Копривщенски чети (1876)
Копривщенските въстанически чети са сформирани през април 1876 (стар стил) в село Копривщица.
Макар и да са предвождани от видни революционни деятели, изследователите приемат, че военното им командване е колективно. Задачата на тези бойни съединения, освен да се водят сражения с турския редовен аскер и башибозук около Копривщица, била и подпомагането на други въстанали населени места в Пазарджишко, Пловдивско и Софийско.
Първа въстаническа чета
[редактиране | редактиране на кода]Освен хора от селото в Първата Копривщенска чета при различните сражения и след тях се включили и въстаници от Стрелча, Клисура, Веригово, както и от Панагюрище, доведени от Панайот Волов и Георги Икономов като революционни апостоли. За неин предводител се смята Найден Попстоянов, а приблизителният ѝ състав е следният:[1]
| Първа въстаническа чета | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Име | От | ||||
| Найден Попстоянов | Копривщица | ||||
| Тодор Каблешков | Копривщица | ||||
| Панайот Волов | Шумен | ||||
| Георги Икономов | Сливен | ||||
| Атанас Попиванов | Копривщица | ||||
| Бойчо Неделев | Стрелча | ||||
| Вельо Лудов | Копривщица | ||||
| Васьо Мангърът | Копривщица | ||||
| Вельо Мирчовт | Копривщица | ||||
| Вельо Николов Бояджиев | Копривщица | ||||
| Банчо Тодоров | Копривщица | ||||
| Гаврил Нончов Татарлиев | Копривщица | ||||
| Генчо Динчов Генчов-Джумайов | Стрелча | ||||
| Генчо Младенов | неизвестно от къде | ||||
| Георги В. Тулумбаджията | Панагюрище | ||||
| Георги Костов | неизвестно от къде | ||||
| Георги Мирчов | неизвестно от къде | ||||
| Грозьо Филипов | Стрелча | ||||
| Дело Бойчев Сапунджиев | Стрелча | ||||
| Делчо Димитров Кормаров | Панагюрище | ||||
| Димитър Генчев Гуджов | Стрелча | ||||
| Димо Амзата | Копривщица | ||||
| Динчо Бойчин | Копривщица | ||||
| Димо Ревов | Копривщица | ||||
| Димитър Вълюв | Копривщица | ||||
| Иван (Йомето) Стефлек | Копривщица | ||||
| Поп Иван Попевстатиев | Стрелча | ||||
| Коста Тротан | Копривщица | ||||
| Иван Добрев Шикера (Шикеров) | Панагюрище | ||||
| Койчо Стойнов | Стрелча | ||||
| Кольо Цончев Колев | Веригово | ||||
| Ланко Мерджанов | Копривщица | ||||
| Ламбри Бедрек | Копривщица | ||||
| Лулчо Хаджийски | Копривщица | ||||
| Лулчо Шоторът | Копривщица | ||||
| Лулчо Тумангелов | Копривщица | ||||
| Найден Врачът | Копривщица | ||||
| Никола Капитан | Копривщица | ||||
| Никола Димов | Копривщица | ||||
| Кара Никола | Копривщица | ||||
| Илия Цвятков | Копривщица | ||||
| Никола Беловеждов | Копривщица | ||||
| Никола Попдимитров | Веригово | ||||
| Мильо Тодоров Балтов | Стрелча | ||||
| Пенчо Попстоянов | Веригово | ||||
| Петър Василев | Стрелча | ||||
| Павел Фурнаджията | Копривщица | ||||
| Павел (Павлето) Краев | Копривщица | ||||
| Петко Разлошков | Копривщица | ||||
| Панчо Лапердек | Копривщица | ||||
| Рашко Кривиралчов | Копривщица | ||||
| Рашко Т. Чапкънов | Копривщица | ||||
| Рашко Нешов | Копривщица | ||||
| Савко Врабек | Копривщица | ||||
| Салчо Захариев | Клисура | ||||
| Стайко Динчов Фингаров | Стрелча | ||||
| Стефан Ненчов Стефанов | Веригово | ||||
| Стоян Нейчов Бояджиев | Копривщица | ||||
| Стоян Влайков | Копривщица | ||||
| Стойко Н. Лютов | Копривщица | ||||
| Станко Стефлек | Копривщица | ||||
| Стоян Цвятков | Копривщица | ||||
| Събо Амзата | Копривщица | ||||
| Тодор А. Моревенек | Копривщица | ||||
| Тодор Кривиралчов | Копривщица | ||||
| Тодор Тумангелов | Копривщица | ||||
| Танчо Добрев Такучов | Стрелча | ||||
| Тодор Ангелов Балтов | Стрелча | ||||
| Христо Дюлгерът | Копривщица | ||||
| Христо Тепавичаров | Копривщица | ||||
| Цанчо Биволаров | Копривщица | ||||
| Цоко Макавеев | Копривщица | ||||
| Цоко П. Сапунджиев | Копривщица | ||||
| Цончо Минков Арбалийски | Веригово | ||||
| Янко Пенчов Гуджов | Стрелча | ||||
| Яким Ладенов | Копривщица | ||||
Втора въстаническа чета
[редактиране | редактиране на кода]Четата се създала в Копривщица на 20 април 1876 г. вечерта, след като се разбрало, че Априлското въстание е пред пълен разгром. Различни източници и спомени на съвременници сочат за войвода на втората Копривщенска чета няколко души: Найден Попстоянов, Тодор Каблешков, Георги Икономов и Панайот Волов. Ръководството на четата е било смятано за колективно, от всички споменати революционери. След дълги премеждия из Средногорието и Централния Балкан, а приблизителният ѝ състав е следният:[2]
| Втора въстаническа чета | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Име | От | ||||
| Георги Икономов | Сливен | ||||
| Атанас Попминков (Минко Попов, Поптинков) | Сливен | ||||
| Ботьо Иванов Комитата | Веригово | ||||
| Георги Търнев | Пловдив | ||||
| Григор Божков Попов | Сливен | ||||
| Енчо Хаджипрелков Иванов | Сопот | ||||
| Иван Г. Попов | неизвестно откъде | ||||
| Иван Маринов Парпулов | Панагюрище | ||||
| Кольо Цончев Колев | Веригово | ||||
| Лука Атанасов Гьотлиев | Копривщица | ||||
| Манчо Манев | Панагюрище | ||||
| Найден Попстоянов | Копривщица | ||||
| Найден Слаников | неизвестно откъде | ||||
| Ненчо Искров Налбантина | Душанци | ||||
| Никола Попдимитров | Веригово | ||||
| Никола Иванов Караджов | Клисура | ||||
| Никола Илиев Беловеждов | Копривщица | ||||
| Павел Бобеков | Панагюрище | ||||
| Панайот Волов | Шумен | ||||
| Пенчо Попстоянов | Веригово | ||||
| Петко | Строево | ||||
| Петко Шаламанът | Калофер | ||||
| Стефан (Стефо) Ненчев Стоев | Веригово | ||||
| Стефан Почеков (Даскала) | Казанлък | ||||
| Стоян Ангелов Пазарджиклийчето | Пазарджик | ||||
| Танчо Шабанов | Копривщица | ||||
| Тилю (Стоил) | Строево | ||||
| Тодор Ангелов Балтов | Стрелча | ||||
| Тодор Каблешков | Копривщица | ||||
| Харалампи Иванов Караджов | Клисура | ||||
| Христо Благоев (Благов) | Самоков | ||||
| Данчо Добрев Такучов | Стрелча | ||||
| Христо Драганов | Клисура | ||||
| Христо Труфчев | Клисура | ||||
| Янко Генчов Гуджов | Стрелча | ||||
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Чолов, Петър. Българските въоръжени чети и отряди през XIX век. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2003. ISBN 954-430922-5. с. 113 – 114.
- ↑ Чолов, Петър. Българските въоръжени чети и отряди през XIX век. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2003. ISBN 954-430922-5. с. 120 – 122.
