбор на ОИ-88, на „Ювентус“ от 1988 до 1990 г. (носител на купата на Италия и Купата на УЕФА през 1990 г.), „Лацио“ от 1990 до 1994, през 1997 и през 2001 г. От 1994 до 1998 г. е президент на „Лацио“, като през 1998 г. тимът печели купата и е финалист за Купата на УЕФА. От 1 август 1998 до 4 юли2000 г. е треньор на скуадра адзура при равносметка: 23 мача, 12 победи, 6 равенства, 5 загуби, с който участва и на ЕП-2000 (второ място).
През септември 2014 година публикува своята автобиография „Славата трае само един миг“ (Dura solo un attimo, la gloria).
.jpg)
