Кула (Стефанина)
| Кула Πύργος | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Терит. единица | дем Бешичко езеро |
| Местоположение | Стефанина |
| Основаване | Средновековие |
| Състояние | развалини |
Кула (на гръцки: Πύργος Στεφανινών) е археологически обект в лъгадинското село Стефанина (Стибан), Гърция.[1]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Кула е разположена в западната част на селото.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Първото споменаване в историческите източници за Стефанина е в документ от 1083 година, в който доместика на Запада Григорий Бакуриани дарява на основания от него манастир „Света Богородица Петричка“ село Прилонгион (Πριλόγγιον), което вероятно се е намирало около днешна Аспровалта, „в архонтството, наречено Стефаниана“ (κατά την Αρχοντείαν την λεγόμενη Στεφανιανά).[1]
Терминът„архонтство“ (Αρχοντεία) означава военен и административен център на регион. Това архонтство може да е съществувало от първата половина на IX век, ако не и от края на VIII век. Архонтството Стефаниана еволюира през втората половина на XIII век в катепанат Стефаниана, а на юг от него се появява катепанатът Рендина.[1]
В 1258 – 1259 година се споменава „Местността Стефаниана“ (τοποθεσία Στεφανιανών), където терминът местност обозначава катепанат. В 1300, 1318 и 1321 година се споменава като „катепанат Стефаниана“ (Καπετανίκιο Στεφανιανών). Катепанатът изглежда е оцелял поне до 1346 година. В хрисовул от 1346 година на сръбския владетел Стефан Душан за манастира Есфигмен, Стефаниана се споменава без термина катепанат и имаме първото и единствено историческо споменаване на „Стефанианската крепост“ (Κάστρον των Στεφανιανών), чийто кефалия е сръбинът Григорий Прелюб, военачалник на Душан и баща на Тома Прелюбович, по-късно деспот на Янина. Това е периода, в който Сърбия се възползва от Гражданската война във Византия (1341 – 1347) и окупира Македония. Преди това в 1344 година Григорий Прелюб командва сръбска армия, която е победена в битката при Стефаниана от емира на Айдън Омур, съюзник на Йоан VI Кантакузин.[1]
Що се отнася до териториалните граници на катепаната Стефаниана, се смята, че те са се простирали от Орсовата планина (Кердилия) с част от крайбрежната част на Струмския залив до по-широката зона на Богданската планина (Вертискос) и някои части от Лъгадинското и Бешичкото езеро.[1] От църковна гледна точка катепанатът част от Ежовската епископия. В 1307 година той е присъединен към Ежевската епископия, чийто епископ Калистос се подписва като „смирен епископ на Ежево и Стефаниана“. Той продължава да му принадлежи в 1358 година, според писмо, подписано от Матей като „епископ на Ежово и Стефаниана“. Споменава се още веднъж, по същия начин в 1378 година.[1][2]
Стефаниана се е запазило до днес под гръцката форма Стефанина и турската Стибан. Въпреки това освен Кула, северозападно от селото са и развалините на втора крепост – Палеокастро.[1]
Според изследванията на археолога Евангелос Папатанасиос, Палеокастро е основана в първата половина на VIII век като кастел (castellum). От друга страна, зидарията на Кула, я поставя някъде между VIII и X век с по-късни ремонти през X и XI век. По-ранни разкопки на Папазотос в Кулата изваждат наяве богата керамика от XIII – XV век и монета от периода на Юстиниан I, единствена индикация за раннохристиянска фаза.[1]
Следователно имаме две крепости в една и съща област, които са повече или по-малко идентични във времето. Палеокастро може да е предшествана от Кулата, която може да е крепостта, спомената като „Стефанианската крепост“ (Κάστρον των Στεφανιανών) в 1346 година. Според тази хипотеза Палеокастро е първото седалище на катепаната Стефаниана, което вероятно по-късно, през следващите векове, е преместено в рамките на сегашното село Стефанина.[1]
